Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  №1723

гр. Бургас, 11 октомври  2018 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на четвърти октомври, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. РАДИКОВА

         ЧЛЕНОВЕ: З. БЪЧВАРОВА

          А. АТАНАСОВА

При секретар Б. ЧАКЪРОВА и с участието на прокурора Х. КОЛЕВ, изслуша докладваното от съдия Г.РАДИКОВА КНАХД № 1817/2018 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас против  решение № 720 от 01.06.2018 г., постановено по административно наказателно дело № 870/2018 г. по описа на Районен съд Бургас. С решението е отменено наказателно постановление № 02-001446/29.12.2017 г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас, с което на „ДВГ - Транс” ЕООД ЕИК: 202132383, със седалище и адрес на управление в град Бургас, ул. „Батак” 25, ап.6, представлявано от В. Георгиев,  е наложена имуществена санкция в размер на 1500/ хиляда и петстотин/ лева на основание чл.414, ал.1 от КТ за нарушение на чл.121, ал.2 от КТ.

Касаторът счита, че оспореното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Поради това иска отмяната му и потвърждаване на наказателното постановление.

В съдебно заседание не изпраща представител.

Ответникът - „ДВГ - Транс” ЕООД, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура  Бургас счита, че  касационната жалба е неоснователна. И следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение- да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е основателна.

По фактите, приети за установени от първоинстанционния съд, спор няма. Спори се по приложението на материалния закон.

За да отмени наказателното постановление съдът е приел, че въз основа на установените факти не може да бъде направен извод за извършено нарушение. Посочил е, че трудовия договор между работодателя „ДВГ - Транс” ЕООД и работника К. Стоянов е договорено място на работа  „Европейски съюз“ и длъжността - „шофьор товарен камион /международни превози/“. Следователно не са налице хипотезите на чл.121, ал.1 и 2 от КТ, предвиждащи промяна постоянното място на работа на работника или служителя. На работника е определено място на работа в Европейския съюз, поради което не е необходимо писмено съгласие за да бъде командирован. Не  се променя едностранно мястото на престиране на работната сила, за да има нужда от съгласието на работника. Не се променя и естеството на работата, възложена на Д. . Със сключването на трудовия договор е определено мястото на полагане на труд и работата , която следва да върши Димитров . Тези клаузи от трудовия му договор не налагат неговото командироване, а от там не е нужно и съгласие за такова командироване.

Този си извод обосновава и с разпоредбата на чл.66, ал.3 от КТ, според която „За място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата“. Законовата презумпция за мястото на работа се оборва от клаузите на трудовия договор относно него, предвид волята на страните и характера на работата. Възложената работа на Д.  е шофьор товарен камион, с който да извършва международни превози и е очевидно,  че мястото му на работа не е в седалището на предприятието.

Настоящият състав на съда не споделя тези съображения.

Вярно е, че в трудовият договор на работника като място на работа е посочен Европейския съюз. Определянето на мястото на работа  в случая обаче, е твърде общо и лишено от конкретика, каквато е необходима, за да бъде извършена преценка относно правилното приложение на редица норми от КТ.

Ако бъде възприета тезата на първоинстанционният съд, при това място на работа работникът следва да получава единствено и само трудово възнаграждение, а установените по делото факти сочат друго.

На първо място, работодателят сам е представил пред контролните органи заповед за командироване на Д. и справка, съдържаща данни за броя на дните, в които той е бил в командировка (170) и сумите, получени като командировъчни. В нито един от етапите на производството, работодателят не е твърдял, че тези суми представляват трудово възнаграждение. Напротив, в представената справка отделно са посочени, сумите за времето на командировка, изплатени като трудово възнаграждение.

Тези доказателства по недвусмислен начин сочат, че писмено уговореното място на работа в трудовия договор не съответства на действителната воля на страните.

Отделно от това, пред първоинстанционният съд, санкционираното лице изрично е признало факта на командироване за срок, надвишаващ 30дни, но е заявил, че подписът на работника върху заповедта за командироване удостоверява съгласието му за посочения в нея срок.

Съдът отбелязва, че това възражение, наведено пред районния съд е неоснователно. Подписът на работника върху заповедта удостоверява единствено факта, че му е връчена и се е запознал със съдържанието й, но не и изрично съгласие за командироване за срок, надвишаващ 30 дни.

Макар законът да не изисква съгласието да е дадено в специална форма, то следва да е изразено писмено и да е недвусмислено. В конкретния случай така изразено съгласие на работника липсва.

По изложените съображения съдът намира, че въз основа на установените от наказващия орган факти може да се направи категоричен извод за осъществен състав на нарушение по чл. 414, ал.1 във вр. с чл.121, ал.2 от КТ.

Като е приел обратното, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, съответно- да бъде потвърдено наказателното постановление.

Поради изложеното  и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ    решение № 720 от 01.06.2018 г., постановено по административно наказателно дело № 870/2018 г. по описа на Районен съд Бургас  И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 02-001446/29.12.2017 г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас, с което на „ДВГ - Транс” ЕООД ЕИК: 202132383, със седалище и адрес на управление в град Бургас, ул. „Батак” 25, ап.6, представлявано от В. Георгиев,  е наложена имуществена санкция в размер на 1500/ хиляда и петстотин/ лева на основание чл.414, ал.1 от КТ за нарушение на чл.121, ал.2 от КТ.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

   ЧЛЕНОВЕ: