Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   1693                            от  10.10.2018 г.                             град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Лилия Александрова

 Членове: 1. Станимир Христов

                  2. Диана Ганева

 

при секретаря М.В. и прокурор Христо Колев като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно административен характер дело номер 1770 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Инспекция по труда Софийска област" против Решение № 200/14.05.2018г., постановено по НАХД № 2654/2017 г. по описа на Районен съд - Несебър, с което е отменено наказателно постановление № 23-002054/13.10.2017 г., издадено от изпълняващ длъжността Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ Софийска област, с което за нарушение на  чл.9а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, вр.чл.142, ал.2 от КТ, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева. Иска се от съда да отмени първоинстанционното решение и да потвърди наказателното постановление.

Касаторът и ответникът по касационната жалба, редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба e подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в  пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, Административен съд - Бургас, ХV-ти състав, намира жалбата за основателна по следните съображения:

Касаторът е санкциониран за това, че при извършена на 22.08.2017 г. проверка по спазване на трудовото законодателство в стопанисван от него търговски обект – апарт хотел „Делфин“, находящ се в к.к „Слънчев бряг“ и на 18.09.2017г. при приключване на проверката по документи, в качеството му на работодател по смисъла на параграф 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на КТ, едновременно с установяване на сумирано изчисляване на работното време по чл.142, ал.2 от КТ не е утвърдил поименни графици за работа за периода, за който е установил сумираното изчисляван, в нарушение на чл. 9а от Наредбата, във вр. чл.142, ал.2 от КТ.

Съгласно чл. 142, ал.2 от КТ работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 9а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал.2 от КТ, работодателят следва да утвърди поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода.

Видно от изложеното, във връзка с въведено от работодателя сумирано изчисляване на работното време, КТ е въвел спазване на определени правила относно неговата продължителност, респективно отчитането, част от които е и утвърждаване на поименните графици за работа през периода. Съставянето на поименни графици за работа за периода за сумираното изчисляване на работното време, с оглед на изискванията на чл. 142, ал.2 и сл. от КТ, включва предварително утвърдени, зададени работни и почивни дни за отчетния период за всеки конкретен работник.

От събраните в хода на производството доказателства, се установява, че в момента на извършване на проверката санкционираното лице в качеството му на работодател не представя поименни графици за работа за периода, за който е въведено сумирано изчисляване на работното време, като такива не са представени и при извършената документална проверка. Ето защо, след като посочените графици не са представени на контролните органи, правилно е прието от административния орган, че дружеството е извършило посоченото административно нарушение.

Налице е териториална компетентност на административнонаказващият орган за издаване на наказателното постановление. Съгласно чл. 416, ал.1, изр.първо от КТ, нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи, а съгласно ал.5 наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Съгласно чл. 399, ал.1 от КТ, цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от ИА "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. В случая с представена по делото заповед № 3-0881/04.08.2017 г. на Изпълнителния директор на ИА "Главна инспекция по труда", на изрично посочени служители, един от които е актосъставителят – Б.Тодорова– главен инспектор в отдел "БТКД" към Д ИТ – Софийска област, е възложена териториална компетентност за извършване на проверки по спазване на трудовото законодателство и нормативните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, включително и за връчване на индивидуални административни актове, АУАН, постановления по реда на чл. 405а от КТ и други, в обекти за контрол на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Бургас. С оглед на така представената заповед, към датата на проверката гл.инспектор Б.Тодоровае имала компетентност да извършва проверка на обекта, стопанисван от касатора.    

Настоящият съдебен състав не споделя доводите, изложени в решението на първата инстанция за допуснати съществени процесуални нарушения. Отговорността на дружеството е безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно да бъде констатирано неизпълнение на определеното задължение, като в случая са без значение причините, поради които задължението не е изпълнено.

Като е достигнал до изводи, различни от изложените, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени.

Относно размера на санкцията, съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 414, ал.1 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.

Настоящият касационен състав като съобрази приложените по делото доказателства и липсата на данни за други нарушения, намира, че размера на имуществената санкция, чрез която ще се реализира необходимата превенция е предвидения минимум – 1500 лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка  с чл. 63, ал. 1, изречение второ ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХV състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 200/14.05.2018 г., постановено по НАХД №2654 /2017 г. по описа на Районен съд – Несебър

и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 23-002054/13.10.2017г., издадено от изпълняващ длъжността Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ Софийска област

в частта за наложената санкция, като намаля същата от 2 500 лева на 1 500 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                  

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                 2.