РЕШЕНИЕ № 303

 

25.02.2016 г., град  Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, на единадесети февруари, две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ:      1. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                          2. ВАНИНА КОЛЕВА

 

секретар:  В.П.

прокурор: Андрей Червеняков

сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров

КНАХ дело    номер  176 по    описа    за   2016  година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София 1784, бул.“Цариградско шосе“ №115и, представлявано от А.Д., е оспорил решение №  1799/17.12.2015г. постановено по АНД № 4642/2015г. на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление №36840/10.08.2015г. на директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас, към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите. С наказателното постановление на касатора за нарушение на чл. 113, ал.2, във вр. с ал.1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), на основание чл.222а от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. Касаторът счита, че решението на районния съд е неправилно, незаконосъобразно и необосновано и иска да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено обжалваното пред районния съд наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касация, редовно призовани, не изпращат представители.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита жалбата за неоснователна и предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в  пределите на касационната проверка, Административен съд- Бургас, ХІХ-ти състав, намира за неоснователна по следните съображения:

Районен съд – Бургас, с решение   1799/17.12.2015г. постановено по АНД № 4642/2015г., е потвърдил наказателно постановление №36840/10.08.2015г. на директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас, към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, с което на дружеството за нарушение на за нарушение на чл. 113, ал.2, във вр. с ал.1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), на основание чл.222а от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 500лв.

За да постанови оспореното решение районният съд е приел, че  в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, описаното в акта и наказателното постановление нарушение е действително осъществено и правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя. На следващо място съдебният състав е съобразил обществената опасност на деянието и дееца, като е приел че правилно е определен размера на санкцията.

Така постановено решението е валидно, допустимо и правилно.

В настоящия случай става въпрос за една единствена рекламация, тази извършена от г-н В.А. на 12.11.2014г. Това се установява както в сигнала отправен от лицето, така и от представените в хода на административнонаказателното производство документи. Въпреки, че твърди, касаторът по време на цялото производство не е ангажирал доказателства, от които да се установява, че по повод този телефонен апарат и този потребител, след 12.11.2014г. е регистрирал друга рекламация. Фактът, че след като телефонът първоначално е бил рекламиран и е върнат на Апостолов на 12.12.2014г. с неотстранен дефект, при което той не го е взел въобще от магазина, а го е оставил, не води до извода, че се касае за втора рекламация, макар да има нова сервизна поръчка. Според представено по делото писмо от „Омнител“, в едномесечния срок телефонът изобщо не е бил изпратен към оторизиран сервиз поради нередовност на устройството /л. 31 от делото/. Процесното устройство е сервизирано на 15.12.2014 г., като е отказана гаранция, поради повреда, която не се отнася до проявен фабричен дефект /л. 44 от делото/

Симулирането на спазен срок по чл.113, ал.2 от ЗЗП, не е основание съдът да приеме, че стоката е била отремонтирана навреме, когато събраните по делото доказателства еднозначно сочат, че тази стока нито към този момент, нито пък към по-късен момент е отремонтирана. Законодателят изисква потребителската стока да съответства на договора, а ако това не е изпълнено продавачът да я приведе в съответствие с този договор в едномесечен срок от датата на предявяване на рекламацията на потребителя.

Неоснователно е възражението, според което наказателното постановление не съдържа дата на извършване на нарушението. Рекламацията е осъществена на 12.11.2014г. Едномесечният срок по чл.113, ал.2 от ЗЗП изтича на 12.12.2014г., т.е. на 13.12.2014г. деянието е довършено. Тази дата фигурира в наказателното постановление – „с което на 13.12.2014г. е нарушен  чл. 113, ал. 2...”

На последно място следва да се подчертае, че от доказателствата по делото може да се направи само извод за неудовлетворяване на рекламацията, защото съгласно констативен протокол за ремонт № BG 03001002556/15.12.2014 г., дефектът не е бил отстранен.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение   1799/17.12.2015г. постановено по АНД № 4642/2015г. по описа на Районен съд Бургас.                       

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                            ЧЛЕНОВЕ: