Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1966                   от 05.11.2018 г.,            град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд, втори състав, на девети октомври две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

                    Председател: Станимир Христов

 

при секретаря Биляна Недкова и в присъствието на прокурор Тиха Стоянова като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 1787 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във вр. с чл. 203 и сл. от АПК.

Образувано е по искова молба на Д.А.А. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, чрез адвокат К. В. К. *** със съдебен адрес за връчване на призовки и съобщения – гр. Бургас, ул. „Струма“ № 40, ет. 3 против Областна дирекция (ОД) на МВР гр. Бургас с адрес гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46. Искът е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като ищеца претендира да получи сумата в размер на 300 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди, претърпяни поради направени разноски за адвокат по НАХД  № 435/2017 г. по описа на Районен съд Царево. В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител –  адвокат К.К. *** поддържа исковата претенция, не ангажира допълнителни писмени доказателства и претендира присъждане на разноски.

Ответникът по иска – ОД на МВР Бургас, представляван от юрисконсулт А. Димчева, оспорва предявената искова молба като неоснователна и недоказана и формулира искане за отхвърлянето й.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас изразява становище за основателност на иска по подробно изложени доводи.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа страна следното:

С оглед предпоставките за процесуална допустимост на исковете по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, настоящия съдебен състав намира, че исковата молба е процесуално допустима – същата е подадена от лице, което твърди настъпили имуществени вреди вследствие на постановен незаконосъобразен юридически акт, а като ответник е посочено юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите в съответствие с чл. 205 от АПК. С оглед това, съдът намира така подадената искова молба за процесуално допустима.

Разгледана по същество, исковата претенция е основателна по следните съображения:

С Наказателно постановление № 17-4635-000073/02.05.2017 год., издадено от Началник РУ Приморско при ОДМВР Бургас е ангажирана административнонаказателната отговорност на Д.А.А. ЕГН ********** с адрес *** за това, че на 24.04.2017 год. около 12.30 часа в км. 41 с посока гр. Созопол управлява МПС по републиканската пътна мрежа без да е заплатил винетна такса за управляваната категория МПС с което виновно е нарушил чл. 139, ал. 5 от ЗДвП. С издаденото наказателно постановление за нарушение на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3, т. 2 от ЗДвП на А. е наложено административно наказание – глова в размер на 1500 лева.

Недоволен от така наложеното му административно наказание, Д.А. е оспорил Наказателно постановление № 17-4635-000073/02.05.2017 год. на Началник РУ Приморско пред Районен съд Царево, където е било образувано НАХД № 435/2017 год. по описа на съда. С Решение № 142/20.07.2017 год., постановено по НАХД № 435/2017 год., състав на Районен съд Царево е отменил оспореното наказателно постановление, като в мотивите на съдебния акт е прието, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което обосновава незаконосъобразност на наказателното постановление. Така постановения съдебен акт не е бил оспорен и е влязъл в сила на 17.08.2917 год., видно от положената заверка.

След анализ на доказателствата, съдържащи се в НАХД № 435/2017 год. на ЦРС, настоящия съдебен състав установи наличието на индигиран екземпляр от Договор за правна защита и съдействие с бланков № 0000039862 от 11.07.2017 год., по силата на който Д.А.А. е възложил на адв. К. В. К. *** указване на процесуално представителство, защита и съдействие пред Районен съд Царево по обжалване на наказателното постановление по НАХД № 435/2017 год. по описа на съда. От така приложеното копие на договора се установява, че между страните е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, като е отразено, че сумата от 300 лева е платена в брой.

Предвид горното, със сезиращата съда искова молба се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300 лева, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на решението за отмяна на НП.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Производството по делото е по реда на чл. 203-207 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ сочи, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

Исковата защита е възможна при условията на чл. 1от ЗОДОВ. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, (общината) при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2. настъпила вреда от такъв административен акт или от действието или бездействието и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

По своята същност, дейността по административно наказване е форма на административна дейност и по-точно това е правораздавателна или санкционна форма на административна дейност. Тя, заедно с другите три форми на административна дейност - правоприлагаща (чрез издаване на индивидуални и общи административни актове), нормотворческа (чрез издаване на подзаконови нормативни актове) и договорно-правна (концесии, обществени поръчки, споразумения и др.), осъществяват съдържанието на понятието изпълнителна или административна дейност, която е израз на изпълнителната функция или власт като част от държавната власт, съобразно принципа на разделението на властите. Нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не борави с понятието административен акт. Нормата обаче е озаглавена Отговорност за дейност на адимнистрацията, а основно изискване в нея е вредите да са резултат (при или по повод) от изпълнение на административна дейност. Ето защо обстоятелството, че санкционната дейност е форма на административна дейност не дава основание вредите от нея да се изключат от приложното поле на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, единствено поради правораздавателния й характер.

В горния смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, в мотивите на което е прието, че за квалифициране на иска като такъв по  чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по  чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.

В нормата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ е указано, че тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. С оглед на това, настоящия съдебен състав приема, че исковата претенция за обезщетяване на имуществени вреди, претърпени в следствие на незаконосъобразното Наказателно постановление № 17-4635-000073/02.05.2017 год. на Началник РУ Приморско е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.

По отношение на доказването на елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, настоящия съдебен състав приема, че от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства следва да се приеме, че безспорно в случая е налице незаконосъобразна дейност на административен орган, претърпени от ищеца имуществени вреди и наличие на причинно-следствена връзка между незаконосъобразната административна дейност и настъпилия за лицето вредоносен резултат. Мотивите в подкрепа на този правен извод са следните:

Наличието на постановено и влязло в сила Решение № 142/20.07.2017 год. по НАХД № 435/2017 год. по описа на Районен съд Царево, с което е отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 17-4635-000073/02.05.2017 год. на Началник РУ Приморско следва да се приеме като безспорно доказателство за наличието на незаконосъобразна дейност на административния орган. В тази връзка, настоящия състав не споделя развититата от процесуалните представители на ответника теза за неоснователност на исковата претенция. Както вече се посочи по-горе, исковата защита по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изисква наличието на незаконосъобразен акт, бействие или бездействие. Достатъчно е наличието на безспорно констатирана незаконосъобразност, като не е необходимо изследване на причините за тази незаконосъобразност.

По отношение на претендираното обезщетение в размер на 300,00 лева, съставляващи заплатената от ищцата сума за правна защита и съдействие и за процесуално представителство по НАХД № 435/2017 год. по описа на Районен съд Царево, от представените по делото писмени доказателства (които не са оспорени и оборени по предвидения процесуален ред) действително се установява заплащането на тази сума от страна на ищеца на представляващия го адв. К.К. ***. По отношение на така заплатената сума следва да се има предвид, че разноските понесени от лицата в производствата по отмяна на незаконосъобразните наказателни постановления, подлежат на обезщетяване, но не по общия ред, а по реда на специалното производство по ЗОДОВ. Тъй като искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е за обезщетяване на вреди, настъпили вследствие от незаконосъобразността на наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административното наказване, то и производството по обезщетяване на направените разноски следва да се проведе по същия ред. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, в мотивите на което е посочено, че доколкото искът по  чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. С оглед на това, заявената искова претенция за обезщетяване на вреди, съставляващи направени от ищеца разноски в хода на оспорване на наказателното постановление се явява основателна, а предвид ангажираните писмени доказателства и за доказана.

Настоящият съдебен състав не споделя развитите в писмения отговор възражения на процесуалния представител на ответника за липса на доказателства за отмяна на наказателното постановление и действително направените разходи в размер на 300 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. От изисканото от настоящия съдебен състав и приложено по дерото НАХД № 435/2017 год. на Районен съд Царево безспорно се установява постановения съдебен акт за отмяна на наказателното постановлени, а както се посочи по-горе в кориците по делото е приложен екземпляр от договора за правна защита и съдействие, който доказва както договореното между страните, така и реално заплатгено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева.

Предвид отмененото по съдебен път наказателно постановление, то претърпените от Д.А. имуществени вреди, съставляващи заплатеното адвокатско възнаграждение представляват пряка и непосредствена последица от постановеното незаконосъобразно наказателно постановление. В този смисъл, съда приема, че е налице и третата комулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат

По изложените мотиви, настоящия съдебен състав намира така депозираната искова молба за основателна и доказана, поради което следва да бъде уважена, а ответника по иска да бъде осъден да заплати претендираното от ищеца обезщетение за претърпените от него имуществени вреди.

По делото е направено искане за присъждане на радноски от ищеца. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. С оглед на това и предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, както и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, в полза на  Д.А.А. следва да се присъди и сумата от 410,00 лева разноски, съставляващи държавна такса в размер на 10 лева и заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, видно от приложения договор за правна защита и съдействие.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, Административен съд гр. Бургас, втори състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ОД на МВР Бургас да заплати на Д.А.А. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, чрез адвокат К. В. К. *** със съдебен адрес за връчване на призовки и съобщения – гр. Бургас, ул. „Струма“ № 40, ет. 3 сума в размер на 300,00 (триста) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА ОД на МВР Бургас да заплати на Д.А.А. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, чрез адвокат К. В. К. *** със съдебен адрес за връчване на призовки и съобщения – гр. Бургас, ул. „Струма“ № 40, ет. сума в размер на 410 (четиристотин и десет) лева, разноски по делото.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

                                                                                    СЪДИЯ: