Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Бургас, № 1028/09.05.2013г.

 

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на девети април, през две хиляди и тринадесета година, в състав:

                                                                                                СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

при секретар М.В., като разгледа докладваното от съдия Александрова адм.д. № 177 по описа за 2013 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл.156 и следващите от ДОПК, във връзка с чл.9б от ЗМДТ вр. чл.4 ал.1-5 от ЗМДТ.

            Жалбоподателят Г.М. ***, със съдебен адрес гр.*** е оспорил Акт за установяване на задължения № АУ-002470/21.11.2012г. издаден от мл.експерт „КРДС” при дирекция „Приходи, местни данъци и такси” при Община Поморие, в частта, в която е потвърден с решение № АУ 002470#1 от 21.12.2012г. на директора на дирекция „Приходи, местни данъци и такси” при Община Поморие. Жалбоподателят твърди, че оспорения акт е незаконосъобразен, в частта, в която не е отменен. Твърденията на жалбоподателя са изложени както в първоначалната жалба, така и в конкретизираща молба на л.29 от делото. Иска от съда да отмени АУЗ, в частта, в която е потвърден от директора на Дирекция „ПМДТ” при Община Поморие. Претендира присъждане на разноски.

            В съдебно заседание жалбоподателят, чрез представител по пълномощие, поддържа жалбата, ангажира писмени доказателства и пледира за отмяна на акта за установяване на задължения в оспорената част.

            Ответникът, чрез процесуалния си представител, счита, че производството по делото е недопустимо, защото твърди, че с решение № АУ 002470#1 от 21.12.2012г. на директора на дирекция „Приходи, местни данъци и такси” при Община Поморие оспорения акт е отменен изцяло. Посочва, че поради техническа грешка е пропусната 2012г. в диспозитива на решението. Затова счита, че жалбоподателя е следвало да иска тълкуване на това решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира следното:

            На жалбоподателят е съставен акт за установяване на задължение по декларация АУ002470/21.11.2012г., с който са му определени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за 2007г., 2008г., 2009г., 2010г., 2011г. и 2012г., общо в размер на 2 178,77лв. и лихви за просрочие в размер на 508,27лв. въз основа на декларация вх.№ 14000705/30.07.2012г. Актът е обжалван пред директора на дирекция „ПМДТ” при Община Поморие.

С решение № АУ 002470#1 от 21.12.2012г. директорът на Дирекция „ПМДТ” е отменил изцяло определените с АУЗД № АУ002470/21.11.2012г. задължения на Г.М. за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци като незаконосъобразни за 2007г., 2008г., 2009г., 2010г. и 2011г.

След този акт на горестоящия орган, макар и при липса на изрично произнасяне за 2012г. органът мълчаливо е потвърдил обжалвания пред него АУЗД № АУ 002470/21.11.2012г., в частта относно определените с него задължения за такса битови отпадъци и данък върху недвижимите имоти за 2012г. – чл.156, ал.4 от ДОПК.

Именно в тази част актът е предмет на настоящия спор.

В Решение № АУ 002470#1 от 21.12.2012г. директорът на Дирекция „ПМДТ” са изложени подробни съображения на какво основание се дължи данък върху недвижимите имоти и как се определя неговия размер по принцип, както и на какво основание се дължи такса битови отпадъци, какъв е реда за определяне размера на таксата, посочено е още, че недвижимия имот на жалбоподателя се намира извън регулация, т.е. извън района на организираното сметосъбиране и извозване на битови отпадъци, която причина е дала основание на административния орган да не начислява такса за сметосъбиране и извозване на отпадъци. В решението е посочено, че на основание чл.63, ал.1 от ЗМДТ на лицето е начислена само такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и такса за поддържане на депо за битови отпадъци. В мотивите се съдържа едно единствено изречение, в което е посочено, че жалбата на Г.М. освен допустима е и основателна, в частта си относно дублирането на задължения в АУЗД № АУ002470/21.11.2012г. В цялото решение не се съдържат други мотиви, от които да се установи по каква причина решаващия орган е преценил, че този акт е незаконосъобразен за периода 2007г. – 2011г. вкл., както и защо е законосъобразен за периода 2012г. Всички изложени съждения са общи и абстрактни.

В съдебно заседание процесуалния представител на ответника наведе твърдения, че след издаване на Решение № АУ 002470#1 от 21.12.2012г. директорът на Дирекция „ПМДТ” административният орган е издал още един акт за установяване на задължения № АУ 002482/21.12.2012г., с който са установени задължения на Г.М. за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за 2012г. по същата декларация № ДК14000705/30.07.2012г. Този АУЗД е отменен с Решение №У002482#1 от 08.03.2013г. Според представителя на ответника след отмяната на установените задължения за 2012г. липсват установени задължения, които жалбоподателя да оспорва.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, в предвидения от закона срок, срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

            Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника за недопустимост на настоящото производство.

            С обжалвания акт са установени задължения за периода 2007г. – 2012г.вкл., а при задължителното административно оспорване той е отменен изцяло за периода 2007 г. – 2011г. вкл. Въпреки липсата на изрично посочване на основание чл.156, ал.4 от ДОПК, актът следва да се счита потвърден в частта за периода 2012г. Както посочи и пълномощника на ответника, липсва решение, с което да е извършена поправка на очевидна фактическа грешка в решение № АУ002470#1 от 21.12.2012г. предвид твърденията на ответника, че неговата действителна воля е била да отмени изцяло АУЗД № АУ 002470/21.11.2012г. По тази причина следва да се приеме, че е налице годен предмет за обжалване, в частта, в която АУЗД не е отменен, а именно за периода 2012г.

            Недопустимо е да се счита, че с последващ АУЗД № АУ002482/21.12.2012г., с който са определени задължения за същия период – 2012г. въз основа на същата декларация, които по размер от гледна точка на главницата са идентични с тези определени в процесния АУЗД, може този акт да се отмени или по някакъв друг начин да се заличи в правния мир. На практика за един и същ период – 2012г. въз основа на една и съща декларация, на едно и също лице са определили два пъти задължения - с процесния АУЗД, в частта в която не е отменен и с последващо издаденият АУЗД № АУ002482/21.12.2012г. Обстоятелството, че последно посочения втори поред издаден АУЗД е отменен от горестоящия административен орган не влече автоматична отмяна и на установените задължения за периода 2012 г. за данък върху недвижимите имоти и такса битовите отпадъци въз основа на същата декларация, но с АУЗД № АУ002470/21.11.2012г.

            Обжалваният акт е издаден от компетентен орган, по предвидения ред и форма, същия е незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон.

Съгласно чл.10, ал.1 от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образования, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл.8, т.1 от ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.

            Според разпоредбата на чл.8, т.1 от ЗУТ конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробен устройствен план и може да бъде урбанизирани територии или в отделни поземлени имоти извън тях – за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции за озеленени площи и за озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи, за движение и транспорт, вкл. за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа инфраструктура, за специални обекти и др.

Между страните няма спор, видно от мотивите в Решение №АУ 002470#1 от 21.12.2012г., че имотът по чиято декларация е установено задължението на жалбоподателя, който е с идентификатор 57491.33.158 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Поморие, представлява територия заета от воден обект с начин на трайно ползване – солница, който се намира извън строителните граници на населеното място и за него няма одобрен подробен устройствен план, нито промяна на предназначението му. Тези факти се твърдят от жалбоподателя във всички жалби, които е подал в хода на производството, в това число и в сезиращата съда жалба. Потвърждават се от органа и в решение № У002482#1 от 08.03.2013г. По тази причина имотът не е обект, който според Закона за местните данъци и такси следва да се облага с данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци.

В жалбата се твърди, че през м.септември 2012г. е бил издаден предхождащ на процесния АУЗД №АУ 002022/16.08.2012г., с който са установени на жалбоподателя задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци към 31.11.2011г. в общ размер 1 587,79 лв. и лихви за просрочие изчислени към 16.08.2012г. в размер на 451,15лв. За наличието на такъв акт се говори и в мотивите на Решение № АУ002470#1 от 21.12.2012г., във връзка с който горестоящия административен орган в едно единствено изречение е изложило мотивите за частичната отмяна, а именно „относно дублирането на задължение”. Този акт не е представен по делото и съдът не може да прецени дали в него се съдържат установени задължения, които да обхващат периода 2012г., който е процесен по настоящото дело. Освен това в жалбата липсват твърдения, че този период е обхванат, още повече, че самия жалбоподател посочва, че данъкът върху недвижимите имоти и таксата битови отпадъци в този акт са определени към 31.11.2011г., т.е. процесният период 2012г. не е включен в него.

По изложените съображения Акт за установяване на задължения № АУ-002470/21.11.2012г. издаден от мл.експерт „КРДС” при дирекция „Приходи, местни данъци и такси” при Община Поморие, в частта, в която мълчаливо е потвърден от директора на дирекция „Приходи, местни данъци и такси” при Община Поморие за периода 2012г. следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

С оглед изхода от спора разноски следва да се присъдят в полза на жалбоподателят. Такива са навременно поискани и се дължат от ответника в размер на 550 лв., от които 10 лв. – д.т. и 500 лв. платено възнаграждение за един адвокат (л.35).

Мотивиран от изложеното, Административен съд гр.Бургас, 

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения № АУ-002470/21.11.2012г. издаден от мл.експерт „КРДС” при дирекция „Приходи, местни данъци и такси” при Община Поморие, в частта, в която мълчаливо е потвърден от директора на дирекция „Приходи, местни данъци и такси” при Община Поморие, относно определени на Г.М.М. задължения за такса битови отпадъци и данък върху недвижимите имоти за 2012г. по данъчна декларация вх.№ 14000705/30.07.2012г.

ОСЪЖДА Община Поморие да заплати на Г.М.М. направените по делото разноски в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: