РЕШЕНИЕ

 

№………….                     дата 22 април 2009 год.                     град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,    ХІІІ-ти състав,

в публично заседание на 26 март 2009 год.,  в следния състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т.Е.

                                                     ЧЛЕНОВЕ:          1. П.С.

                                                                                   2. Д.Д.

 

Секретар: Г.Ф.

Прокурор: С.Х.

 

разгледа докладваното от съдия С.

КНАХ дело № 176 по описа за 2009 год. и за да се произнесе

взе предвид следните обстоятелства:

 

Производството се движи по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на “Черком – ММ” ЕООД, гр.Бургас против Решение № 1387/2008г. постановено по НАХ дело № 3103/2008г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено НП № 201/01.10.2008 год. на началник на Митница – Бургас, с което на касационния жалбоподател, за констатирани нарушения на Закона за митниците, е наложена имуществена санкция в размер на 957 лв., представляваща 100 % от избегнатите публични държавни вземания, както и да заплати сумата от 16 899 лв., представляващи 100 % от стойността на стоките, предмет на нарушението. Жалбоподателят счита атакуваният съдебен акт за неправилен, като по съществото на спора възразява, че фактура № 7054/04.09.2006 год. не следва да бъде включвана в митническата стойност на стоката, също така възразява, че не следва да бъде заплащана и 100%-ната парична равностойност на внесената стока.

В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от пълномощник, който поддържа подадената жалба.

Ответникът се представлява от юрисконсулт, който оспорва основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата.

Административният съд обсъди доводите на касатора, а съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на постановеното решение с материалния закон.

Жалбата е частично основателна.

Бургаският районен съд по същество е приел, че е осъществен състава на нарушението, като при анализа на фактура № 7054/04.09.2006 год. е стигнал до извода, че сумата по тази фактура представлява част от разходите по транспорта на стоката до входен граничен пункт на РБългария, поради което нейната стойност следва да бъде калкулирана в митническата стойност на стоката и да участва в резултата при изчисляване на дължимите публични държавни вземания – в т.ч. мито и ДДС. Мотивите на решаващият съд в тази насока са подробни, обосновани и се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав. Предметът на доставката по процесната фактура е посочен именно като спедиторска услуга в чужбина, поради което няма основание да се приеме, че заплатената по нея сума е за извършени товаро-разтоварни и други дейности на територията на РБългария, т.е. след входен граничен пункт. Освен това, в счетоводството на дружеството тази фактура е осчетоводена именно като международен транспорт за процесната доставка. В тази връзка, правилно не са кредитирани от съда показанията на св.П., които не кореспондират на останалите събрани по делото доказателства. Поради изложените обстоятелства, при осъществения внос е занижена митническата стойност на процесната стока, поради което е осъществен състава на митническа измама по смисъла на чл.234, ал.1 от Закона за митниците и правилно е наложена имуществена санкция на касационния жалбоподател в размер на 957 лв., представляващи 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

Наказателното постановление е потвърдено изцяло, т.е. включително и в частта относно заплащането на 100% от паричната равностойност на процесните стоки, на основание чл.234, ал.4, във вр. с чл.233, ал.4 от Закона за митниците. В тази част, съдебното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Съгласно чл.233, ал.4 от ЗМ стоките - предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, а ако липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност, представляваща митническата им стойност. В случая, приложението на тази правна норма е съответно – арг. чл.234, ал.4, поради което следва да бъдат приложени само нейните последици, абстрахирайки се от понятието “митническа контрабанда”. В посочената разпоредба законът предвижда налагане на санкции, при спазване на определена последователност на тяхното приложение, в условията на евентуалност. Като първа възможна алтернатива е предвидено отнемане в полза на държавата на вещите, а в случай че липсват или са отчуждени – присъжда се тяхната равностойност. Следователно, първо следва да се установи наличието на вещите и едва след констатиране на тяхната липса да се присъди тяхната парична равностойност. В конкретния случай, административният орган е разпоредил направо присъждане на равностойността, като в мотивите на наказателното постановление липсват каквито е било мотиви за това разпореждане. Същото е оформено само като диспозитив в разпоредителната част на акта, но в мотивите липсват както констатации относно липсата на вещите, така и фактически основания за приложението на тази хипотеза на закона. В този смисъл, не се споделят мотивите на решаващия съд, че е достатъчно да се констатира избягване на публични държавни вземания, за да се присъди равностойността на вещите. Равностойността на вещите би била дължима във всички случаи на митническа измама, но само след като се установи липсата или отчуждаването на вещите, предмет на вноса, по който са избегнати дължимите публични вземания. За пълнота на изложението следва да се посочи, че не се възприемат доводите на касатора, свързани с това, че отнемането на вещите е възможно само при митническа контрабанда и/или в случаите на идеална съвкупност от двете административни нарушения – митническа контрабанда и митническа измама. Както се посочи по-горе в мотивите, нормата на чл.233, ал.4 се прилага съответно в хипотезата на чл.234, ал.4 от Закона за митниците. В случая, в процеса на правоприлагане съответно, следва да бъдат приложени последиците на нормата на чл.233, ал.4, но отнесени към хипотезата на нормата на чл.234, ал.4, във вр. с ал.1 от закона. В този смисъл, отнемането на вещите е терминологията на закона, отнасяща се до митническата контрабанда, но приложима съответно и за митническата измама.

Поради изложените съображения, Бургаският районен съд не е съобразил правилното приложение на материалния закон и като е потвърдил наказателното постановление във всичките му части, е постановил неправилен съдебен акт. Съдебното решение следва да бъде частично отменено, като делото се реши по същество и на основание горните мотиви, наказателното постановление, в частта относно присъждане на паричната равностойност на процесните вещи, следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Ръководен от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1387/17.12.2008 год., постановено по НАХ дело № 3103/2008 год. на Районен съд – Бургас, В ЧАСТТА, в която е потвърдено Наказателно постановление № 201/01.10.2008 год. на началник на митница – Бургас и е присъдено търговското дружество “Черком – ММ” ЕООД, гр.Бургас да заплати сумата от 16 899 лв., представляващи 100% от паричната равностойност на стоките, като вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 201/01.10.2008 год. на началник на митница – Бургас, В ЧАСТТА, в която е присъдено търговското дружество “Черком – ММ” ЕООД, гр.Бургас да заплати сумата от 16 899 лв., представляващи 100% от паричната равностойност на стоките.

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 1387/17.12.2008 год., постановено по НАХ дело № 3103/2008 год. на Районен съд – Бургас в останалата му част.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………..              ЧЛЕНОВЕ:1……………….

                                                                                          2………………..