Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

№:            345                          01.03.2017г.                        гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        ХІІІ-ти състав

На девети февруари                                     две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:       Таня Евтимова

Членове:           1. Станимира Друмева

                           2. Румен Йосифов

 

Секретаря: Г.Д.

Прокурор: Андрей Червеняков

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 177 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда” Бургас (ДИТ-Бургас), чрез редовно упълномощения юрисконсулт С.Н., против решение № 1923/16.12.2016г., постановено по НАХД № 5419/2016г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено издаденото от касатора наказателно постановление (НП) № 02-000050/28.04.2016г. и наложеното на „Омега Консулт Д“ЕООД, ЕИК-202109769, административно наказание: имуществена санкция в размер на 3`000,00 лева, на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда (КТ), за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ.

От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания съдебен акт като неправилен и необоснован, като потвърди отмененото наказателно постановление. Твърди се, че при извършената проверка от органите на ДИТ-Бургас е установено полагане на труд от лицето В.Д. с определено работно време, на определена длъжност и срещу определено възнаграждение. Поради това се счита, че са налице всички характеристики на трудово правоотношение, което е следвало да бъде уредено със сключването на трудов договор в писмена форма. Възразява се, че представеният граждански договор между „Омега Консулт Д“ЕООД и Д. не е подписан от последния. Поради това, касаторът счита за неправилен изводът на районния съд, че не е осъществен приложения административно-наказателен състав, както и приетото от съда, че Д. е трябвало да предостави музикално озвучаване без определено работно време, нито място на работа. Според касатора неправилно в оспореното съдебно решение е прието, че е налице преюдициален спор, който следва да бъде решен по реда посочен в чл.405а от КТ, като съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи и предписание до работодателя, а едва след това да се търси административно-наказателна отговорност.

Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В подкрепа на твърденията не са посочени и представени нови писмени доказателства. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – „Омега Консулт Д“ЕООД, ЕИК-202109769, гр.Бургас, ул.Любен Каравелов 17, ет.4, в отговора на касационната жалба и в съдебно заседание чрез пълномощника си адвокат Н.Б.-А., оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното съдебно решение. Счита, че отношенията на дружеството с Д. са били граждански, а не трудови, тъй като от последния се изисквало предоставянето на трудов резултат – озвучаване, което се е извършвало с негова музикална уредба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за основателност на оспорването и пледира за отмяна на оспорения съдебен акт и потвърждаване на НП.

 

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд – Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по жалба на „Омега Консулт Д“ЕООД против НП № 02-000050/28.04.2016г. на директора на ДИТ-Бургас, с което за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, на основание чл.414, ал.3  от КТ, му е наложена имуществена санкция от 3`000,00 лева. Наказателното постановление било съставено за това, че „Омега Консулт Д“ЕООД, в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, на 26.02.2016г., не е уредило като трудови правоотношения отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключило трудов договор в писмена форма с лицето В.Т. Д., ЕГН-**********. Същият бил установен да полага труд в обект на контрол: кафе-аперитив „Вардар“, находящ се в гр.Бургас, ж.к.Славейков, срещу бл.64, на същата дата в 20,31 часа като „озвучител“, като той собственоръчно писмено декларирал в справка по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, длъжността „озвучител“, която изпълнявал в обекта с  работно време от 20,00 до 23,00 часа.

 Районният съд е отменил НП, като е приел, че не е налице осъществен състав на административното нарушение. Отчел е ангажираните доказателства – справката по чл.402 от КТ и показанията на свидетелите С.М. и С. М., че Д. като изпълнител е трябвало да предостави музикално озвучаване, без конкретно определено работно време, нито място на работа. Възможно е било да извърши озвучаването лично или чрез други лица. Извършвал е озвучаването със собствена уредба. Не е бил ангажиран да спазва трудова дисциплина. Приемайки наличието на тези факти районният съд е счел, че те предполагат граждански правоотношения, а не трудови. Приел е също, че е налице преюдициален спор по чл.405а от КТ, при който следва да се издадат постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение и предписание до работодателя, като едва след влизането им в сила може да се търси административно-наказателна отговорност от санкционираното лице.

 

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни. Решението на Районен съд – Бургас е правилно и следва да се остави в сила, макар само по първия от мотивите изложени в него. При обективно възприетата фактическа обстановка по делото, съдът е изградил правилни изводи за несъставомерност на санкционираното нарушение по приложения административно-наказателен състав. Обосновано съдът е приел, че правоотношението между наказаното дружество и В. Д. е гражданско, а не трудово такова, доколкото съгласно характера на дейността която е извършвал, последният не е дължал престиране на работна сила, а е дължал определен резултат – озвучаването на заведение със собствена музикална уредба в качеството му на музикант. По силата на трудовия договор едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време и т.н., като същото е подчинено на работодателя и е зависимо от него, докато предмет на гражданския договор е постигане на определен трудов резултат, при пълна самостоятелност до получаването на крайния продукт, предмет на облигационния договор, като изпълнителят е самостоятелен и независим спрямо този, който му поръчва работата и изисква от него доставянето на резултата. В конкретния случай В. Д. е бил ангажиран да свири и да пее в заведението, със собствена музикална уредба с йоника, но не всяка вечер, а само когато е имало мероприятия, следователно не му е било определяно конкретно работно време и не е било уговорено месечно възнаграждение, а е следвало да се заплати определена сума след приключване на музикално-артистичната програма. Не е налице многократно и продължително изпълнение на трудови операции, представляващи основно задължение на работника по конкретен трудов договор. С оглед на това обосновано районният съд е приел, че за изпълнението на поставената задача на Д. не се е изисквало сключването на трудов договор, респективно че дружеството не е допуснало вмененото му неизпълнение на административно задължение по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, като изложените от него аргументи в тази насока напълно се споделят от настоящия съдебен състав.

По изложените съображения, касационната жалбата на административно-наказващия орган се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, като оспореното с нея съдебно решение бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХІІI-ти състав,    

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1923/16.12.2016г., постановено по НАХД № 5419/2016г. по описа на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

 

                            2.