РЕШЕНИЕ № 290

 

23.02.2017г., град  Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, на девети февруари, две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО  ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

2. ВАНИНА КОЛЕВА

 

 

секретар:  С.А.

прокурор: Тиха Стоянова

сложи за разглеждане докладваното от съдия Ванина Колева

КНАХ дело    номер  179 по    описа    за   2017 година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, вр. с чл. 348 от НПК, вр. с чл. 208- чл. 228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за регулиране на съобщенията, против решение № 1750 от 24.11.2016г., постановено по НАХД № 5025/2016г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 132 от 15.07.2016г., издадено от Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на „Теленор България“ ЕАД гр. София, за нарушение на чл.326а от Закона за електронните съобщения (ЗЕС), на основание чл.326а ЗЕС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 60 000 лева.

В касационната жалба се излагат доводи, че оспореното решение е неправилно и необосновано. Касаторът намира, че административното производство е образувано в предвидения от закона тримесечен преклузивен срок. Моли съда да отмени оспореното решение и да потвърди наказателното постановление. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Ответникът – „Теленор България“ ЕАД гр. София - редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да се остави в сила първоинстанционното решение.

След като прецени твърденията в жалбата, становището на прокурора, и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК, е решението на Районен съд – Бургас само на посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по жалба на „Теленор България“ ЕАД гр. София против наказателно постановление № НП) № 132 от 15.07.2016г., издадено от Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на „Теленор България“ ЕАД гр. София, за нарушение на чл.326а от Закона за електронните съобщения (ЗЕС), на основание чл.326а ЗЕС, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 60 000 лева.

За да постанови оспореното решение, първоинстанционният съд е приел, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, АУАН е издаден в нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, след изтичане на тримесечния срок от извършване на нарушението. При тези мотиви е отменил наказателното постановление.

Така постановеното решение е неправилно.

Неспазването на указаните срокове за иницииране на производството по налагане на административно наказание е винаги съществено процесуално нарушение, доколкото се явява абсолютна пречка за развитието на административнонаказателно производство и води до отмяна на постановения в едно такова производство акт. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН: не се образува административно наказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, като в случая става въпрос за спазването на първия срок /3 месеца от откриване на дееца/. Не са налице изключенията от същата разпоредба, предвиждащи по-големи срокове за образуване на административнонаказателно производство: митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и неправомерни деяния, съставляващи състави по специални нормативни актове, изрично и изчерпателно изброени в същата разпоредба, сред които не попада ЗЕС. Нормата на чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН поставя определянето на тримесечния срок за съставяне на АУАН, в зависимост от момента, в който нарушителят е открит. С откриване на нарушителя, от контролния орган възниква административнонаказателното правоотношение. И в този случай тримесечният срок тече от деня, в който за първи път е открит нарушителят от действащите, съгласно нормативната уредба, контролни органи. По смисъла на ЗАНН, откриване на нарушителя означава установяване и индивидуализиране на физическото, респ. на юридическото лице - автор на деянието, осъществяващо състав на административно нарушение. В конкретния случай това е станало при първоначалната проверка, приключила с констативен протокол с № Б-АБ-177 от 02.12.2015 г., т.е. АУАН е следвало да бъде съставен в срок до 02.03.2016 г. Видно от представените по делото доказателства АУАН, въз основа на който е образувано административнонаказателното производство е съставен на 25.02.2016 г., т.е. същият е съставен в срока по чл. 34, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че АУАН е съставен след изтичане на тримесечния срок от извършване на нарушението. Такъв срок в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 не е предвиден. Законоворегламентираният срок е или три месеца от откриване на нарушителя или една година от извършване на нарушението.  Като е приел противното въззивният съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено.

Настоящият състав намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Дружеството е осъществило състава на нарушението по чл. 326а от ЗЕС и наложената санкция в размер на законоустановения минимум е справедлива. Нарушението в АУАН е описано правилно и е квалифицирано като такова по чл. 326а от ЗЕС. Съгласно посочената разпоредба, който наруши функционалните спецификации за преносимост на номерата, приети от комисията, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 5000 до 60 000 лв. Ответникът по касация не е изпълнило задължението си, произтичащо от чл.30, ал.3, изр.1 от Функционалните спецификации за осъществяване на преносимост на национално значими номера при промяна на доставчика на обществена мобилна телефонна услуга, а именно да спре процедурата по пренасяне на телефонния номер.

Установено е, че заявлението за преносимост е подадено от лице, което не е представило пълномощно, с което да удостовери, че има право да подава заявления за преносимост от името на „Минолби“ ЕООД. Това обстоятелство представлява основание за отказ по чл.30, ал.2, т.2 от Функционалните спецификации за осъществяване на преносимост на национално значими номера при промяна на доставчика на обществена мобилна телефонна услуга. На 06.10.2015г. „Теленор” ЕАД извършва преносимостта на номерата, като ги активира в собствената си мрежа. Съгласно чл.30, ал.3, изр.1 от ФС, в случаите по чл.30, ал.2, т.2 от ФС заявлението не се разглежда от приемащия доставчик до отстраняване на недостатъка, като спирането н процедурата е за не повече от 30 дни от подаване на заявлението. Като не е спряло на 06.10.2015г. процедурата по пренасяне на процесния номер, а е извършило преносимостта им, като ги е активирало в мрежата си, „Теленор” ЕАД е нарушило чл.30, ал.3, изр.1 от ФС, което от своя страна съставлява нарушение на чл.326а от Закона за електронните съобщения, във връзка с чл.30, ал.3, изр.1 от ФС.

Неоснователни за доводите, че преди подаване на заявлението за преносимост е подадено заявление са смяна на собственост на номера. Те не се подкрепят от събраните доказателства, доколкото такова заявление следва да се подаде до мобилния оператор, с който „Минолби“ЕООД има сключен договор и  чийто абонат е дружеството, а не до “Теленор”ЕАД.

Съдът намира определения размер на наложената санкция за справедлив. В наказателното постановление АНО се е мотивирал с това, че на дружеството до момента са налагани санкции за аналогични нарушения, но въпреки това не е настъпила правомерна промяна. Настоящият състав споделя тези изводи и счита, че наложената имуществена санкция е справедлива и съответства на тежестта на нарушението и на обществената му опасност.

С оглед на изложеното, като е отменил наказателното постановление, приемайки, че същото е незаконосъобразно, районният съд е приложил неправилно закона.  

Водим от горното, на основание чл. 221 и чл. 222 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

РЕШИ:

 

         ОТМЕНЯ Решение № 1750 от 24.11.2016г., постановено по НАХД № 5025/2016г. по описа на Районен съд – Бургас, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

         ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 132 от 15.07.2016г., издадено от Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на „Теленор България“ ЕАД гр. София, за нарушение на чл.326а от Закона за електронните съобщения, на основание чл.326а ЗЕС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 60 000 лева.

         Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

                                   

ЧЛЕНОВЕ: