Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, №     541              /19.03.2015г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на деветнадесети февруари, през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                                       ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретар Г.Ф. и с участието на прокурор Тиха Стоянова изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 178/2015г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът И.Д.Ч. ***, чрез представител по пълномощие адвокат Н.К., е оспорил решение № 1937/03.12.2014г. постановено по АНД №4136/2014г. на Районен съд - Бургас, с което частично е потвърдено наказателно постановление № 14-0769-002355/20.08.2014г. издадено от началник група към ОД МВР Бургас, сектор „Пътна полиция”. С наказателното постановление на касатора за три различни нарушения са наложени четири наказания. За нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП са наложени две кумулативни санкции – глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, предложение 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв. и за нарушение на чл.157, ал.6 от ЗДвП на основание чл.185 от същия закон е наложена глоба в размер на 20 лв. Наказателното постановление е отменено в частта, в която на И.Ч. е наложено наказание глоба в размер на 10лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. В останалата част наказателното постановление е потвърдено. Касаторът иска в потвърдителната част решението на районния съд да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното постановление по отношение нарушенията на чл.174, ал.3 и чл.157, ал.6 от ЗДвП.

В съдебно заседание касаторът, чрез представител по пълномощие, поддържа жалбата и иска отмяна на решението на Районен съд - Бургас, в частта, в която е потвърдено наказателно постановление № 14-0769-002355/20.08.2014г. издадено от началник група към ОД МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“.

Ответникът, редовно призован не изпраща представител.

            Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно. 

Всички възражения изложени в касационната жалба относно нарушението на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП не могат да бъдат разгледани, тъй като касаторът има правен интерес да обжалва решението на районния съд само в потвърдителната му част, в каквато насока е и петитумът на касационната жалба.

Неоснователно е възражението, според което, в нарушение на чл.42, т.5 от ЗАНН, не е посочена правилно нарушената норма. Вярно е, че задължението на водачите да не управляват МПС под въздействие на алкохол, наркотични или упойващи вещества се съдържа в разпоредбата на чл.5, ал.3 т.1 от ЗДвП, но за разлика от по-голямата част от сакционните разпоредби, регламентирани в ЗДвП, разпоредбата на чл.174, ал.3 (както и тази на чл.174, ал.1) съдържа всички елементи от състава на нарушението и може да бъде посочена като нарушена. В разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП се съдържа ясна формулировка на субекта на нарушение, на изпълнителното деяние и въобще съвкупността от признаци, посредством които се очертава това административно нарушение. Разпоредбата съдържа и санкция.

По тази причина и доколкото нуждата от посочване на нарушената разпоредба е свързана пряко с правото на защита на лицето привлечено към административнонаказателна отговорност и произтичащата от него право да разбере в какво е обвинен, посочването в конкретния случай на санкционната разпоредба по никакъв начин не е накърнило това защитено от закона право на касатора. В тази санкционна разпоредба е описано изцяло деянието, което ако бъде извършено деецът ще понесе предвидената в същата разпоредба санкция.

Неоснователно е възражението относно посочване като нарушена на разпоредбата на чл.157, ал.6 от ЗДвП. Във второто предложение на тази разпоредба е регламентирана възможността актът за нарушение да замести контролния талон, но само за срок от един месец, т.е. използването на АУАН като заместител на контролния талон след изтичане на този едномечесен срок, представлява нарушение по смисъла на Закона за движение по пътищата.

Относно придадената с чл.189, ал.2 от ЗДвП материална доказателствена сила на АУАН, съставен по реда на този закон, съдът счита, че тази разпоредба не може да се приложи в съдебното производство при оспорване на наказателното постановление, защото тя противоречи на презумпцията за невиновност, която се прилага както в наказателното, така и в административнонаказателното производство. Именно поради приложение на този принцип в наказателния процес регламентиран в НПК, който е субсидиарно приложим в производството по оспорване на наказателни постановления пред районния съд, документите представени като доказателства, независимо от това дали са официални свидетелстващи или частни документи, нямат обвързваща доказателствена сила.

Въпреки това, в процесният случай нарушението не е доказано само от фактите описани в АУАН. За доказването му са представени други писмени доказателства, както и са събрани гласни доказателства, които са без противоречиви и сочат за извършване на двете нарушения, застъпени в потвърдената част на наказателното постановление.

Неоснователно е възражението, според което всеки порок в АУАН по отношение неговите реквизити, води до такова опорочаване на административнонаказателното производство, което влече порочност на наказателното постановление. Само съществените нарушения на процедурата по съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление, могат да бъдат основания за отмяна на последното. Такива са два типа нарушения, първите, които нарушават правото на защита на наказаното лице, а вторите, които са от такъв характер или естество, че ако не бяха допуснати, резултатът от административнонаказателното производство би бил друг.

В процесният случай липсват процесуални нарушения, които да са относими към която и да от двете посочени категории нарушения.

В заключение – не всяко нарушение на процедурата по съставяне на АУАН, в т.ч. и наличието на всички негови реквизити, води до отмяна на наказателното постановление. (напр. непосочването въобще на актосъставителя би било съществено нарушение, но непосочването едновременно на собствено, бащино, фамилно име и длъжност на актосъставителя не влече такава порочност, защото целта на законодателя е да се индивидуализира актосъставителя, а не непременно да се посочат трите му имена).

Обратно на твърдението в касационната жалба, в АУАН и в наказателното постановление ясно и точно са описани всички релевантни факти, които имат отношение към съставомерността на двете деяния – потвърдени с обжалваното решение.

Обстоятелството, че паркинга на магазин „Кауфланд” е частна собственост не означава, че не попада в обхвата на приложение на ЗДвП, доколкото е посочено, че законът урежда правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване. Това означава, че съответните пътища могат да се използват от всички, но е без значение дали пътищата са частни или публични. След като ЗДвП урежда правилата за престой и паркиране на МПС, то вън от всякакво съмнение е, че законът се прилага и спрямо територии от категорията на паркинга на магазин „Кауфланд”.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2, във вр. с чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас

 

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение №1937/03.12.2014г. постановено по АНД №4136/2014г. на Районен съд - Бургас.

            Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: