ПРОТОКОЛ

 

 

Година 2011, 29.03.                                                                    град Бургас

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД       Х АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ

На двадесет и девети март                         две хиляди и единадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

 

Секретар: С.А.

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Драгнева

Административно дело номер 176 по описа за 2011 година

 

На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

 

ЗА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ „Самоков-Турист” ЕООД, редовно призован, се явяват адвокат Овагемова и адвокат Мосинов, с пълномощно по делото.

 

ЗА ОТВЕТНИКА Кмета на Община Несебър, редовно призован, представител не се явява.

 

Явяват се вещите лица С.Р. и Ж.Ж..

 

АДВОКАТ МОСИНОВ И АДВОКАТ ОВАГЕМОВА: Да се даде ход на делото.

 

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА:

 

Постъпило е заключение от вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което е в срока по чл. 199 от ГПК.

 

АДВОКАТ МОСИНОВ И АДВОКАТ ОВАГЕМОВА: Да се изслуша заключението на вещото лице Р..

 

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за изслушване заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза в днешно съдебно заседание, поради което ПРИСТЪПВА към разпита му, като снема самоличността му, както следва:

 

С.С.Р. –българска гражданка, неосъждана, без дела и родство със страните. Предупредена за наказателната отговорност по чл. 291 от НК за даване на невярно заключение. Обещава да даде заключение по съвест и разбиране.

 

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р.: Представила съм писмено заключение, което поддържам, с приложена скица към него с отбелязано точното разположение на павилиона и конфигурация, от която е видно, че същият е изграден в дворното място на жалбоподателя. Не е на тротоара, не е и на улицата.

Въпросният павилион № 1 представлява част от една постройка, от едно помещение. Самото помещение не е разделено на отделни обекти, а е едно, с монтирани четири щори към улицата. В него към момента на огледа нямаше преградни стени, за да се обособят четири обекта. Няма видими следи и да е имало такива. И по данни на представител на жалбоподателя помещението е било винаги едно.

Има разрешение за поставяне, което е приложено по делото и в самото разрешение за поставяне е отбелязана площ от 40 кв. м. общо за целия имот, а към настоящия момент площта на целия обекта е 82,80 кв.м.

 

АДВОКАТ МОСИНОВ: Каква е площта на павилион № 1?

 

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р.: Няма такъв обособен обект №1, както е в процесната заповед и затова не съм посочила неговата площ. Единственото разделение, което може да се направи, е по щори. Няма реална площ, затова представлява идеална част от целия обект.

Процесният обект не би могъл да се премахне самостоятелно. Той не е изграден на място самостоятелно. Би могло да се премахне цялата постройка, както съм и посочила.

За този обект има скица-виза за поставяне и тя е на стр. 18 от делото, като на самата виза не са нанесени размери на какво отстояние да се постави павилионът, било от улицата, или от изградения вече хотел. Само в самото разрешение за поставяне е посочена площта 40 кв.м.

 

АДВОКАТ МОСИНОВ И АДВОКАТ ОВАГЕМОВА: Нямаме повече въпроси. Да се приеме заключението на вещото лице.

 

Съдът ПРИЕМА заключението на вещото лице Р., като и определя възнаграждение в размер на 150 лева, платими от внесения депозит.

 

СЪДЪТ ДОКЛАДВА:

 

Постъпило е заключение от вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което е в срока по чл. 199 от ГПК.

 

АДВОКАТ МОСИНОВ И АДВОКАТ ОВАГЕМОВА: Да се изслуша заключението на вещото лице Ж..

 

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за изслушване заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза в днешно съдебно заседание, поради което ПРИСТЪПВА към разпита му, като снема самоличността му, както следва:

 

Ж.Д.Ж. –българска гражданка, неосъждана, с висше образование, без дела и родство със страните. Предупредена за наказателната отговорност по чл. 291 от НК за даване на невярно заключение. Обещава да даде заключение по съвест и разбиране.

 

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ж.: Представила съм писмено заключение, което поддържам.

 

АДВОКАТ МОСИНОВ И АДВОКАТ ОВАГЕМОВА: Нямаме въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.

 

Съдът ПРИЕМА заключението на вещото лице Ж., като и определя възнаграждение в размер на 200 лева, 150 от които платими от внесения депозит, а 50 лева, платими от жалбоподателя в 7-дневен срок от днес. УКАЗВА на жалбоподателя, че в случай, че не бъде заплатен така определения размер, ще бъде издаден изпълнителен лист.

 

АДВОКАТ ОВАГЕМОВА: Нямаме други доказателствени искания.

Моля да се произнесете по направеното искане за спиране.Считаме, че са налице основанията по чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на административния акт. Видно от съдебно-счетоводната експертиза предварителното изпълнение би нанесло на жалбоподателя значителни имуществени вреди, които се изразяват в преките вреди, състоящи се от стойността на премахвания обект и пропуснати ползи в размер на дължимия наем по представения в съдебно заседание договор за наем. От друга страна считаме, че не е налице презумираният от закона обществен интерес в предварителното изпълнение на първо място, защото павилионът, описан в процесната заповед, не е поставен върху имот публична общински или публична държавна собственост, а  в имот, собственост на жалбоподателя, и от друга страна, защото този павилион се ползва единствено през летния сезон. Следователно считаме, че е налице доказан интерес на жалбоподателя, който е противопоставим на предполагаемия обществен интерес.

 

Съдът, по направеното искане за спиране на допуснатото по силата за закон предварително изпълнение на процесната заповед, намира за установено следното:

Заповедта е издадена на основание чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ, като съгласно чл. 217, ал. 1 ЗУТ жалбата пред съда не спира нейното изпълнение. В ал. 2 на чл. 217 ЗУТ е предвидено, че съдът може да спре изпълнението на заповедта, без обаче да са посочени основанията за това. Ето защо, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК, а именно съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В случая, с оглед представените доказателства съдът намира, че предварителното изпълнение, допуснато по силата на закона, ще причини на жалбоподателя значителни и трудно поправими вреди, а именно предмет на заповедта е обект, по отношение на който се установява, че е част от постройка, а не самостоятелен такъв, който обект не би могъл да бъде самостоятелно премахнат, поради което премахването на целия комплекс павилиони би представлявало както значителна, така и трудно поправима вреда за жалбоподателя. Също така, по делото е представен договор за наем и е ангажирана съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че стойността на обекта е в размер на 10 877,42 лева без ДДС, поради което евентуалната вреда е стойностно определена, а предвид посочената сума може да се определи като значителна. В този смисъл са определения на Върховен административен съд №14190/24.11.2010 година, №14191/24.11.2010 година, №14257/24.11.2010 година, №14488/29.11.2010 година, №14590/30.11.2010 година, № 14594/30.11.2010 година, №14701/02.12.2010 година, №14843/06.12.2010 година.

Мотивиран от изложеното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

СПИРА допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на Заповед № 2013/18.11.2010 година на Кмета на Община Несебър.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от днес за жалбоподателя и в същия срок от уведомяването за ответника.

 

 

СЪДИЯ

 

 

ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата.

ДАВА думата по същество:

 

АДВОКАТ ОВАГЕМОВА: Считаме административния акт за нищожен, тъй като няма предмет. Вещото лице посочи, че описаният в заповедта павилион всъщност не е реално обособено самостоятелно помещение и както се изрази вещото лице представлява „идеална част от едно по-голямо помещение”, което вещото лице описа подробно в своето заключение. Считаме, че не е възможно да се изпълни заповедта с правно основание чл. 57 ЗУТ по отношение на идеална част от помещение и по тази причина смятаме, че административният акт е негоден да породи правни последици, т. е. същият е нищожен.

 

Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе в законоустановения срок.

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 10:00 часа.

 

 

СЕКРЕТАР:                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: