Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е 

 

гр. Бургас, 5 март  2009г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на двадесет и шести февруари, през две хиляди и девета година, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Р.

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: С.Д.

                                                                                        В.Е.

 

При секретар Г.Ф. и с участието на прокурора С.Х., изслуша докладваното от съдия Г.Р.  КАХ № 17/2009 Г.

Производството е образувано по повод жалба на ст.юк.И.К., в качеството му на процесуален представител на Общинска служба по земеделие  гр.Созопол против решение № 1466/30.09.2008г. постановено по гр.д.№ 869/2008г. по описа на БРС. В жалбата се прави искане за постановяване на съдебно решение с което да се отмени на обжалваното решение и жалбата на лицата срещу решението на ОСЗ гр.Созопол да бъде оставена без уважение.

Подадена е и частна жалба от пълномощника на Д.К.В., с която се оспорва решението в частта , в която е отказано присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба – Д.К.В., редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение с писмено възражение.С възражението се претендира и присъждане на разноски, направени пред настоящата инстанция в размер на 150 лева.

Ответникът по частната жалба – не взема становище по нея.

          Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение.

Административен съд Бургас, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

          С обжалваното решение Бургаски районен съд е обявил за нищожно решение №  2980/25.02.1993г. на ПК гр.Созопол, по заявление вх.№ 2980/02.06.1992г. на наследници на Д.Н. К. и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне, съгласно дадените указания. В своето решение съдът е приел, че съгласно чл.60, ал.4 от ППЗСПЗЗ, действала към момента на постановяване на обжалваното решение, комисията се състои от председател, секретар и нечетен брой членове, а при издаване на обжалвания административен акт комисията е заседавала в незаконен състав от председател, секретар и четен брой членове. Добавено е и, че съгласно чл. 60, ал.5 от ППЗСПЗЗ (отм.), в състава на поземлените комисии задължително следва да бъдат включени поне пет вида специалисти и представители – юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер-земеустроител и представител на ликвидационните съвети и на частните земеделски стопани. От представените по делото доказателства е установено, че в състава на ПК-Созопол, не е назначаван представител на ликвидационните съвети и на частните земеделски стопани, а издателя на оспорения акт не е ангажирал доказателства, установяващи включването на съответните специалисти, както и доказателства установяващи специалността на лицата участвали в състава на комисията. 

Производство по жалба на основание на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ се развива по реда на АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното разпореждане с материалния закон, следи служебно.

В касационната жалбата е посочено, че комисията е заседавала в състав, който е в съответствие със законовите изисквания и решението не е нищожно. Посочен е, че участието на визираните специалисти в състава на комисията не е задължително  

Обжалваното съдебно решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон.

Производството по оспорване решенията на поземлената комисия, респ. тези на общинската служба по земеделие е особено производство, уредено в специален закон - ЗСПЗЗ, в който е определен реда за съдебното обжалване, различен от предвидения в АПК. В ЗСПЗЗ не е уредена възможността за обявяване на нищожност на тези решения, които безспорно са административни актове, както и основанията за това, поради което следва да намерят приложения нормите на АПК. Съгласно чл.149, ал.5 от АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето, поради което жалбата по повод на която е образувано съдебното производство, както правилно е приел първоинстанционния съд е процесуално допустима.

В действащото българско законодателство няма легално определение на понятието нищожен административен акт, но законодателя е приел критериите на който следва да отговаря един административен акт за да е законосъобразен. Степента на нарушаване на тези критерии води до нищожност или унищожаемост на административния акт. За да е законосъобразен административния акт е необходимо да е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, да не противоречи на материално правни разпоредби и да съответства на целта на закона. В случая обжалваното решение е издадено от ПК гр.Созопол, чийто състав, както правилно е приел първоинстанционния съд, с оглед нормите на чл.60, ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗЗ, в редакцията му към момента на постановяване на решението е следвало да се състои от председател, секретар и нечетен брой членове и да  включва задължително юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер-земеустроител, представител на ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани. Тези изисквания са императивни, а не пожелателни, както е станало с последващите изменения на нормата на чл.60, ал.5 от ППЗСППЗ (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1997 г.), когато законодателя е предвидил, че включването на отделните специалисти е “по възможност”. Несъответствието на състава на комисията с императивните законови разпоредби води до некомпетентност на органа, постановил оспорвания административен акт, който се опорочава до степен на нищожност. След като от събраните в хода на производството доказателства, както пред районния съд, така и пред настоящата касационна инстанция, не се установява съответствие на състава на комисията със законовите изисквания, правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е обявил нищожност на обжалваното решение.

Предвид изложеното следва да се уважи искането на ответника по касационната жалба и да му се присъдят направените разноски в размер на 150 лева, за заплащането на които са представени доказателства.

По подадената „частна жалба”, която има характер на молба за допълване на решение, настоящият състав на съда не е компетентен да се произнесе, по причина че липсва произнасяне по разноските в първоинстанционното решение. Тъй като тази жалба е подадена в срока по чл.248 ал.1 ГПК, следва да се изпрати на първоинстанционния съд по компетентност. Едва след постановяване на този съдебен акт би могъл да бъде упражнен касационен контрол по отношение на дължимостта на разноските в първоинстанционното производство.

Мотивиран от горното, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, ХІV-ти състав

 

РЕШИ:

 

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1466/30.09.2008г. постановено по гр.д.№ 869/2008г. по описа на Районен съд гр.Бургас.

ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие  гр.Созопол да заплати на Д.К.В.,направени по делото разноски в размер на 150 лева.

Изпраща молба / „частна жалба” л.4 от к.а.д. №17/2009г. по опис на Административен съд Бургас/, подадена от адв. А.Ж. за допълване на решение в частта за разноските на Районен съд гр. Бургас по компетентност.

         РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: