Р Е Ш Е Н И Е

 

  1397                                              13.07.2018г.                                      гр. Бургас

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският административен съд двадесети състав, в публично заседание на тринадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав

                                                                   

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ     

при секретаря Ирина Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно дело № 1814 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Делото е образувано по жалба от лишеният от свобода С.Р.К., ЕГН **********, понастоящем в Затворагр.Бургас, против Заповед772/03.07.2018г. на Началника на ЗатвораБургас, с която му е наложено дисциплинарно наказание „ИЗОЛИРАНЕ В НАКАЗАТЕЛНА КИЛИЯ ЗА СРОК ОТ 7 /СЕДЕМ/ ДЕНОНОЩИЯ”.

Иска се отмяна на заповедта като неправилна, незаконосъобразна и необоснована.

В съдебно заседание жалбоподателят С.Р.К. се явява лично, като поддържа жалбата съобразно изложените в нея доводи и съображения.

         Ответната страна – Началника на ЗатвораБургас, редовно уведомен, не се явява, представлява се от главен инспектор М.И. В., ЗНРНОД на Затвора Бургас, редовно упълномощен.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:

Атакуваната заповед е издадена от името на началника на ЗатвораБургас, на основание чл.15, ал.2 от ЗИНЗС от главен инспектор М. И. В., ЗНРНОД на Затвора Бургас, упълномощен със заповед № 390/02.07.2018г. на началника на Затвора Бургас, за това, че на 18.05.2018г., в 08.35 часа е открит мобилен телефон марка „Леново“ – активен, скрит в плафон, монтиран на стената, като е установено, че собственик на нерезрешената вещ и л.св. С.Р.К..

За инцидента била изготвена докладна записка вх. № 2332/21.06.2018г. от мл. инспектор Н. Л. Н.– на длъжност надзирател. За изясняване на случая била извършена допълнителна проверка, за което била изготвена докладна записка рег.№ 2332/04.06.2018г. от инспектор И. Л.

На 03.07.2017г. лишеният от свобода бил изслушан от началника на затвора във връзка с извършеното от него дисциплинарно нарушение на 18.05.2018г., за което бил съставен протокол, който жалбоподателят С.К. отказал да подпише. Отказът бил удостоверен с подписите на свидетелите л.св.М. К. М.  и л.св.Д. П. П..

На 03.07.2018г. била издадена обжалваната заповед на Началника на Затвора - Бургас, с която на лишения от свобода С.Р.К. е наложено дисциплинарно наказание „ИЗОЛИРАНЕ В НАКАЗАТЕЛНА КИЛИЯ ЗА СРОК ОТ 7 /СЕДЕМ/ ДЕНОНОЩИЯ” на основание  чл.101, т.7, във вр.с чл.102, ал.2,предл.2 от ЗИНЗС, за извършено нарушение по чл.96, т.3, чл.97, т.1 и т.3, във вр. с чл.100, ал.2, т.5 от ЗИНЗС.

В заповедта е отбелязано, че л.св. С.К. е отказал да я подпише при връчването й, като не е посочена датата, на която е станало това. Отказът бил удостоверен с подписите на свидетелите л.св.М.К. и л.св.Д. П..

Недоволен от наложеното му дисциплинарно наказание К. го обжалвал пред Административен съд – Бургас, с жалба рег.№ 2764/04.07.2018г. по описа на Затвора - Бургас.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт в законоустановения срок по чл.111, ал.1 от ЗИНЗС, пред компетентния да я разгледа административен съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата се преценя като основателна, поради следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съгласно чл.104, ал.1 от ЗИНЗС – М.В., на длъжност ЗНРНОД на Затвора Бургас, на основание чл.15, ал.2 от ЗИНЗС, оправомощен със заповед № Л-390/02.07.2018г., в границите на неговата териториална и материална компетентност и е в предвидената от закона писмена форма. Съдържа всички задължителни реквизити.

Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят е изслушан преди налагане на наказанието, съобразно изискванията на чл.105, ал.1 ЗИНЗС, за което е съставен протокол и извършена проверка по случая. Спазени са установените в чл.106 от ЗИНЗС срокове за издаване на заповедта.

Същевременно съдът намира, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл.100, ал.1 от ЗИНЗС дисциплинарно нарушение е деяние – действие или бездействие, извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешния ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода.

Според чл.100, ал.2, т.5 от ЗИНЗС за дисциплинарно нарушение се смята неизпълнението на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в този закон, а според чл.97, т.1 и 3 от ЗИНЗС лишените от свобода не могат да внасят и държат при себе си неразрешени предмети, притежават, ползват или държат при себе си оръжие, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, включително самоделно изработени такива, мобилен телефон, фотоапарат, звуко- и видеозаписващи устройства или части от тях.

Съдът намира, че приетата от административния орган фактическа обстановка е съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в процеса на извършената проверка, но не споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи.

Настоящия съдебен състав намира факта на извършеното нарушение и неговото авторство за безспорно доказани. Извършването на дисциплинарното нарушение от жалбоподателя се установява от съдържанието на мобилния телефон „Леново“ и по-конкретно от наличието на онлайн кореспонденция осъществена от името на жалбоподателя К.. Притежанието на мобилния телефон от жалбоподателя се доказва и от дадените показания на лишения от свобода Б. Н. М.. За съставомерността на деянието не е необходимо неразрешеният предмет да е собственост на лишеният от свобода.

С оглед установените по делото релевантни факти съдът приема, че лишеният от свобода С.К. е нарушил предвидената в чл.97, т.1 и 3 от ЗИНЗС забрана да не внася и държи при себе си неразрешени предмети и да не притежава, ползва и държи при себе си мобилен телефон.

Дори да се приеме, че е налице извършено дисциплинарно нарушения в посочения смисъл, то ответникът не се е съобразил с разпоредбата на чл.102, ал.2 от  ЗИЗНС, според която дисциплинарното наказание по чл.101, т.7, а именно изолиране в наказателна килия за срок до 14 денонощия може да се налага само при извършване на дисциплинарни нарушения по чл.100, ал.2, т.4, 6, 7 или 8, а в останалите случаипо чл.100, ал.2, т.1, 2 ,3 или 5 при системност на съответните нарушения. Видно от мотивите на заповедта на жалбоподателя е вменено нарушение по чл.100, ал.2, т.5 от ЗИНЗС. Така квалифицирано нарушението попада в изключението по чл.102, ал. 2, предл. второ от ЗИНЗС, т.е изисква се да са налице системни нарушения. В мотивите на заповедта по ответникът не твърди и не представя доказателства, че е налице системност при извършването им от страна на жалбоподателя. В нея е отбелязано, че на жалбоподателя С.К. има наложено едно дисциплинарно наказание. В докладна записка рег.№ 2332/04.06.2018г., изготвена от инспектор И. Л. се твърди, че същият е наказан със заповед № 342/13.03.2018г. с „Лишаване от хранителна пратка” за това, че е ползвал телевизор без документ за собственост. Наличието на само едно наложено наказание не може да обоснове системност по отношение на извършеното от К. нарушение, предмет на настоящото производство.

С оглед изложеното по делото не се установи извършване на такива дисциплинарни нарушения от страна на жалбоподателя, по отношение на които законът да допуска налагане на дисциплинарно наказаниеИзолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия“. Затова дисциплинарното наказание е наложено незаконосъобразно, без да са били налице материалноправните предпоставки за това, вследствие на което обжалваната заповед следва да бъде отменена.

Поради което и на основание чл.111, ал.5 и ал.6, т.2 от ЗИНЗС, Бургаският административен съд, двадесети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед772/03.07.2018г. на Началника на ЗатвораБургас, с която на лишеният от свобода С.Р.К., ЕГН ********** е наложено дисциплинарно наказание „ИЗОЛИРАНЕ В НАКАЗАТЕЛНА КИЛИЯ ЗА СРОК ОТ 7 /СЕДЕМ/ ДЕНОНОЩИЯ”.

ОСЪЖДА С.Р.К., ЕГН **********, понастоящем в Затворагр.Бургас ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 10(десет) лева по сметката на Административен съд – Бургас.

 

Решението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                          

СЪДИЯ: