Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  №1302

 

гр. Бургас, 09 юли  2014 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІІІ състав, в съдебно заседание на деветнадесети юни, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ЕВТИМОВА

       ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА РАДИКОВА

   ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

При секретар Г.Ф. и с участието на прокурора ТИХА СТОЯНОВА, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КНАХД № 177/2014 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Началник на РУП гр. Айтос, против Решение №238/20.12.2013 година, постановено по н.а.х.д. №416 по описа за 2013 година на Районен съд гр. Айтос. С решението е отменено наказателно постановление № 815/12/21.12.2012 г., издадено от Началник РУП гр. Айтос, с което на основание чл. 315,  ал. 1, т. 1 от КЗ за нарушение на чл.259, ал. 1, т. 1 от КЗ на Н.И.Ш. от гр. Айтос е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон.

В съдебно заседание касаторът  и ответникът по касационната жалба, редовно призовани, не се явяват и не изпращат представители. Ответникът е представил писмено становище, в което е застъпил тезата за неоснователност на оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас намира касационната жалба  за основателна. Според него изложените от районния съд мотиви не обосновават наличието на предпоставки за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Касационната жалба е допустима. Подадена в срока по чл.211 от АПК, от страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е основателна.

За да отмени наказателното постановление първоинстанционният съд е намерил допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство и при постановяване на наказателното постановление. Като такива е преценил липсата на информация относно населеното място, в което е извършено нарушението и наличието на съмнение относно обстоятелството, че АУАН е съставен в присъствие на нарушителя. Посочва липсата на доказателства, при хипотезата на съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, последният да е бил поканен и да не се е явил, както и да не е могъл да бъде намерен. Отделно е преценил, че в противоречие със събраните по делото доказателства наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

Настоящият състав на съда намира, че материалният закон е приложен неправилно.

С оспореното пред първоинстанционния съд наказателно постановление, Н. И. е бил санкциониран за това, че на 15.10.2012 г. като собственик на моторно превозно средство (индивидуализирано по марка и с посочен регистрационен номер) не е изпълнил задължението си да сключи застраховка „Гражданска отговорност” за 2012 г., като нарушението е констатирано в района на кръстовище между ал. „Гоце Делчев” и ул. „Черно море”. Деянието наказващият орган е квалифицирал като нарушение на чл. 259, ал. 1 , т. 1 от КЗ и на основание чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ е наложи наказание глоба в размер на 400 лева.

Действително както в АУАН, така и в наказателното постановление не е посочено населеното място, където е констатирано нарушението, а мястото е индивидуализирано единствено като кръстовище между две конкретни улици. Нито в жалбата обаче, подадена пред първоинстанционния съд, нито във възраженията, вписани в АУАН, санкционираното лице е изразило каквото и да било съмнение относно населеното място, в което е било констатирано нарушението. Поради това, съдът счита, че макар да е допуснато нарушение на процесуалните правила, то не е от категорията на съществените.

На следващо място, съдът не намира и нарушение, допуснато при връчване на АУАН. Очевидно е, че актът е бил съставен в отсъствието на нарушителя, което обстоятелство е удостоверено с подпис на свидетел. Този акт е бил връчен на нарушителя на 24.11.2012 г. , което действие е удостоверено с подписа на самия нарушител и на последния е била осигурена възможност да възрази по акта, в предвидения от закона срок. Възражение е било подадено от санкционираното лице на 27.11.2012 г. При това положение категорично не може да бъде споделено становището на районния съд, че констатираното от него „нарушение” по съставяне и връчване на АУАН, е ограничило правото на защита на санкционираното лице.

Съдът намира за незаконосъобразен и извода за наличие на предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Законът, въвеждайки задължение за сключване на застраховка „Гражданска отговорност”, за собственика на превозно средство, което не е било спряно от движение, не е обвързал това задължение с каквито и да било други условия.

Ирелевантно по отношение на необходимостта от изпълнение на задължението за сключване на застраховка „Гражданска отговорност”, е обстоятелството дали собственикът ще ползва ежедневно превозното средство или не. Единственото условие, както вече бе посочено, предпоставящо задължението за сключване на застраховка „Гражданска отговорност”, е превозното средство да не е спряно от движение, по предвидения от закона ред. Абсолютно неприемлива е тезата на районния съд, че „съвсем човешки погледнато, следвало АУАН и последващо наказателно постановление да бъде съставено не на собственика и водача, а само на втория”. Законодателят изрично е предвидил санкция както за собственик на превозно средство за това, че не е изпълнил задължението си за сключване на застраховка „Гражданска отговорност”, така и за водач за това, че управлява превозно средство без сключена застраховка „Гражданска отговорност”. Касае се за две отделни нарушения, които се извършват посредством реализиране на две отделни изпълнителни деяния. Затова при наличие на законови предпоставки за реализиране на административнонаказателната отговорност по отношение на две лица съдът не може да обосновава наличието на предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, изхождайки от „чисто човешката си” представа за справедливост.

В случая, съдът не констатира наличие на изкючителни и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на санкционираното лице, които да предпоставят извод за малозначителност на деянието, за което е наложена санкция.

Ето защо намира, че оспореното решение като незаконосъобразно следва да бъде отменено, а вместо него да бъде потвърдено наказателното постановление, тъй като при издаването му наказващият орган не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложил материалния закон.

По изложените съображения и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №238/20.12.2013 година, постановено по н.а.х.д. №416 по описа за 2013 година на Районен съд гр. Айтос И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 815/12/21.12.2012 г., издадено от Началник РУП гр. Айтос, с което на основание чл. 315,  ал. 1, т. 1 от КЗ за нарушение на чл.259, ал. 1, т. 1 от КЗ на Н.И.Ш. от гр. Айтос е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                      

                                                       ЧЛЕНОВЕ: