Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:1739                   12.10.2018г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        VІІ-ми състав

На втори октомври                                           две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:….Румен Йосифов

Секретар: Сийка Хардалова

Прокурор:

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 1803 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.256, ал.1 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Б.Д.И., ЕГН-**********, с адрес: ***, против заповед за полицейско задържане на лице рег.№ 431зз-252 от 02.07.2018г., издадена от Я. А. Я., разузнавач при Първо РУ-Бургас към ОДМВР-гр.Бургас, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е бил задържан за срок от 24 часа.

В жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на обжалваната заповед, като издадена в несъответствие с материалноправните изисквания на закона. Жалбоподателят твърди, че процесната заповед е издадена непосредствено след приключване на задържането по предходна заповед за полицейско задържане, която въпреки изявленията си – не представя. Счита, че към момента на издаването на настоящата заповед не е имало данни за извършено престъпление от негова страна и такива не са посочени в нея. Редовно уведомен, не се явява пред съда, не се представлява и не ангажира доказателства.

Ответната страна – Я. А. Я., в качеството му на полицейски служител в Първо Районно управление - Бургас при Областна дирекция на министерство на вътрешните работи, гр.Бургас, се явява лично в съдебно заседание. Оспорва жалбата и поддържа издадената от него заповед, като пледира за отхвърляне на жалбата.

 

Административен съд - Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Съгласно представеното удостоверение рег.№ 251000-21701/01.10.2018г., издателят на процесната заповед Я.А.Я.е служител на МВР от 01.12.1999г. до настоящия момент и към датата на издаването на заповедта е заемал длъжността разузнавач V-та степен в група Противодействие на криминалната престъпност - Възраждане към сектор Криминална полиция при Първо Районно управление-Бургас, ОД на МВР-Бургас.

Предмет на оспорване в настоящото производство е заповед за полицейско задържане на лице рег.№ 431зз-252 от 02.07.2018г., издадена от полицейски служител при Първо районно управление на МВР - Бургас, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. От административната преписка се установява, че на 02.07.2018г. жалбоподателят Б.И. е задържан за срок от 24 часа, за което е издадена процесната заповед. Като фактическо основание за задържането е посочено, че има данни за негова съпричастност към извършена кражба на 29.03.2018г. на акцизни стоки  от склад, находящ се в гр.Бургас, ул.Ал.Батенберг №1, стопанисван от „Гебър Хайнеман България“ООД, за което е образувано досъдебно производство (ДП) № 251ЗМ-96/18г. В заповедта е посочен часа на издаване: 17,05 часа на 02.07.2018г., като на задната й страница е отбелязано, че лицето е освободено в 16,45 часа на следващия ден.

В административната преписка са представени декларация от 02.07.2018г., съставена в 17,05 часа, че жалбоподателят е запознат с правото на адвокатска защита по негов избор и за негова сметка и желае такава, като не желае защита от служебен адвокат, няма здравословни проблеми, не желае медицински преглед, желае член на семейството му да бъде уведомен за задържането, уведомен е за правото му на свиждания, да получава колети и храна, както и че няма нужда от специална хранителна диета (л.20 от делото). Представени са също протокол за полицейски обиск на лице от 02.07.2018г (л.18), декларация по чл.30, ал.3 от ЗПрП, че желае да ползва адвокатска защита (л.19) и талон за медицински преглед (л.21).

 Представена е докладна записка рег.№ 251р-20001 от 02.07.2018г. (л.9 и 22), изготвена от служителя Г.А., съгласувана с началник-група ПИПС, ст.инспектор А. Т., адресирана до началник-сектор ПОП и ПВОО, отдел КП, ОДМВР-Бургас, гл.инспектор К. К., относно проведени оперативно-издирвателни мероприятия (ОИМ) по ДП № 251ЗМ-96/2018г. по описа на ОДМВР-Бургас. В нея се изложено, че посоченото досъдебно производство е образувано срещу неизвестен извършител за това, че за времето от 19.00 часа на 29.03.2018г. до 09,15 часа на 30.03.2018г., е проникнал в складово помещение находящо се в гр.Бургас, ул.Ал.Батенберг №1, собственост на „Гебър Хайнеман България“ООД и е извършил кражба на неустановено количество акцизни стоки – цигари и алкохол, след взломяване на метална касета е отнета сумата от около 14`000лв. и 600 евро, както и часовници марка Фестина. От проведените ОИМ и получена информация са установени следните лица имащи съпричастност към извършеното престъпление: Б.Д.И.,***; Х. Н. ЛНЧ-*********, ЕГН-********** от гр.София; С. Д. М., ЕГН-********** от гр.Бургас и П. Д. П., ЕГН-********** от гр.Бургас.

