О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

   1633

Бургас, 12.07.2018г.

 

Бургаският административен съд, ХХ-ти състав, в закрито заседание на  дванадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ

след като разгледа докладваното от съдията адм. дело №  1815 по описа за 2018г. за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на  чл. 166, ал.3, вр. ал.4 от АПК във вр. с чл.217, ал.2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Административното дело е образувано по жалба от „1 БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203843328, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв.“Сарафово“, ул.“Твърдица“ № 9, представлявано от управителя Н. Д. Б., чрез адвокат М.А., С ИСКАНЕ ЗА СПИРАНЕ НА ДОПУСНАТОТО ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ ПО ЗАКОН на Заповед № 1818/04.07.2018г. издадена от инж. Ч.К., на длъжност заместник кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, на основание чл.57а, ал.3 от ЗУТ, с която на дружеството жалбоподател е разпоредено ДА ПРЕМАХНЕ собствения си обект: „Преместваеми търговски обекти – павилион за продажба на цигари и алкохол и павилион за продажба на печатни произведения (застраховки), находящ се в к.с „Славейков“, гр.Бургас, западно от бл.125, ж.к. „Славейков“, гр.Бургас в ПИ с идентификатор 07079.602.252 по КК на гр.Бургас.

Ответникът - Кмет на Община Несебър, не изразява становище по искането за спиране на предварителното изпълнение, представя пълната административна преписка.

След преценка на изложените оплаквания и събраните по делото доказателства съдът намира следното:

Молбата е подадена на основание чл.166 от АПК.

Задължителна процесуална предпоставка за допустимостта на искането за спиране на предварителното изпълнение на административния акт, разглеждано по реда на чл.166, ал.4, във вр. с ал.2 от АПК е наличието на оспорване на самия акт, чието предварително изпълнение е допуснато от закона.

От служебно изготвената справка от деловодството на Административен съд – Бургас се установява, че в съда има образувано и на производство дело № 1826/2018г. срещу Заповед № 1818/04.07.2018г. издадена от инж. Ч. К., на длъжност заместник кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, за отмяната й като незаконосъобразна.

 Искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение е ДОПУСТИМО, като направено от лице имащо правен интерес от това и адресат на административния акт, спрямо който е упражнило правото си на оспорване в законния срок.

Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО, по следните съображения:

С оспорения административен акт Заповед № 1818/04.07.2018г. издадена от инж. Чанка Коралска, на длъжност заместник кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, на дружеството жалбоподател е разпоредено ДА ПРЕМАХНЕ собствения си обект: „Преместваеми търговски обекти – павилион за продажба на цигари и алкохол и павилион за продажба на печатни произведения (застраховки), находящ се в к.с „Славейков“, гр.Бургас, западно от бл.125, ж.к. „Славейков“, гр.Бургас в ПИ с идентификатор 07079.602.252 по КК на гр.Бургас.

Специалната разпоредба на чл.217, ал.1 от ЗУТ изчерпателно изброява случаите, в които жалбите срещу определена категория индивидуални административни актове по ЗУТ не спират изпълнението им. Процесната заповед е издадена на основание чл.57а, ал.3 от ЗУТ и съгласно нормата на чл.217, ал.1, т.11 от ЗУТ по отношение на нея е допуснато предварително изпълнение, като в случая законодателят е въвел изключение от суспензивния ефект на жалбата, регламентиран в чл.166, ал.1 от АПК. Същевременно в чл.217, ал.2 от ЗУТ е предвидена възможност съдът, при направено изрично искане, да спре изпълнението на този вид административни актове.

Когато законът изрично разпорежда предварително изпълнение на даден акт, той презумира наличието на една, повече или всички предпоставки на разпоредбата на чл.60 от АПК за защита на обществения интерес, приложими в случаите, когато предварителното изпълнение се допуска от административния орган. Ето защо, при преценката на основателността на направеното искане по чл. 217, ал.2 от ЗУТ, съдът по аргумент за противното следва да установи липсата на основание по чл.60 от АПК, за да отмени допуснатото по закон предварително изпълнение. В тежест на жалбоподателя е в това производство да докаже, че от изпълнението на заповедта ще му бъде причинена значителна или трудно поправима вреда. Следователно, условие за спиране предварителното изпълнение на заповедите по чл.57а, ал.3 от ЗУТ е наличието на такова засягане на друг интерес, който да е равен или съпоставим на посочените в нормата на чл.60 от АПК.

Разпоредбата на чл.166, ал.2 дава възможност на съда да спре  предварителното изпълнение на административния акт по искане на оспорващия, ако то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В тежест на жалбоподателя направил искането е да докаже наличието на посочените обстоятелства, обосноваващи спирането на допуснатото от закона предварителното изпълнение на оспорения от него административен акт.

В настоящото искане се твърди, че предварителното изпълнение на  Заповед № 1818/04.07.2018г. ще причини на Н.Д.Бакърджиева, в качеството й на физическо лице – майка на две деца, значителни и трудно поправими вреди изразяващи се в невъзможността да се грижи за двете й малолетни деца – К. на 8 години и В. на 8 месеца. Представени са актовете за раждане на децата. Посочено е, че Б.изплаща ипотека на жилището, в което живее с двете си деца, като месечните вноски са в размер на 400.00 лева месечно.

Съдът намира тези факти за неотносими към предмета на разглеждане в настоящото производство предвид това, че адресат на процесната заповед не е физическото лице Н. Д. Б., а юридическото лице „1 БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203843328, което е и страна в настоящото производство, в качеството му на оспорващ. Разпоредбата на чл.166, ал.2 от АПК дава възможност на съда да спре предварителното изпълнение на административния акт по искане на оспорващия, ако то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. Хипотетичното или реалното причиняване на такава вреда на трети лица, различни от оспорващия е правно ирелевантно по отношение преценката на основателността на искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение на оспорената заповед.

Съдът намира направеното искане за неоснователно тъй като жалбоподателят не представя по делото доказателства, че по отношение на „1 БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203843328 биха настъпили значителни или трудно поправими вреди в резултат на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед. Това е така защото твърдените загуби за дружеството, които биха настъпили от евентуално претърпени загуби от нереализирани приходи от дейността на търговския обект са хипотетични и в зависимост от много други обективни фактори и условия на пазарната среда. Освен това следва да се има предвид, че в зависимост от изхода на делото по оспорване на процесната заповед дружеството би могло да предяви претенции за тяхното обезщетяване по съответния ред, ако такива загуби биха действително настъпили. По отношение на намиращата се в търговския обект стока – цигари, алкохолни и безалкохолни напитки, не може да се приеме, че дружеството би претърпяло финансови загуби от погиването им, тъй като те не представляват бързо развалящи се продукти.

Накрая следва да бъде отбелязано, че разпоредбата на чл.166, ал.2 АПК допуска спиране на предварителното изпълнение на административния акт само въз основа на нови обстоятелства. В този смисъл фактите, на които искателят се основава, следва да са настъпили след издаване на оспорената заповед и да не са били известни, респ. да са взети предвид от административния орган при издаването й. Жалбоподателят в съответствие на разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство не е представил факти и обстоятелства, които да са новонастъпили и от които може да се направи извода, че за дружеството биха настъпили значителни или трудно поправими вреди в резултат на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед.

Мотивиран от изложеното, съдът намира, че искането за спиране на предварителното изпълнение на процесната заповед като неоснователно и недоказано, следва да бъде оставено без уважение, поради което и на основание чл.217, ал.2 от ЗУТ във връзка с  чл.166, ал.3 от АПК

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТХВЪРЛЯ искането на „1 БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203843328, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв.“Сарафово“, ул.“Твърдица“ № 9, представлявано от управителя Н.Д. Б., чрез адвокат М.А., С ИСКАНЕ ЗА СПИРАНЕ НА ДОПУСНАТОТО ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ ПО ЗАКОН на Заповед № 1818/04.07.2018г. издадена от инж. Ч. К., на длъжност заместник кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, на основание чл.57а, ал.3 от ЗУТ, с която на дружеството жалбоподател е разпоредено ДА ПРЕМАХНЕ собствения си обект: „Преместваеми търговски обекти – павилион за продажба на цигари и алкохол и павилион за продажба на печатни произведения (застраховки), находящ се в к.с „Славейков“, гр.Бургас, западно от бл.125, ж.к. „Славейков“, гр.Бургас в ПИ с идентификатор 07079.602.252 по КК на гр.Бургас.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС на РБ в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

`             

СЪДИЯ: