Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1795                Година 19.10.2018                Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на единадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина СТОЙЧЕВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  1.Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                             2. Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря С. Х.

Прокурор Тиха Стоянова 

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 1778 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от „Дидра Р“ ООД с ЕИК 202955064, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Славейков“ бл.13, вх.1, ет.4, ап.12 представлявано от управителя Р.Стамболийска срещу решение № 706/31.05.2018г. постановено по н.а.х.д. № 954/2018г. на Районен съд Бургас, с което е изменено наказателно постановление № 02-0001612/26.01.2018г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Бургас. Съдебното решение се обжалва като неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Иска се отмяна на съдебното решение и измененото с него наказателно постановление.

Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на съдебното решение.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е изменил наказателно постановление № 02-0001612/26.01.2018г. издадено от директора на Дирекция „ИТ“ гр.Бургас, с което на  касатора на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда (КТ), е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева, за нарушение по чл.62, ал.1 от КТ, като съдът я е намалил на 1 500 лева. Прието е, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество съдът е обосновал извод, че е осъществен състав на нарушението, като това се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което правомерно е ангажирана отговорността на дружеството за неспазване на трудовото законодателство. Прието е, че деянието не се отличава със значително по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обичайните случаи на подобни нарушения, поради което не може да бъде прието за маловажен случай на административно нарушение. Относно размера на наложената имуществена санкция съдът е приел, че същата следва да бъде намалена до минималния предвиден от законодателя, тъй като не са налице обстоятелства, които да обуславят по-високия и́ размер.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Обжалваното съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. В хода на съдебното следствие са събрани писмени и гласни доказателства, които заедно с възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните свидетели, представените писмени доказателства, степента на обществената опасност на нарушението, както и тежестта на наложеното административно наказание.

С разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ е вменено задължение на работодателя да сключи трудов договор в писмена форма с работника преди постъпването му на работа. Административнонаказателната отговорност за неизпълнението на това  задължение е регламентирана с оглед охраняване на законосъобразното развитие на обществените отношения, възникващи по повод полагането на труд и общественото осигуряване. За да е осъществен състава на това нарушение, е необходимо наличие на трудово правоотношение, което се характеризира с определени особености: работно време, работно място, характер на извършваната работа (трудова функция), трудово възнаграждение и за което правоотношение да няма сключен трудов договор, в писмена форма.

В производството пред районния съд са установени всички съществени елементи на правоотношението между дружеството и Виктория Колева, от които може да бъде направен извод, че е налице трудово правоотношение. Възраженията на касатора относно липсата на такива отношения, поддържани и пред настоящата инстанция са неоснователни и се опровергават от съдържащите се в административната преписка документи. Колева се е вписала в справката по чл.402, ал.1, т.3 и ал.2 от КТ като работещ в „Дидра Р“ ООД, на длъжност „обучаващ се сервитьор“, с работно време от 07:00-15:00 часа - първа смяна и от 15:00-22:00ч. - втора смяна, с право на почивка от 1 час дневно и два почивни дни, както и конкретно трудово възнаграждение, за което е положен и подпис. От ангажираните свидетелски показания на лицата извършили проверката, се установява престирането на работна сила от страна на Колева на 28.08.2017г., като тя е полагала труд в стопанисвания от касатора търговски обект – обслужвала е клиенти на заведението, като е маркирала на касовия апарат извършените покупки, поради което правилно е прието, че е било налице трудово правоотношение с лицето, без да е сключен писмен трудово договор. Ето защо, правилно дружеството, в качеството му на работодател е санкциониран за неизпълнение на задължението си по чл.62, ал.1 от КТ, на основание чл.414, ал.3 от КТ.

Твърденията, че към момента на извършената проверка от длъжностните лица, Колева не е престирала труд в полза на дружеството, а се е обучавала за сервитьор, не могат да доведат до извод различен от изложения. Съгласно чл.230, ал.1 от КТ „С трудовия договор с условие за обучение по време на работа работодателят се задължава да обучи работника или служителя в процеса на работата по определена професия или специалност, а работникът или служителят – да я усвои. Такъв договор с един и същ работник или служител в едно и също предприятие за обучение по същата професия може да се сключва само веднъж.“. Видно от цитираната норма, дори и да се обучава едно лице с него също следва да бъде сключен трудов договор, макар и с условие за обучение, тъй като в тези случаи безспорно има престиране на труд в полза на работодателя. Ето защо, след като В. Колева на 28.08.2017г. е престирала труд в полза на касатора, без да е бил сключен изискващия се трудов договор, правилно е прието от  първоинстанционния съд, че дружеството е извършило нарушението за което е санкционирано.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 706/31.05.2018г. постановено по н.а.х.д. № 954/2018г. на Районен съд Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                                2.