Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  1342            20.07.2012г.             град Бургас

 

Административен съд – гр.Бургас, петнадесети състав, на пети юли две хиляди и дванадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Станимир Христов

 Членове: 1. Даниела Драгнева

                  2. Чавдар Д.

 

при секретаря Г.Ф. и прокурор Тиха Стоянова като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 181 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР Бургас против Решение № 2628/23.12.2011г., постановено по НАХД № 3979/2011г. на Районен съд - Бургас, с което е отменен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К, № 0101991, издаден от ОД МВР-гр. Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, на М.Т.Д., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева. От касационната инстанция се иска да отмени обжалваното решение на първоинстанционния съд и да потвърди процесния електронен фиш като правилен и законосъобразен. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН – неправилно решение поради противоречие с материалния закон. Заедно с жалбата се представят нови писмени доказателства. В съдебно заседание, касатора чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н. поддържа жалбата на основания, изложени в нея.

Ответникът по касация – М.Т.Д., ЕГН **********,***, редовно призован,  не се явява, не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава заключение неоснователност на жалбата, като иска от съда да потвърди обжалваното решение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Производството пред Районен съд – гр.Бургас е образувано по жалба на М.Т.Д. против Електронен фиш серия К, № 0101991 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство. С обжалвания електронен фиш за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на Д. е наложена глоба в размер на 300 лева. За да отмени електронния фиш, първоинстанционния съд е приел, че административнонаказващият орган неправилно е приложил материалния закон, тъй като е налице разминаване в стойностите на фиксираната скорост и превишението по електронния фиш и по разпечатката от техническото средство. Допуснато е и съществено процесуално нарушение, тъй като никъде в електронния фиш не е посочено, че „максимално допустимата скорост” е 60 км/ч.

 

Решението на Районен съд – Бургас е неправилно и следва да се отмени.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на БРС само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Първата инстанция в хода на съдебното дирене е установила, че в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835 е вписана мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип „TFR1-M", като срокът на валидност на одобряване на типа е до 24.02.2020г., като  тази  мобилна система е преминала първоначална проверка на 14.04.2010г. и последваща проверка на 21.03.2011г. Периодичността на проверката е една година, т.е. към датата на нарушението 19.09.2011г. системата е технически годно средство. Районният съд обаче не е събрал доказателства относно отбелязаната от него разлика в стойностите на фиксираната скорост и превишението по електронния фиш и по разпечатката от техническото средство. При излагането на мотиви си, първата инстанция е приела, че терминът „разрешена скорост” не е равнозначен на термина „максимално допустима скорост”. Никъде в електронния фиш не е посочено, че „максимално допустимата скорост” е 60 км/ч. Принципно в населено място ограничението на максимално допустимата скорост е 50 км/ч – аргумент от чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, и когато скоростта, която не следва да се превишава, е различна от тази, това се сигнализира с пътен знак – чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Това обстоятелство е от съществено значение за отговорността на нарушителя и неговата липса в електронния фиш нарушава правото му на защита.

Пред настоящата инстанция контролният орган представя данни за техническото описание и инструкция за експлоатация на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип „TFR1-M". Видно от това доказателство, в т. ІІІ Технически характеристики, позиция 1.4.2. е посочено, че при измерване на скорост в полеви условия максимално допустимата грешка е +/-3 km/h в обхвата от 20 до 100 km/h , и  +/-3% в обхвата от 100 до 250 km/h. В този смисъл твърдяната разлика в стойностите по разпечатката пряко от техническото средство 111 км/ч и установената скорост 107 км/ч на практика е в рамките на грешката на метода на измерване. Като не е събрал доказателства в тази насока, районният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като на практика не е изяснил докрай фактическата обстановка по нарушението. Отделно от това районния съд не е съобразил факта, че административния орган е приложил по-благоприятната за нарушителя стойност.

На следващо място, настоящия съдебен състав е споделя изложеното в касационната жалба твърдение, че нормата на чл. 21 от ЗДвП не използва терминът „максимално допустима скорост”, поради което на практика липсва твърдяното в обжалваното решение нарушаване на правото на защита на Д. от страна на наказващия орган.

По така посочените причини, обжалваното решение като неправилно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила следва да се отмени.

 

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХV състав

 

 

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 2628/23.12.2011г., постановено по НАХД № 3979/2011г. на Районен съд - Бургас, с което е отменен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К, № 0101991, издаден от ОД МВР-гр. Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, на М.Т.Д., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева

и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К, № 0101991, издаден от ОД МВР-гр. Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, на М.Т.Д., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                              

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                                 2.