 

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

На първо място заповед за задържане на лице рег.№ 431зз-252 от 02.07.2018г., с която жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа, е издадена от компетентен орган, съобразно нормата на чл.57, ал.1 от ЗМВР, при спазване на установената форма и реквизити, предвидени в чл.74, ал.2 от ЗМВР.

На второ място, с оглед установените по делото релевантни факти, при произнасянето си полицейският орган, в случая разузнавач при Първо РУ-Бургас към ОДМВР-гр.Бургас, е приложил правилно материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят въпреки твърдението си, не представи друга предходна заповед за задържане, от която да се установи, че с процесната заповед той е бил задържан реално за повече от 24 часа, тъй като е имало предходно задържане и настоящото е било приложено непосредствено след него.

На трето място, заповедта е съобразена и с приложимия материален закон.

Същата е издадена на основание чл.72, ал1, т.1 ЗМВР, според която полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление и по своята същност е принудителна административна мярка (ПАМ) – "задържане за срок от 24 часа". За прилагането на тази ПАМ не е необходимо да са събрани безспорни доказателства, установяващи по категоричен начин авторството и вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението е достатъчно, административният орган при условията на оперативна самостоятелност, да наложи мярката.

Задържането като принудителна административна мярка се предприема с цел установяване на съпричастно при разследване срещу вероятен извършител на престъпление по чл.142а, ал.1 от НК. Само по този начин при наличие на данни за вероятно извършено от определено лице престъпление и налагане на принудителни административни мерки, съгласно разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, съдът намира, че органите на МВР могат в рамките на оперативната си самостоятелност, да осъществяват основните си дейности, предвидени в разпоредбата на чл.6 ЗМВР, като съобразят и целта на мярката по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, която е не да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване.

Осъществяването на административна принуда в настоящия случай е била необходима, тъй като от една страна деянието за което е провеждано разследването е криминализирано по действащото право – кражба по чл.194 от НК, а от друга страна, наличието на данни, обосноваващи предположение за извършване на престъплението от жалбоподателя, е достатъчно основание за прилагането й. По делото са налице доказателства за образувано досъдебно производство № 251ЗМ-96/2018г. по описа на ОДМВР-Бургас и данни за съпричастно на жалбоподателя към деянието по него, което също е самостоятелно основание за прилагане на процесната ПАМ.

Възраженията, че не са били налице основанията за задържане, тъй като И. не е участвал в извършването на престъплението, са неоснователни. Установяването на тези факти и обстоятелства не са относими в производството по оспорване законосъобразността на заповед за задържане, издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Административният орган следва да приложи принудителна административна мярка по отношение на лице, за което са изпълнени материалните предпоставки за това, което се установява от представените по делото доказателства, вкл. и от докладна записка на полицейския орган рег.№ 251р-20001 от 02.07.2018г., в която се съдържат данни, обосноваващи законосъобразността на мярката към момента на налагането й, а именно съпричастност на жалбоподателя с още три идентифицирани лица към престъплението. Именно с налагане на принудителната административна мярка и продължаването на оперативно-издирвателните мероприятия, полицейският орган следва да установи съпричастността на заподозрените лица към извършеното престъпление. Хипотезата на разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР – наличие на данни за извършено престъпление от дадено лице сочи на извода, че в случая, доколкото за И. са постъпили данни, че е съпричастен към престъпната дейност, са налице законовите предпоставки за приложение на цитираната правна норма. Въпросът дали конкретно лице е извършител на определено деянието, за което е образувано досъдебно производство и неговата вина подлежат на изясняване в рамките на друго производство. Освен това, както бе посочено по-горе, приложението на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейските органи с оглед преценката за наличието на връзка между задържаното лице и извършеното престъпление. (В този смисъл са решение № 3329 от 25.03.2015г. на ВАС по адм.д.№ 7990/2014г., V отд., решение № 8258 от 6.07.2015г. на ВАС по адм.д.№ 14188/2014г., V отд. и др.).

По изложените съображения, съдът намира, че заповедта е законосъобразна, като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с материалния и процесуален закон и с целта на закона, поради което жалбата на Б.И. като неоснователна следва да се отхвърли.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, VІІ-ми състав

 

Р Е Ш И:

 

          ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Д.И., ЕГН-**********, с адрес: ***, против заповед за полицейско задържане на лице рег.№ 431зз-252 от 02.07.2018г., издадена от Я. А. Я., разузнавач при Първо РУ-Бургас към ОДМВР-гр.Бургас.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                          СЪДИЯ: