РЕШЕНИЕ

 

  1695            10.10.2018 година,     град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на двадесети септември, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                           2.  МАРИНА НИКОЛОВА

секретар: Биляна Недкова

прокурор: Андрей Червеняков

сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров КАНД номер1782 по описа за 2018 година.

 

         Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

         Образувано е по касационна жалба на „Хотелски комплекс Черноморец – БС“ ЕАД, представлявано от И. А. - управител против решение № 99/23.05.2018г. постановено по а.н.д. № 1071/2017г. по описа на Районен съд – Царево, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 2016/17.12.2015г. на директора на ТД на НАП – Бургас, с което за нарушение на чл.118, ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/, във вр. с чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

         В касационната жалба се излагат възражения, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно. Иска се отмяна на решението и на НП.

         В съдебно заседание, касаторът редовно призован, се представлява от управителя на дружеството.

         Ответната страна – ТД на НАП – Бургас, редовно призована, не се представлява.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

         Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

         Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

         Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

         С НП, дружеството е санкционирано за това, че при извършена на 25.08.2015г. в 15:20 часа проверка на обект – рецепция в ХК „Черноморец“, находящ се в гр.Приморско, ул. „Съединение“ №2, стопанисван от „Хотелски комплекс Черноморец – БС“ ЕАД, преди легитимиране на инспекторите по приходите, е извършена контролна покупка от на стойност 66,00 лева включваща две нощувки за двама човека и паркинг за два дена, заплатени в брой, за което не е издаден фискален бон от намиращото се фискалното устройство в обекта или касова бележка от кочан.

         За констатираното е съставен протокол за извършена проверка и акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, предявени на представляващия дружеството. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП.

         За да постанови оспореното съдебно решение, първостепенният съд приема, че АУАН и НП отговарят на изискванията на ЗАНН и при издаването им не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество намира, че търговецът е осъществил състава на административното нарушение. Посочва, че са спазени изискванията на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН и санкцията е в рамките на закона – минималния законоустановен размер.

         Така постановеното съдебно решение е правилно.

         Настоящият съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК.

         От анализа на доказателствата по делото се установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Същите са издадени от компетентни органи, съобразно представените в първоинстанционното производство заповеди на изпълнителния директор на НАП .

         По същество на спора, съдът намира фактът на извършеното нарушение и неговото авторство за безспорно доказани.

         Съгласно чл.3 ал.1 от Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, освен когато плащането се извършва по банков път. Текстът на чл.118 ал.1 от ЗДДС е възпроизведен и доразвит в чл.25 от Наредбата, ал.1 на който гласи, че лицата, задължени да използват ФУ, издават фискална касова бележка за всяка продажба, независимо от документирането й с първичен счетоводен документ, с изключение на случаите, когато плащането е по банков път, а ал.3 на същия член сочи, че фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането. От анализа на цитираните разпоредби на ЗДДС и наредбата се налага изводът, че за да възникне задължение за издаване на фискална касова бележка, следва да е налице извършена продажба на стоки или доставка на услуги, което в настоящия случай е факт.

         На купувача, извършил контролната покупка (служител на НАП), не е издаден фискален бон. Тези обстоятелства са идентични с обстоятелствата, описани в съставения АУАН и протокола от извършена проверка, който провокол е официален документ и същият не е оспорен от санкционираното лице. В производството пред РС е разпитан и актосъставителя, чиито показания са подробни, логични и съответстващи на фактическата обстановка, установена с АУАН.

         За да е налице съставомерност на констатираното деяние е необходимо да не е бил издаден фискален бон непосредствено след заплащане на цената, което обстоятелство е налице, ирелевантно в този случай е обстоятелството дали към момента на плащане лицата са били или не са били вписани все още в регистъра на хотела. Показанията на свидетелката Янева правилно не са били кредитирани от първоинстанционния състав предвид обстоятелството, че не става ясно как след като говори за множество и чести проверки на НАП през летния сезон на 2015г. е запомнила именно този случай. В противоречие с твърдението й, че рецепционистката прилючва всяка вечер касовия апарат е и обстоятелството, което твърди в началото на своите показания, че рецепционистката си тръгва в 16,30 часа, като след този час остава управителя и завеждащия административна служба. Представените по делото пред въззивната инстанция АПВ не касаят спорната проверка поради което правилно не са били взети предвид. Задължението не е изпълнено от санкционираното дружество, като неговата отговорност е безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно да бъде констатирано неизпълнение на определеното задължение, както е в настоящия случай.

         Предвид горното настоящата инстанция намира касационната жалба за неоснователна, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд - Царево следва да бъде оставено в сила

Воден от горното, на основание чл. 221, ал.2 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И :

 

             ОСТАВЯ В СИЛА решение № 99/23.05.2018г. постановено по а.н.д. № 1071/2017г. по описа на Районен съд – Царево.

 

             Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                    

                   2.