Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 796

 

гр. Бургас, 05. 05. 2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският административен съд, ХV-ти състав, на двадесет и трети април през две хиляди и петнадесета година, в открито заседание, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретар Г.Ф. и с участието на прокурора Андрей Червеняков, като разгледа докладваното от съдия Луканов КНАХ дело № 177/2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД, представлявано от процесуален представител - юрисконсулт Е.Н.Е., срещу решение № 2037/16.12.2014 г., постановено по НАХ дело № 4978 по описа за 2014 г. на Районен съд Бургас, ХVІІІ-ти наказателен състав. Касаторът счита решението за незаконосъобразно, като противоречащо на закона, поради допуснато съществено нарушение на процесуални правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК. Твърди, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и излага аргументи за неправилно приложение на материалния закон, както от страна на наказващия орган, така и от страна на районния съд. Иска отмяна на съдебното решение и отмяна на оспореното наказателно постановление. В открито съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в нея съображения, както и направените с нея искания. Не представя нови писмени доказателства.

Ответникът – директор на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – гр.Бургас, редовно призован, не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание, не изразява становище по касационната жалба. Представя нови писмени доказателства.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С решението си състав на Районен съд Бургас е потвърдил наказателно постановление (НП) № 59/20.10.2014 г., издадено от директора на РИОСВ, гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 125, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), на основание чл. 164, ал. 1 от ЗООС, на „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД, е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 10 000 лева.

За да постанови решението си първостепенният съд е приел за безспорно установено, че на 10.08.2014 г. в резултат от производствената дейност на „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД в автоматична измервателна станция (АИС), разположена в кв. Долно Езерово, гр. Бургас, били регистрирани превишения в показателя за азотен диоксид в атмосферния въздух, както следва: в 04:00 часа – 238.73 µg/куб.м., в 05:00 часа – 268.98 µg/куб.м. и в 06:00 часа – 281.03 µg/куб.м. Приел е, че в резултат на установените констатации, на следващия ден - 11.08.2014 г. била изготвена разпечатка от анализатора на системата за собствени измервания (СНИ) на инсталация ВДТК, собственост на жалбоподателя, а при извършената проверка на регистрираните стойности на концентрациите на азотен диоксид е констатирано, че инсталацията работи с непрекъснати превишения нормите за допустими емисии (НДЕ) от 200 µg/куб.м., съгласно таблица 9.2.2.14 от комплексно разрешително (КР) № 6-Н1-ИО-А1/2012 г., което, от своя страна, е довело до пренос на замърсителя и регистриране превишения на пределно допустимата концентрация (ПДК) в АИС в кв. Долно Езерово. Приел е, че проверяващите правилно квалифицирали констатираното нарушение като нарушение на условия 9.5.1 от КР (лист 18 от делото на районния съд), съгласно което емисиите на отпадъчни газове от площадката на „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД не трябва да водят до нарушаване на нормите за съдържание на вредни вещества в атмосферния въздух и другите действащи норми за качество на въздуха. Съдът е приел, че при съставянето на АУАН и при издаването на оспореното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да доведат до накърняване правото на защита на жалбоподателя и до опорочаване на административно-наказателното производство, тъй като са спазени всички изисквания по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за форма и съдържание на АУАН и НП. Районният съд е обсъдил всички възражения на жалбоподателя и като ги е счел за неоснователни, е приел, че на посочените в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП дата и място, „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД действително не е изпълнило задължението си по чл. 125, ал. 1, т. 2 от ЗООС, поради което и правилно и законосъобразно е санкционирано на основание чл. 164, ал. 1 от същия закон. Обсъдил е, че наказанието е определено в минималния по закона размер, а с оглед тежестта (степента на обществена опасност) на нарушението и неблагоприятните последици от това нарушение върху околната среда и върху живота и здравето на хората, то е твърде леко. По тези съображения е потвърдил оспореното НП.

 

Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон, процесуалните правила и е обосновано.

При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, като изложените в същия аргументи се споделят изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни.

С оспореното пред първостепенния съд наказателно постановление, касаторът е бил санкциониран за това, че на 10.08.2014 г. в кв. Долно Езерово, гр. Бургас, като оператор на инсталация не е изпълнил условията в комплексното разрешително. Наказващият орган е посочил като нарушено условие 9.5.1 от комплексно разрешително № 6-Н1-ИО-А1 от 2012 г., според което емисиите на отпадъчни газове от площадката на „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД не трябва да водят до нарушаване на нормите за съдържание на вредни вещества в атмосферния въздух и другите действащи норми за качество на въздуха. Квалифицирал е деянието като нарушение по смисъла на чл. 164, ал. 1 от ЗООС и е наложил имуществена санкция в размер на 10 000 лева, което е минимума за нарушение на чл. 125 от същия закон.

Началото на наказателното производство, приключило с издаване на потвърденото от първостепенния съд наказателно постановление, е било поставено с АУАН № 59, издаден на 25.08.2014 г. (лист 9-10 от делото на районния съд) Според този документ, при извършена проверка на 10.08.2014 г. в АИС, кв.Долно Езерово, са констатирани регистрирани превишения по показателя за азотен диоксид в атмосферния въздух, както следва: в 04:00 часа – 238.73 µg/куб.м., в 05:00 часа – 268.98 µg/куб.м. и в 06:00 часа – 281.03 µg/куб.м. АУАН е бил подписан от актосъставителя и от двама свидетели и връчен на представителя на касатора, който също го е подписал без възражения.

Въз основа на констатациите в АУАН е издадено и оспореното наказателно постановление, с което касаторът е санкциониран за нарушаване на условие 9.5.1 от комплексно разрешително № 6-Н1-ИО-А1 от 2012г.

 

Съдът намира възраженията на касатора за неоснователни.

В наказателното постановление са изложени подробно всички факти, въз основа на които да е възможно да бъде извършена преценка за съставомерност на деянието, съставляващо административно нарушение, за което е наложена санкция. Наказателното постановление съдържа информация, както относно датата и мястото на извършване на нарушението, така и информация относно превишенията на показателя за азотен диоксид в атмосферния въздух, както и посочване на нарушените законови разпоредби и основанието за налагане на санкцията.

Не се установи и твърдяната от касатора липса на материална компетентност на актосъставителя. От неоспореното писмено доказателство, прието от касационния съд, заповед № РД-9/24.02.2003 г., подписана от директор на РИОСВ - Бургас, се установи, че експертите в РИОСВ изрично са оправомощени да съставят актове за установена на административни нарушения по Закона за опазване на околната среда. Доколкото касаторът не оспорва, че към 25.08.2014г. актосъставителят Ш. е експерт към РИОСВ – Бургас, то следва, че АУАН № 59, послужил за издаване на оспореното НП, е съставен от материално компетентния орган. Следва извод, че не се установи допуснато съществено нарушение на процесуални правила.

Касационният съдебен състав приема, че наказващият орган, въз основа на установените от него факти, правилно е приложил и материалния закон, като е посочил конкретното нарушено условие на комплексното разрешително и е приложил съответната санкционна разпоредба.

Съдът намира, че в преобладаващата си част възраженията на касатора, относно допуснати нарушения на материалния закон, биха били относими само при хипотеза, при която се ангажира отговорността на санкционираното дружество на основание чл. 69, ал.1 от ЗООС. В този случай, законът регламентира много по-детайлно доказване на фактите, въз основа на които да е възможно да се приеме превишаване на вредни емисии. В настоящия случай касаторът е санкциониран за нарушаване на условие 9.5.1 от комплексното разрешително, поради което е и без правно значение за спора каква конкретно е емисията на отпадъчни газове от площадката на „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ АД (азотен диоксид, азотен оксид или друга), довела до нарушаване на нормите за съдържание на вредни вещества в атмосферния въздух. Т.е. в настоящия случай санкцията е наложена единствено и само за това, че касаторът не е изпълнил задължение, вменено му с изрично условия по комплексно разрешително, тъй като са налице доказателства за нарушаване нормите за съдържание на вредните вещества в атмосферния въздух.

Съдът счита, че наложеното с оспореното наказателно постановление наказание не е явно несправедливо, тъй като санкцията е определена в минималния размер, посочен в закона.

По изложените съображения и при липса на отменителни основания, настоящият касационен съдебен състав приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие с действащите правни норми, поради което го оставя в сила.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХV-ти състав

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2037 от 16.12.2014 година, постановено по НАХ дело № 4978/2014г. по описа на Районен съд Бургас, ХVІІІ-ти наказателен състав.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

                                                                                  2.