РЕШЕНИЕ

№ 1895

гр.Бургас, 30.10.2018г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Бургаски административен съд, тринадесети касационен състав, в открито заседание на 18 октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Станимира Друмева

       ЧЛЕНОВЕ : 1. Румен Йосифов

            2. Веселин Белев

 

при участието на секретаря С. А., в присъствието на прокурора Христо Колев, като разгледа докладваното от съдията докладчик Белев КАНД № 1819 по описа на съда за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е Делукс-М ЕООД ЕИК:201342215 със съдебен адрес ***. Жалбоподателят участва в производството чрез пълномощник – адвокат Т.Т..

Ответник по жалбата е директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Бургас с адрес гр.Бургас ул.Шейново 24 ет.4. Жалбоподателят не взема участие в производството пред настоящата инстанция.

Жалбата е насочена срещу решение № 824/18.06.2018г. по АНД № 2235/2018г. на Районен съд Бургас. С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 02-02024739/29.01.2015г. на директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Бургас (АНО) с което на Делукс-М ЕООД е наложена имуществена санкция 1 500лв. за извършено нарушение по чл.414 ал.3 от Кодекса на труда.

В обстоятелствената част на НП АНО е приел за установено, че на 02.09.2014г. привлеченото към административнонаказателна отговорност лице е допуснало на работа П.А.като мияч в стопанисваната от дружеството автомивка, без да уреди трудовоправните отношения с него чрез сключване на трудов договор в изискваната от закона писмена форма.

В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че фактическата обстановка по постановлението се установява по безспорен начин от събраните доказателства. Дал е съвпадаща с изводите на АНО квалификация на установените факти. Обсъдил е събраните доказателства относно провеждането на процедурата по връчване на издаденото наказателно постановление, като е изложил мотиви, с които е приел, че не са изтекли давностните срокове за налагане на административно наказание по случая и е потвърдил постановлението.

В касационната жалба се обосновават доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, съответно и на потвърждаващото го първоинстанционно решение. Иска се касационната инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови такова, с което да отмени постановлението. Не се сочат нови доказателства.

Жалбата е допустима – подадена е в срок от страна, за която решението е неблагоприятно.

Участващият в производството прокурор излага становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на първоинстанционното решение. Не сочи нови доказателства.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.

За да прецени правилното приложение на материалния закон, на основание чл.220 АПК съдът прие за установени фактите по случая такива, каквито са били установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Основното оплакване на жалбоподателя е неправилно приложение на закона във връзка с правилата за погасителна давност на търсената административнонаказателна отговорност. Значими по делото факти в тази връзка са това, че процесното деяние е установено и извършено на 02.09.2014г., наказателното постановление е издадено на 29.01.2015г. и връчването на постановлението на привлеченото към отговорност лице е станало на 02.05.2018г. Значимо по делото обстоятелство е и това, че АНО е изпратил до привлеченото към административнонаказателна отговорност лице писмо изх.№ 17258256/27.10.2017г. с приложен към него за връчване екземпляр от процесното наказателно постановление. Това писмо е изпратено до жалбоподателя с обратна разписка, като по делото е приложено известие за доставяне с отбелязване, че писмото е върнато на 20.11.2017г. като „непотърсено“. Адресът съвпада с този, посочен в жалбата.

Правният спор по делото е дали при бездействието на АНО в описаните периоди, възможността за търсене на административнонаказателна отговорност от Делукс-М ЕООД за посоченото нарушение се е погасила по давност. Първоинстанционният съд е взел предвид, че тълкуването и прилагането на закона в тази му част се извършва съобразно указанията, дадени в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г. по т.д. № 2/2012г. на ОСНК на ВКС и ОС на Втора колегия на ВАС, като е изложил мотиви, че давностните срокове по чл.80 ал.1 т.5 и чл.81 ал.3 от Наказателния кодекс не са изтекли.

Настоящият съдебен състав споделя правните изводи на първоинстанционния съд.

Общия извод по т.2 от Тълкувателно постановление № 1 е, че разпоредбата на чл.11 ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност н Наказателния кодекс. В началото на мотивите на постановлението по т.2 се посочва, че не следва да се допуска възможността административните нарушения да се установяват и санкционират след изтичане на неопределен период във времето, което напрактика ще допусне трайна несигурност в правния мир. По-нататък в мотивите на постановлението се посочва, че тълкуването и прилагането на закона следва да е по начин, който не допуска като краен резултат неблагоприятно третиране на извършителите на правно запретено поведение с по-ниска степен на обществена опасност, каквото представлява административното нарушение, спрямо това на извършителите на общественоопасни деяния с най-висока степен на обществена укоримост, каквото е престъплението. Отбелязано е, че понастоящем санкционното ни законодателство изключва погасяване по давност единствено на престъпленията против мира и човечеството, а едва ли е уместна съпоставката на тези престъпления с което и да е административно нарушение. Затова касационната инстанция прие, че в процесния случай е приложима разпоредбата на чл.81 ал.2 вр. с чл.80 ал.1 т.5 НК.

Със съставянето на обжалваното наказателно постановление на 29.01.2015г. давността за търсене на административнонаказателна отговорност е била прекъсната и е започнала да тече нова тригодишна давност. Тази давност е била отново прекъсната на 20.11.2017г. с изпращането от АНО до привлеченото към отговорност лице на писмо с препис от издаденото наказателно постановление и новата тригодишна такава не е изтекла преди връчването на постановлението на жалбоподателя на 02.05.2018г.

Не е изтекла и абсолютната давност по чл.81 ал.3 НК, чийто срок е 4 години и 6 месеца от извършването на деянието, т.е. до 02.03.2019г. Решението на първоинстанционния съд, с което е потвърдено наказателното постановление като законосъобразно, е правилно.

Предвид горните изводи на настоящия съдебен състав и на основание чл.221 ал.2 АПК обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила.

Мотивиран от изложеното Бургаски административен съд

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 824/18.06.2018г. по АНД № 2235/2018г. на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

       ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

            2.