Р Е Ш Е Н И Е

 

      1605                     28.09.2018г.                                      гр. Бургас

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският административен съд двадесети състав, в публично заседание на седемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ

при секретаря И. Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно дело № 1765 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с  чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Административното дело е образувано по жалба от О.Ф.М., ЕГН **********, с адрес: *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ № 18-0769-001516/12.06.2018г., издадена от Р.Т.П.на длъжност началник група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас, упълномощена със заповед № 251з-209/18.01.2017г., с която на О.Ф.М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – Изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

Иска се отмяната на оспорената заповед като незаконосъобразна. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят О.Ф.М. се явява лично и процесуален представите адв. А., който поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорената заповед.

Ответната страна - Р.Т.П.на длъжност началник група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител.

         Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:

         Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ № 18-0769-001516/12.06.2018г. е издадена от Р.Т.П.на длъжност началник група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас, упълномощена със заповед № 251з-209/18.01.2017г., на основание чл.171, т.4 от ЗДвП. Свидетелство за управление на МПС на О.Ф.М. е иззето, тъй като са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

         В заповедта са изброени влезлите в сила наказателни постановления по отношение на Янев, с които са му отнети всички контролни точки, както следва: НП № 2008/17.06.2008г. на РУ Несебър, влязло в сила на 06.08.2008г., с което са му отнети 14 контролни точки;  НП № 2474/08.07.2008г. на РУ Несебър, влязло в сила на 06.08.2008г., с което са му отнети 4 контролни точки; НП № 2696/23.07.2008г. на РУ Несебър, влязло в сила на 06.08.2008г., с което са му отнети 4 контролни точки; НП № 3491/19.08.2008г. на РУ Несебър, влязло в сила на 23.09.2008г., с което са му отнети 4 контролни точки;  НП № 2792/02.06.2009г. на РУ Несебър, влязло в сила на 25.09.2009г., с което са му отнети 4 контролни точки; НП № 3659/09.07.2009г. на РУ Несебър, влязло в сила на 25.09.2009г., с което са му отнети 3 контролни точки; НП № 6161/29.10.2009г. на РУ Несебър, влязло в сила на 15.04.2010г., с което са му отнети 3 контролни точки; НП № 3519/12.08.2010г. на РУ Несебър, влязло в сила на 09.09.2010г., с което са му отнети 4 контролни точки. 

         Заповедта била връчена лично срещу подпис на жалбоподателя О.М. на 25.06.2018г., който я оспорил пред Административен съд – Бургас, чрез административния орган с жалба  вх.№ 769000-11029/25.06.2018г., във връзка с която е образувано настоящото съдебно производство.

В административната преписка е приложена справка за нарушител/водач О.Ф.М. с ЕГН ********** за отнетите му контролни точки, съставените му АУАН и фишове, както и за наложените му ПАМ /стр.25-33 от делото/.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки/ПАМ/ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-209/18.01.2017г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас издадена на основание заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т.ч. и началниците на групи в РУ при ОДМВР - Бургас, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. В този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговата правомощия.

С оглед съдържанието на акта съдът счита, че е спазена установената от закона форма - чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК.

Относно материалната законосъобразност на заповедта следва да има предвид следното: Съгласно чл.171, т.4 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се изземва изземва свидетелството за управление, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

Релевантният за приложението на  чл.171, т.4 от ЗДвП юридически факт е фактът на изпълнение и на двата елемента от фактическия състав, с който правната норма на чл.171, т.4 от ЗДвП свързва прилагането на ПАМ "изземване на СУМПС", а именно: 1) загубване на придобитата правоспособност вследствие на отнемане на всички контролни точки и 2) неизпълнение на задължението за връщане на свидетелството за управление на МПС в съответната служба на МВР.

В разпоредбата на чл.157, ал.1 от ЗДвП е регламентирано, че при издаване на свидетелство за правоуправление притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. С ал.3 на посочения член е делегирано правото на Министърът на вътрешните работи с наредба да определя максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Според ал.4 водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. В чл.158 от ЗДвП е уреден редът по който броят на контролните точки за отчет на извършваните нарушения се възстановява, съответно – частично след преминато допълнително обучение при определени условия и служебно, след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки.

В конкретния случай съдът намира, че оспореният административен акт е издаден при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и на материалните разпоредби на закона, при наличие на отменителни основания по чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК. В същия не са изложени в пълен обем фактическите основания, които да обосноват издаването му. Съществена част от формата, в която следва да бъде издаден един административен акт е излагането на фактическите и правните основания съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Неспазването на това изискване има за последица издаването на административен акт, постановен при съществено нарушение на закона и е основание за неговата отмяна съгласно чл.146, т.2 и т.3 от АПК.

Според разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК в производството по оспорване на административните актове пред съда, в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

От представената с административната преписка справка за нарушител/водач О.Ф.М. с ЕГН ********** за отнетите му контролни точки, се установява, че след последното цитирано в оспорената заповед НП № 3519/12.08.2010г. на РУ Несебър, влязло в сила на 09.09.2010г., с което са му отнети 4 контролни точки, на жалбоподателя са издадени още 13 броя НП /л.31-32 от делото/, които са влезли в сила, в т.ч. и отнетите с тях контролни точки. Същевременно от представената по делото преписка се установява, че на жалбоподателя са възстановени контролни точки със следните протоколи /л.17-20 от делото/, както следва: с протокол № 66/11.09.2010г. – 5 точки; протокол № 36/10.12.2011г. – 4 точки; протокол № 31/13.04.2013г. – 17 точки; протокол № 145/02.08.2008г. – 3 точки. В представената справка за нарушител/водач О.Ф.М. /л.25 от делото/ е посочено, че на водача са възстановени 13 точки с протокол № Р20 от 25.07.2015г./, представен допълнително в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя.

Цитираните наказателни постановления и протоколи за възстановяване на контролни точки не са взети предвид от административния орган при издаване на оспорената заповед. Не е взето предвид също така и обстоятелството, че жалбоподателя е издържал изпит за по-висока категория правоуправление на МПС – СЕ, видно от протокол № 1190/24.08.2013г. /л.25 от делото/.

 Отделно от процесуалната незаконосъобразност на оспорената заповед съдът намира и че от установените в административната преписка факти и обстоятелства и от събраните по делото доказателства не се установява по категоричен и безспорен начин, че на жалбоподателя О.М. са отнети всички контролни точки, поради което същият е загубил придобитата правоспособност на водач на МПС. В този смисъл оспорената заповед се явява незаконосъобразна поради противоречие на материалните разпоредби на закона, тъй като не е бил налице първият елемент от фактическия състав, обосноваващ прилагането на процесната ПАМ, а именно „загубване на придобитата правоспособност вследствие на отнемане на всички контролни точки”.

Предвид изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, поради което се явява немотивиран и недоказан и поради това постановен в несъответствие с материално-правните разпоредби и целта на закона. В този смисъл жалбата против него се явява основателна и същият следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

При този изход на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, съдът намира за основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за внесена държавна такса.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ № 18-0769-001516/12.06.2018г., издадена от Р.Т.П.на длъжност началник група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас, упълномощена със заповед № 251з-209/18.01.2017г., с която на О.Ф.М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – Изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

ОСЪЖДА СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ” ПРИ ОДМВР БУРГАС да заплати на О.Ф.М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, направените по делото разноски за внесена държавна такса в размер на 10.00 /десет/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: