О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

   1599

Бургас, 09.07.2018г.

 

Бургаският административен съд, ХХ-ти състав, в закрито заседание на  девети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ

след като разгледа докладваното от съдията ч.адм. дело №  1793 по описа за 2018г. за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.60, ал.4 - 7 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр.  чл.188 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/.

Образувано е по жалба от “Ванко-73” ЕООД с ЕИК 203316009, със седалище и адрес на управление: гр.***, с управител И. И. П.,  против Разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-415-0336864/05.07.2018г., издадена от  Д. Т.В. – началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, упълномощен със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на ИД на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е постановена принудителна административна мярка ЗАПЕЧАТВАНЕ НА ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ – магазин за промишлени стоки, находящ се в гр.Несебър, ул.„Отец Паисий“ № 17, стопанисван от  “Ванко-73” ЕООД с ЕИК 203316009 и забрана на достъпа до него за срок от 12 /дванадесет/ дни.

Предварителното изпълнение на наложената ПАМ е разпоредено на основание чл.188 от ЗДДС, във вр. с чл.60 от АПК.

С жалбата се иска отмяна на разпореждането за предварително изпълнение на цитираната заповед като незаконосъобразно.         

Ответникът – Директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП, представя административната преписка по издаване на обжалваната заповед и не изразява становище по жалбата.

Съдът при извършена проверка за редовност и допустимост на оспорването с жалбата, установи следното:

От разписката в заповедта за налагане на ПАМ е видно, че тя е връчена на 06.07.2018г. на И. И. П., в качеството му на управител на   “Ванко-73” ЕООД. Жалбата е подадена до съда с вх.№ 7773/09.07.2018г. по описа на АдмС- Бургас, т.е. в рамките на установения срок, съгласно чл.60, ал.4 от АПК. Жалбоподателят е адресат на оспорената заповед, правата му са пряко и непосредствено засегнати от нея, поради което за него е налице правен интерес от оспорването. По изложените съображения съдът счита жалбата за процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се преценя от съда като неоснователна по следните съображения.

Оспореното разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-415-0336864/05.07.2018г. е издадено от компетентен орган - началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, упълномощен със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП, в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити.

За издаване на разпореждането са изложени мотиви, че предварителното изпълнение е наложително за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, с цел да се защитят особено важни държавни интереси, а именно интереса на държавния бюджет за законосъобразното  регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото лице, респективно за правилното определяне на реализираните от същия доходи и размера на неговите публични задължения, както и че съществува опасност от закъснението на изпълнението на ПАМ да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета.

Съгласно нормата на чл.188, ал.1 от ЗДДС, принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 от ЗДДС, подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК.

В нормата на чл.60, ал.1 от АПК е регламентирана възможността административния орган да включи в административния акт разпореждане за предварителното му изпълнение, ако това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В този смисъл, законодателят не е презумирал наличието на подобни интереси, като е в тежест на административния орган да изложи конкретни съображения за наличието на някоя от изброените предпоставки, които да обуславят постановяване на разпореждането му за предварително изпълнение, като преценката му следва да се направи и да бъде изложена под формата на мотиви, за постановяване на разпореждането, подплатени с надлежни доказателства.

Необходимостта от налагане на финансова дисциплина чрез спазване отчетността при реално реализирани продажби без отклонение от данъчно облагане, свързано с осигуряване регулярност на приходите в държавния бюджет, безспорно обуславя защитим значим държавен и обществен интерес. Налагането на всяка ограничителна мярка обаче е индивидуално и преценката на административния орган за наличие на обстоятелствата по чл.60, ал.1 АПК следва да се прави за всеки конкретен случай, свързан с конкретен данъчен субект, конкретен търговски обект и конкретна фактическа обстановка.

В настоящия случай органът е посочил фактическите основания, които са послужили за обосноваване на съображенията му за издаване на разпореждането за предварително изпълнение на наложената ПАМ, а именно: неиздаване на касов бон от наличното в търговския обект фискално устройство в работен режим за получената в брой сума, за извършена контролна покупка на един брой шорти на обща стойност 18.00 лева, в хода на извършена проверка на 02.07.2018г; стойност на  средно-дневния оборот в размер на 34.00 лева; декларирането на финансови резултати /данъчна печалба/ за 2015 – 141.42 лв, 2016 – 377.76 лв и 2017г. – 0.00 лв.

От представените с административната преписка доказателства се установява, че на 02.07.2018 година в 20.39 часа е извършена проверка на търговски обект - магазин, находящ се в гр.Несебър, ул.„Отец Паисий“ № 17, стопанисван от “Ванко-73” ЕООД с ЕИК 203316009, при която, след извършена контролна покупка на един брой шорти 18.00 лева, заплатена в брой,  не бил издаден фискален бон от наличното в обекта и въведено в експлоатация ФУ, модел „DATECS DP25-KL“, с ИН на ФУ № DT 488970 и ИН на ФП 02634320. За констатациите от проверката е изготвен протокол № 0336864 от 02.07.2018 година.

Няма данни на дружеството да е съставен акт за установяване на административно нарушение, а впоследствие да е издадено и наказателно постановление.

В настоящия случай, съдът намира, че спорното разпореждане е издадено след мотивирана преценка, обвързана с конкретни факти. При издаване на оспореното разпореждане, административният орган е описал ясни и конкретни обстоятелства, дали му възможност за формулиране на извод относно необходимостта за допускане на предварително изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ. Взета е предвид необходимостта от защита особено важни държавни интереси, а именно да се защити интересът на държавния бюджет за законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите, чрез фискално устройство именно в проверения търговски обект, индивидуализиран като вид, разположение и стопанисващ го правен субект, респективно правилното определяне на реализираните от задълженото лице приходи и размера на публичните му задължения. Административният орган е конкретизирал и в какво би се изразила вредата за бюджета, а именно в размера на дължимите данъчни задължения върху действително заработената от дружеството печалба. Невъзможността за установяване на размера на евентуално укривания или невнесен данък е квалифицирана правилно и обосновано като обстоятелство, увреждащо съществено интересите на обществото. С оглед начина, по който е организирана отчетността в проверявания обект и възможността неотчитането на приходи да продължи, правилно е преценена необходимостта от незабавно предотвратяване на нарушението и оттам на отклонението от данъчно облагане чрез предварително изпълнение на наложените мерки.

Основателно е прието, че съществува опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено, както и че от закъснението на изпълнението могат да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета, като административният орган правилно е преценил и изложил мотиви за наличието на тези предпоставки и най-вече поради наличието на  непогасени публични задължения от дружеството в размер на декларирани изключително ниски финансови резултати /данъчна печалба/ за предходните три години: 2015 – 141.42 лв, 2016 – 377.76 лв и 2017г. – 0.00 лв. От този факт може косвено да се направи изводът, че укриването на доходи от страна на дружеството с факта на неиздаване на касов бон не е изолиран случай, а е израз на трайно установена практика за неспазване на финансовата дисциплина, от което основателно следва да се предположи, че съществува реална опасност от неправомерните действия на дружеството да настъпят непоправими вреди за фиска.

Нарушението, за което е наложена ПАМ в настоящия случай е неиздаване на фискален касов бон за сумата от 18.00 лева. Стойността на покупката в случай е без значение, тъй като същата е извършена от органите по приходите с цел осъществяване на контрол и проверка за спазване на фискалната дисциплина и не следва да се има предвид при преценката на законосъобразността на оспореното разпореждане. Фактът, че в проверявания обект не се издават касови бележки за всяка извършена продажба, обосновава извода за укриване на приходи, които не могат да бъдат постоянно контролирани, а също и определени по размер в тяхната съвкупност. Обстоятелството, че търговецът не е изпълнил задължението си за отчитане на осъществяваните в обекта продажби възпрепятства възможността за проследяване на реализираните обороти и влияе върху размера на публичните му задължения, което от своя страна се отразява негативно на фиска. Това нарушение води до ощетяване на бюджета и следователно е от значим интерес както за държавата, така и за обществото. Налице е защитим държавен интерес от категорията на визирания в чл.60, ал.1 от АПК, който представлява самостоятелно основание за издаване на разпореждане за предварително изпълнение на издадения индивидуален административен акт.

При така изложените факти в заповедта за налагане на ПАМ, настоящият съдебен състав счита, че същите правилно са подведени от административния орган под хипотезите, разписани в чл.60, ал.1 АПК и законосъобразно е допуснато предварителното изпълнение на принудителната административна мярка.  

Изложеното по-горе в настоящото определение, обосновава изводът за отхвърляне на жалбата срещу разпореждането.

Водим от горното, на основание чл.60, ал.5 от АПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Ванко-73” ЕООД с ЕИК 203316009, със седалище и адрес на управление: гр.***, с управител И. И. П.,  против Разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-415-0336864/05.07.2018г., издадена от  Д. Т. В. – началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, упълномощен със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на ИД на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е постановена принудителна административна мярка ЗАПЕЧАТВАНЕ НА ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ – магазин за промишлени стоки, находящ се в гр.Несебър, ул.„Отец Паисий“ № 17, стопанисван от  “Ванко-73” ЕООД с ЕИК 203316009 и забрана на достъпа до него за срок от 12 /дванадесет/ дни.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в седемдневен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: