Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 368                 Година 02.03.2016               Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, ХVІ‑ти състав на четвърти февруари две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златина БЪЧВАРОВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.Павлина СТОЙЧЕВА

                                                                                           2. Даниела ДРАГНЕВА

 

Секретаря С.К.

Прокурор Георги Дуков

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 17 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба на „ЕВН България електроразпределение” ЕАД, гр.Пловдив срещу решение № 1571/16.11.2015г. постановено по н.а.х.д. № 3432 по описа за 2015г. на Районен съд Бургас. Счита решението за постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Не споделя изводите на съда обосновали потвърждаване на издаденото наказателно постановление и счита, че неправомерно е ангажирана отговорността на дружеството на соченото основание. Прави искане да се отмени обжалваното решение и потвърденото наказателното постановление.

Ответникът – Комисия за енергийно и водно регулиране, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на обжалваното съдебно решение.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е потвърдил наказателно постановление № НП-300/17.12.2014г. на Председателя на  Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което на „ЕВН България електро разпределение” ЕАД,  за нарушение  на чл.63, ал.1 и ал.2 от Общите условия, на основание чл.206, ал.1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева.  За да постанови решението си съдът е приел, че при съставяне на акта и при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са опорочили проведеното административнонаказателно производство. По същество съдът е анализирал събраните по делото писмени и гласни доказателства, като е обосновал извод за съставомерност на констатираното деяние и правомерно ангажиране отговорността на санкционираното дружество на соченото основание. Прието е, че Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи от “ЕВН България“ ЕАД са неразделна част от Лицензия № Л-140-07/13.08.2004г., съгласно чл.49, ал.2, т.7 от Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката, поради което дадената от наказващия орган правна квалификация на установеното деяние по чл.63, ал.1 и ал.2 от Общите условия е правилна, а нарушението на условията води  до нарушаване на лицензионните разпоредби. Съдът е преценил, че не са налице предпоставки за квалифициране на установеното нарушение като „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН, а наложената имуществена санкция е в минимално предвидения от законодателя размер и с оглед разпоредбата на чл.27, ал.5 ЗАНН не подлежи на корекция.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалва не пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви са обстойни и се споделят и от настоящия съдебен състав.

Правилно първоинстанционния съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, като в този смисъл неоснователни са и възраженията на касатора, че АУАН е съставен от некомпетентно лице. Съгласно чл.225, ал.1 от ЗЕ, нарушенията по този закона се установяват с актове на лицата по чл.77, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от ЗЕ, т.е. и от оправомощените лица, чрез които ДКЕВР извършва проверки. В административната преписка се съдържа заповед № З-Е-4/02.01.2014г. на председателя на ДКЕВР, с която са упълномощени длъжностни лица за съставяне на АУАН по ЗЕ, измежду които под № 6 е вписан и актосъставителя Л.Р.. Ето защо, АУАН се явява съставен от компетентен орган, по смисъла на чл.225, ал.1, във връзка с чл.77, ал.2, т.1 от ЗЕ.

Основното възражение на касатора, поддържано и пред настоящата инстанция е, че нарушаването на разпоредбите на Общите условия не обуславя административнонаказателна, а гражданска отговорност по ЗЗД, е неоснователно. Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД са част от издадената на дружеството лицензия за дейност по разпределение на електрическа енергия, респ. неспазването на предвиждане от Общите условия по своята същност е нарушение на условията на самата лицензия, което обуславя характера на нарушението като административно такова, подлежащо на санкция на основание чл.206, ал.1, предл. последно от ЗЕ. Вярно е, че наказващият орган е посочил само нормата на чл.206, ал.1 от ЗЕ, без да конкретизира някоя от визираните там хипотези, но това самò по себе си не обосновава извод за неправилно приложение на материалния закон, както и извод за нарушено право на защита, тъй като в обстоятелствената част на наказателното постановление изрично е отбелязано, че дружеството е нарушило издадената лицензия, т.е. не възниква никакво съмнение или неяснота относно приложимата хипотеза.

Съгласно нормата на чл.60 от ЗЕ, Общите условия се одобряват при условия и ред, определени с нарочна наредба на ДКЕВР. Въз основа на тази законова делегация е приета и Наредба №3 от 21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, издадена от Председателя на ДКЕВР. Изготвянето на проект на общите условия на договорите е част от изискуемата документация необходима за издаване на лицензия за дейност по разпределение на електрическа енергия - чл.11, ал.5, т.3 от Наредбата, като след одобряването им от страна на регулаторния орган, общите условия стават неразделна част от лицензията, съгласно чл.49, ал.2, т.7, във вр. с ал.1 от Наредба № 3/21.03.2013г. В този смисъл, възражението, че Общите условия стоят извън правната тъкан на лицензията е неоснователно, като нарушаването на разпоредба от тези условия, съставлява неспазване на условията на самата лицензия, поради което приложима е санкционната норма именно на чл.206, ал.1, предл. последно от ЗЕ.

Следващото възражение на касатора е свързано с това, че нормата на чл.63, ал.2 от Общите условия не въвежда изискването съставения констативен протокол да се подпише от свидетели, тъй като е записано, че протоколът се съставя в присъствието на свидетели. Действително няма изискване протокола да бъде подписан от присъствалите свидетели, но това е необходимо, доколкото това е единствения способ за доказване на тяхното присъствие. В мотивите на издаденото наказателно постановление наказващият орган ясно е посочил, че съгласно чл.63 от Общите условия, когато се съставя констативен протокол той се подписва от представителя на електроразпределителното дружество и от потребителя, който, ако отсъства или откаже да подпише протокола, той се подписва от свидетели. Възражението на страната, че такова нарушение няма, тъй като терминологията на Общите условия е „в присъствието на свидетел“, а не „липса на подпис на свидетел“, е неоснователно, тъй като както вече се посочи присъствието на свидетел се удостоверява именно с полагането на негов подпис, поради което, в същността си, изразите не си противоречат. Изобщо, регламентираното присъствие на някого при съставянето на документ, се удостоверява с изписването на неговите имена и полагане на подпис, като в случая видно от съставения констативен протокол в него липсват не само подписите на свидетели, които да са присъствали, но и не са посочени имена на такива. Присъствието на свидетеля и полагането на неговия подпис е способът да се преодолее отсъствието или отказа на абоната да подпише, поради което, след като за всички други възможни участници при съставянето на протокола е предвидена възможност той да бъде подписан от тях, няма никакъв резон тази възможност да се отнеме на свидетеля, който, както се посочи, всъщност замества фигурата на абоната.

Правилно първоинстанционния съд е приел, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като изложените мотиви в този смисъл изцяло се споделят от настоящия съдебен състав. В допълнение следва да се има в предвид, че със самия закон е определена по-висока степен на обществена опасност при нарушаване на неговите норми, в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения с оглед размера на предвидената санкция, като в този смисъл дори с последвала законодателна промяна на санкционната норма е увеличен  десетократно минималния размер на санкцията, за извършеното от дружеството административно нарушение, като същия е определен на 200 000,00 лева.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1571/16.11.2015г. постановено по н.а.х.д. № 3432 по описа за 2015г. на Районен съд Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                          

 

 

 

                                                                                                              2.