ПРОТОКОЛ

 

 

 

Година 2015, 10.03.                                                                    град Бургас

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД      Х АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ

На десети март                                          две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

 

Секретар: С.А.

Прокурор: ТИХА СТОЯНОВА

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Драгнева

Административно дело номер 1782 по описа за 2014 година

 

На именното повикване в 11:47 часа се явиха:

 

ИЩЕЦЪТ Д.Е.Д., редовно призован, не се явява. Вместо него се явяват адвокат Д.Г., с пълномощно по делото и адвокат Д.Б. с пълномощно от днес.

 

За ОТВЕТНИКА Главна дирекция „Изпълнения на наказанията” гр.София, редовно призован, се явява юрисконсулт Ч., с пълномощно  по делото.

 

За Окръжна прокуратура гр.Бургас, редовно призована, се явява прокурор Тиха Стоянова.

 

АДВОКАТ Г.: Моля да се даде ход на делото, въпреки че моят доверител не присъства в залата. Желаем да се гледа делото.

 

АДВОКАТ Б.: Да се даде ход на делото. Потвърждавам казаното от колегата Г..

 

ЮРИСКОНСУЛТ Ч.: Не възразявам да бъде даден ход на делото.

 

ПРОКУРОР СТОЯНОВА: Не възразявам да се даде ход на делото.

 

Съдът, счита че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и пристъпва към изясняване на фактическата страна.

 

АДВОКАТ Г.: Поддържаме исковата претенция, като правим изменение на иска относно размера му. Искът да бъде считан за предявен спрямо единствено Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” в размер на 36 000 лева, като уточняваме, че периода е от 08.11.2011 г. до 20.08.2014 година – момента на подаване на исковата молба.

 

АДВОКАТ Б.: Лихвите ги претендираме от момента на постановяване на решението по настоящото дело до изплащането им. За минал период не търсим.

 

ЮРИСКОНСУЛТ Ч.: По отношение на увеличение цената на иска се противопоставям, тъй като защитата не сочи мотиви защо се увеличава иска от 20 000 лева на 36 000 лева.

Представили сме писмен отговор, който поддържам.

 

ПРОКУРОР СТОЯНОВА: Считам, че исковата молба е процесуално допустима и няма пречка да бъде разгледана.

Относно направеното изменение на иска, също така се противопоставям, поради липса на мотиви относно причината за промяна на размера на исковата претенция, както и липсата на уточнение за какви вреди се касае – имуществени или неимуществени.

 

АДВОКАТ Г.: Направили сме уточнение, че се касае за неимуществени вреди, изразяващи се в сериозно засягане личността и достойнството, както и страдания от нечовешките условия, в които е поставен ищецът в Затвора Бургас за претендирания период, а именно 08.11.2011 г. до датата на завеждане на исковата молба.

Причината за изменението на иска се мотивира в следното: претенцията ни е 1000 лева месечно за 3 години и затова размерът е 36 000 лева, защото през целия този период нечовешките условия, на които е подложен ищецът, не са променени, въпреки всичките доклади и констатации, както на Комитета по изтезанията, така и докладите на омбудсмана на Република България, които са в тази насока. Освен поддържането първоначално на исковата претенция и увеличението на иска, считаме отговора на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” като неоснователен, относно оспорване на самата искова претенция.

 

ЮРИСКОНСУЛТ Ч.: По направеното изявление от адвокат Г. стана ясно, че искът следва да се разглежда, че става въпрос за 1000 лева на месец, вследствие на което се изгражда защитната теза, че става въпрос за 36 месеца. Аз считам, че от 08.11.2011 г. до завеждане на исковата молба не са 36 месеца. Отново считам, че сумата е завишена неправилно.

ПРОКУРОР СТОЯНОВА:  Предоставям на съда.

 

АДВОКАТ Б.: Искът се основава на базата на твърдението, че спрямо ищеца е осъществено изтезание. Член 3 от ЗИНЗС дава такава дефиниция и той указва ясно, че поставянето в такива условия, които биха могли да застрашат живота и здравето на ищеца, в този смисъл са и решенията на Европейския съд за правата на човека, където е достатъчно да се установи, че лицето е поставено в такива условия, поради което в неговия  случай здравето би могло да бъде застрашено.

 

АДВОКАТ Г.: Искам да се позова на доклада на КПИ, т.49, абзац 2 изречение 2, който е публичен и е публикуван в сайта на Министерството на правосъдието.

Докладът е 2014 г., но тези констатации се съдържат и преди това, във всички доклади от 1995г. до 2014 г. Всички доклади съдържат едни и същи констатации.

 

АДВОКАТ Б.: В тази връзка се отказваме от исканите свидетели. Нещата са публично известни.

 

АДВОКАТ Г.: Имаме справка към отговора, която е много подробна, и не възразяваме да бъде приета.

 

Съдът, с оглед направените изявления и изясняване на обстоятелствата по делото на основание чл. 145, ал. 1 и чл. 146 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА обстоятелствата по делото.

 

Производството е образувано по искова молба на Д.Е.Д. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” София, с която се претендира заплащането на сумата от 20 000 лева, представляващи обезщетение за нанесени неимуществени вреди, причинени през периода от 08.11.2011 г. до завеждане на исковата молба – 20.08.2014 г., ведно със законната лихва от датата на настъпване на увреждането до окончателното изплащане на сумите, както и направените съдебно-деловодни разноски.

 

На основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК съдът ДОПУСКА изменение размера на иска от 20 000 лева на 36 000 лева.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ претенцията в исковата молба, касаеща заплащането на законната лихва от датата на настъпване на увреждането до окончателното изплащане на сумите, с оглед изявленията на процесуалните представители на ищеца в днешно съдебно заседание, че се претендират лихви от момента на постановяване на съдебното решение по настоящото дело до изплащане на сумите.

Определението в частта, в която е оставена без разглеждане исковата претенция,подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд, в 7-дневен срок от днешно съдебно заседание.

 

 

СЪДИЯ:

 

 

СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че от ответника е постъпил писмен отговор, в който счита исковата претенция за неоснователна и недоказана по основание и размер. Към писмения отговор е приложена справка от П.И.Л. ИСДВР, ІХ група.

 

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 144 АПК съдът УКАЗВА на страните, че всяка от тях носи доказателствената тежест за установяване и доказване на фактите, които твърди.

 

На основание чл.146, ал. 3 от ГПК съдът,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕДОСТАВЯ възможност на страните да изложат становището си във връзка дадените указания и доклада на делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

 

АДВОКАТ Г.: Нямаме възражения по доклада, госпожо Председател.

 

АДВОКАТ Б.: Също нямам възражения по доклада.

 

ЮРИСКОНСУЛТ Ч.: Нямам възражения по доклада.

 

ПРОКУРОР СТОЯНОВА: Нямам възражения по доклада.

 

АДВОКАТ Б.: Предоставили сме два доклада на КПИ и омбудсмана на Република България, а в момента излезе и последният доклад който е публикуван на сайта на Министерството на правосъдието. Предметът на настоящото дело са условията в Бургаския затвор и те са публично известни, отказваме се от исканите свидетели, за да може по-бързо да приключим въпросното дело.

Нямаме други доказателствени искания. Да се приключи събирането на доказателствата.

 

АДВОКАТ Г.: Поддържам становището, изразено от колегата Б.. Същевременно считам, че приложеното доказателство към отговора на исковата молба, а именно справка с рег. № 3802/24.10.2014 г. напълно изчерпва твърденията от нас и представлява доказателство относно размера на спалните помещения, които се обитават от доверителя ни Д., липсата на санитарни възли в по-голямата част от периода на денонощието, същевременно и достъп до течаща вода, като ще се ползваме единствено и само от тези доказателства, които цитираме. Считаме делото за изяснено за нас и други доказателства няма да сочим. Не поддържам искането за допускане на свидетели.

 

ЮРИСКОНСУЛТ Ч.: Също няма да правя доказателствени искания. Моля да приключим събирането на доказателства и дадем ход на делото по същество.

 

ПРОКУРОР СТОЯНОВА:  Нямам искания за събиране на доказателства.

 

АДВОКАТ Г.: Представям списък за разноските, който моля да имате предвид.

 

Съдът ПРЕДОСТАВЯ на юрисконсулт Ч. и прокурор Стоянова да се запознаят с така представения списък.

 

ЮРИСКОНСУЛТ Ч.: С оглед сложността на делото, не считам, че тази сума е адекватна. Сумата платена за адвокатско възнаграждение е прекомерна. Правя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

 

ПРОКУРОР СТОЯНОВА: Предоставям на съда.

 

На основание чл.146, ал.4 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора писмени доказателства, чиято относимост ще бъде ценена с крайния съдебен акт.

 

ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата.

 

ДАВА думата по същество.

 

АДВОКАТ Б.: Уважаема госпожо съдия, от докладите, които сме приложили по делото на КПИ и на омбудсмана на Република България, както и последния доклад на КПИ на страницата на Министерството на правосъдието, съответно и приложената справка на ИСДВР Петър Леков е видно, че в Затвора Бургас от години условията са такива, а от отговора на българското правителство в последния доклад от 2014г. става ясно, че условията в Затвора Бургас ще се подобрят единствено и само когато се направи и пусне общежитието в с. Дебелт. За жалост на българската страна такива са условията във всички затвори, с изключение на затворите в Сливен, Бобов  дол и Бойчиновци.

 

АДВОКАТ Г.: Уважаема госпожо Председател, моля да уважите в цялост предявената искова претенция в размер на 36 000 лева, като осъдите Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” за претърпени неимуществени вреди и поставяне на доверителя ни в условия на изтезания за периода 08.11.2011-20.08.2014 г. Считам че по делото има достатъчно доказателства в тази връзка, които коментира колегата Б., като доводи и мотиви ще посоча в писмена защита, като моля да ни дадете подходящ срок за представяне по делото.

 

ЮРИСКОНСУЛТ Ч.: Уважаема госпожо Председател, считам исковата молба за неоснователна. Наистина в справката, предоставена от инспектор Социални дейности Петър Леков, са описани условията в спалните помещения, в които е пребивавал ищецът. Не възразяваме по доклада от Комитета по изтезанията, като условията в затвора са такива, каквито са описани в доклада. Наистина Затвора Бургас е пренаселен, наистина процесният период съвпада с най-голямото пренаселване на затворите в България, но Ви моля да обърнете внимание на трите предпоставки, които следва да са в съвкупност, за които да се търси отговорност на държавата по ЗОДОВ. Никъде по делото няма представено нито едно доказателство, че в следствие пренаселеността на килиите и съответно жилищната площ, която обитава един лишен от свобода в Затвора Бургас, са претърпени някакви вреди от ищеца, конкретни вреди, които трябваше да бъдат доказани в настоящото съдебно заседание. Считам че съдът не остана с впечатление ищецът да е претърпял такива вреди, които да бъдат в причинна връзка с незаконните действия на администрацията. Именно на това основание считам, че настоящата искова молба остава недоказана и неоснователна, въпреки описаните условия в Затвора Бургас, както от инспектор Социални дейности, омбудсманът и представения доклад. В този смисъл моля да отхвърлите исковата молба изцяло и да присъдите в полза на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” юрисконсултско възнаграждение.

 

ПРОКУРОР СТОЯНОВА: Госпожо съдия, моля да не уважавате предявената искова претенция за причинени неимуществени вреди. Считам същата за недоказана и неоснователна по размер. Съгласно чл. 1 от ЗОДОВ следва да са налице три кумулативно дадени предпоставки – незаконосъобразни действия или бездействия на орган или на длъжностно лице при осъществяване на административна дейност, настъпили вредни последици и причинна връзка между тях. За да бъдат незаконосъобразни тези действия или бездействия, трябва да бъдат вменени на административния орган по нормативен път. Считам, обаче, че в конкретния случай няма такова вменяване на административния орган по нормативен път задължения за подобряване на условията в затворите, конкретно за ответника по делото, защото Комитета по изтезанията отправя препоръки по отношение на българската държава, без те да са пряко относими към административния орган. Освен това, по никакъв начин не се доказа наличие на вредни последици, както и причинна връзка между лошите условия и евентуално вредни последици.

Чл. 43 ал. 3 от ЗИНС относно изискванията за размера на помещенията не е влязъл в сила към момента и не считам, че е нарушен чл.3, ал.1 от ЗИНС с действие или бездействие от административния орган, още по-малко съзнателно или умишлено.

 

АДВОКАТ Г.: Аз съм провокиран от всичко, което чух, както от представителя на Окръжна прокуратура Бургас, така и от процесуалния представител на ответника. Твърдим, че има бездействие от страна на административния орган. Посочили сме точно в какво се изразява в исковата молба. Поставяне на доверителя ми в нечовешки и унизителни отношения в Затвора Бургас спрямо него се касае за по-малко от 1 кв.м. жилищна площ, липса на санитарни възли, с извинение ходене по нужда в кофи за периода от 20:00 часа вечерта до 6:00 часа сутринта, в килия от по 18 човека, 18 да живеят, това е нечовешко отношение и как да няма вреди. Поставянето му в такава ситуация води неизбежно до вреди. Причинно следствената връзка е бездействието и поставянето в тези условия, за да доведе до вреди. Основните доводи ще изложим в писмена защита.

 

Съдът, с оглед направените искания и на основание чл.149, ал.3 ГПК, ОПРЕДЕЛЯ 10-дневен срок на ищеца за представяне на писмени бележки с копия за страните и 14-дневен срок за ответника за представяне на писмени бележки с копия за страните.

Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе в законоустановения срок.

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 12:25 часа.

 

 

              СЕКРЕТАР:                                        СЪДИЯ: