Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              05.07.2012г.             град Бургас

 

Административен съд – гр.Бургас, петнадесети състав, на седми юни две хиляди и дванадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Станимир Христов

 Членове: 1. Павлина Стойчева

                   2. Чавдар Димитров

 

 

при секретаря Г.Ф. и прокурор Галина Колева като разгледа докладваното от съдия Димитров касационно наказателно административен характер дело номер 179 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

Образувано е по касационна жалба на Х.Н.Ш., ЕГН **********,*** против Решение №2656/22.12.2011г., постановено по НАХД №3695/2011г. на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление №22-0000566/08.09.2011г. на началник на областен отдел „КД-ДАИ” – гр.Бургас, с което за нарушение на чл.8, §2, изречение второ от Регламент (ЕО) №561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) №3821/85 и (ЕО) №2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) №3820/85 на Съвета във връзка с чл.4, буква „ж”, второ тире и във връзка с чл.78, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорваното решение и да отмени наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – началник на областен отдел „КД-ДАИ” – гр.Бургас, редовно уведомен, не се явява и не се представлява, ангажира писмено становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Производството пред Районен съд – гр.Бургас е образувано по жалба на Х.Н.Ш. против наказателно постановление №22-0000566/08.09.2011г. на началник на областен отдел „КД-ДАИ” – гр.Бургас, с което за нарушение на чл.8, §2, изречение второ от Регламент (ЕО) №561/2006 във връзка с чл.4, буква „ж”, второ тире и във връзка с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАП на Ш. е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева. За да потвърди процесното наказателно постановление, първоинстанционният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити, като описаното нарушение и обстоятелствата, при които то е извършено се потвърждават от събраните в хода на административното производство доказателства, а впоследствие и от събраните от районния съд гласни доказателства и не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него. Изложени са мотиви относно размера на наложената санкция.

При постановяването на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът е възприел фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

Решението на Районен съд – Бургас е неправилно и следва да бъде отменено.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.

Настоящата инстанция намира, че съдебното решение страда от част посочените пороци като не е съобразено с материалния закон. При постановяването му, съдът е изследвал и правилно е установил фактическата обстановка, като е описал същата в мотивната част на оспореното решение, но въз основа на нея е достигнал до неправилни правни изводи – че установеното представлява нарушение на чл.8, §2, изр.2 от регл. 561/06, вр. чл.4, буква “ж”, вр. чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвтПр.

Съгласно изискването на чл.78, ал.1, т.1 от закона за автомобилните превози, при извършване на превози на пътници с автобуси и превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3,5 тона, лицата, осъществяващи превози за собствена сметка, превозвачите и водачите спазват изискванията на: Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт /наричан по-долу “регламента”. Според чл.8, §2 от регламента за всеки период от 24 часа след края на предходната дневна почивка или седмична почивка водачът трябва да е ползвал следващата дневна почивка.

Ако частта от дневната почивка, която попада в този 24-часов период, е поне девет часа, но е по-къса от 11 часа, въпросната дневна почивка се разглежда като намалена дневна почивка. Правното значение на термините “дневна почивка” е постановено в разпоредбата на чл.4, б.”ж” от същия регламент и то е : „дневна почивка" означава дневен период от време, през което водачът може свободно да разполага със своето време и който включва „нормална дневна почивка" и „намалена дневна почивка":

— „нормална дневна почивка" означава всеки период на почивка с продължителност от поне 11 часа. Алтернативно тази редовна дневна почивка може да бъде взета на два пъти, като първият период трябва да бъде непрекъснат период с продължителност от поне 3 часа, а вторият

    непрекъснат период с продължителност от поне девет часа,

    „намалена дневна почивка" означава всеки период с продължителност от поне девет часа, но по-къс от 11 часа;

От така постановеното става ясно, че “дневната почивка” не се и изчислява и съблюдава за всеки календарен ден, а за нея се следи съобразно момента на приключване на предходната дневна почивка, като времето между двете следва да бъде не повече от 24 часа. В този смисъл възможно е една дневна почивка да започне на една календарна дата, а да продължи и изтече на следващата такава, като съществено за установяване наличието на нарушение е през кой 24-часов период не е ползвана дневна почивка с изискуемата продължителност.

В настоящия случай по делото е представена една единствена тахографска шайба, а именно тази за 20.07.2011г. , от която не може да бъде установено както обстоятелството кога е изтекла предходната дневна почивка, от която да бъде проследен следващия 24-часов период, така и това дали дневната почивка не е започнала на 19.07.2011г. и само да е доизтекла на 20.07.2011г. за времето от 00,00 часа до 02,40 часа, както и това дали същата не е започнала в 21,00 часа на 20,07.2011г. и да е изтекла на 21.07.2011г.

Като е разглеждал почивката според календарните дати АНО от една страна сам неправилно е приложил  разпоредбата на чл.8, §2 от регламента и се е поставил в състояние на невъзможност да установи наличието или липсата на законосъобразно ползвана дневна почивка от касатора, поради което наказателното постановление се явява незаконосъобразно.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за неправилно, поради което същото следва да бъде отменено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка  с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №2656/22.12.2011г., постановено по НАХД №3695/2011г. на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление №22-0000566/08.09.2011г. на началник на областен отдел „КД-ДАИ” – гр.Бургас, с което за нарушение на чл.8, §2, изречение второ от Регламент (ЕО) №561/2006 във връзка с чл.4, буква „ж”, второ тире и във връзка с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАП на Х.Н.Ш., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №22-0000566/08.09.2011г. на началник на областен отдел „КД-ДАИ” – гр.Бургас, с което за нарушение на чл.8, §2, изречение второ от Регламент (ЕО) №561/2006 във връзка с чл.4, буква „ж”, второ тире и във връзка с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАП на Х.Н.Ш., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева и вместо

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                 2.