Р Е Ш Е Н И Е № 1612

 

Град Бургас, 28.09.2018г.

 

Административен съд – Бургас, пети състав, на седемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

СЪДИЯ: Станимира Друмева

 

при секретаря Стоянка Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Друмева административно дело № 1763 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.64, ал.4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано e по жалба на М.Р.М., ЕГН ***********, против заповед БС № 165 от 26.06.2018г. на началника на затвора в гр.Бургас, с която е отказано жалбоподателят да бъде преместен в затворническо общежитие от открит тип, като същият продължава да изтърпява наложеното му наказание лишаване от свобода в затворническо общежитие от закрит тип при общ режим.

Жалбоподателят оспорва заповедта като навежда доводи, че същата е немотивирана и е в противоречие със заповед № 164/26.06.2018г. на началника на затвора в гр.Бургас, с която е заменен първоначално определения му строг режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода с общ режим. Твърди, че е показал категоричното си желание да промени криминалното си поведение, тъй като е поискал да бъде устроен на доброволен труд. Освен това е участвал в рецитал, за което бил награден, завършил е специализирана програма за въздействие, където взел дейно участие, участвал е във всички спортни мероприятия в затвора в Дебелт, за да се дисциплинира и самоусъвършенства и се възползвал от всички предоставени му методи за възпитание. Жалбоподателят изтъква влошеното си здравословно състояние като още една причина за неоснователността на отказа на началника на затвора да го премести в затворническо общежитие от открит тип. Твърди, че има диагностицирано чернодробно заболяване, за лечението на което липсват условия в затвора в Дебелт. Сочи, че е изтърпял половината от предходно наложеното му наказание лишаване от свобода в затворническото общежитие от открит тип „Строител”, където бил пускан многократно в домашен отпуск. Счита, че ако му бъде дадена възможност да изтърпява остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода при по-добри условия в затворническо общежитие от открит тип това ще окаже положително въздействие върху мотивацията му за промяна в живота към по-добро и върху здравословното му състояние, тъй като предстоящите му изследвания и лечение биха се случили много по-лесно и в много по-кратки срокове. Искането в тази връзка е за изменение на обжалваната заповед, а именно отказа да бъде преместен в общежитие от открит тип. В съдебно заседание се явява лично и поддържа жалбата.

Ответникът – началникът на затвора в гр.Бургас, представя преписката по издаване на оспорената заповед. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на издадената заповед.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните и съобрази закона, намира за установено следното:

Производството пред началника на затвора в гр.Бургас е инициирано по молба с рег.№ 1116 от 14.03.2018г. на жалбоподателя М.Р.М., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора в гр.Бургас, с искане да бъде изменен режима на изтърпяване на наказанието от строг на общ и да бъде прекатегоризиран типа затворническо общежитие, в което е настанен от закрит на открит тип.

По молбата на жалбоподателя на 27.03.2018г. е изготвено писмено становище от началник сектор „СДВР”, че във връзка с пълноценното и ефективно изпълнение на целите на наказанието следва да бъде уважено искането на лишения от свобода за смяна на режима на изтърпяване на наказанието от строг на общ, но не и да бъде прекатегоризиран типа на затворническото общежитие в открит. В становището е посочено, че  първоначалната обща оценка на риска от рецидив за лишения от свобода, изготвена в края на месец юни, е във високи стойности - 89 точки. Изготвената втора по ред оценка на жалбоподателя през месец януари 2018г. дава обобщение, че степента на риск от рецидив е понижена от 84 на 79 точки. Отчетени са понижени стойности в зоните: отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение, и умения за мислене. При съпоставяне на оценката на риска към момента на изготвяне на становището и профила по системата за оценка на правонарушителя с резултатите от предишното оценяване са направени изводи, че М. е показал през изтеклия период на изтърпяване на наказанието положителна промяна в мисленето и поведението си. Участието в препоръчаните форми за корекционно въздействие е постигнало в определена степен целите, заложени в плана на присъдата. Посочено е, че М. е интегриран в условията на мястото за лишаване от свобода, че се съобразява с изискванията и установените правила и няма данни за манипулативен начин на живот. Взето е предвид участието му в рецитал, за което е награден, в специализирана програма за въздействие, в която е показал дисциплинираност и постоянство, изборът му от групата за протоколист на общите събрания,  както и декларираното от него желание да бъде устроен на доброволен труд. Отчетено е, че М. признава участието си в правонарушението, но не приема изцяло отговорността за собственото си криминално поведение, отчасти успява да идентифицира факторите, допринесли за криминалното му поведение и изразява формална мотивация за преосмислянето му. В становището е направен извод, че жалбоподателят успява да идентифицира проблемите отчасти, но все още му липсват достатъчно добри умения за решаването им, както и че той не осъзнава последствията от наличието на проблеми и липсва целеполагане. Отчетени са и четирите дисциплинарни наказания, които са му наложени със заповеди на ВПД началник на сектор на ЗО „Дебелт” през периода на изтърпяване на наложеното наказание.

По повод молбата на лишения от свобода е дал становище и ВПД началник на сектор ЗО „Дебелт”, който със същите мотиви е предложил да бъде уважено искането за изменение на режима от строг на общ, но да не бъде прекатегоризиран в открит тип затворническо общежитие, където М. да изтърпи остатъка от наложеното му наказание.

Видно от становище на главен инспектор ЗНРНОД от 15.03.2018г., към тази дата лишеният от свобода М. фактически е изтърпял 9 месеца и 6 дни от наложеното му наказание лишаване от свобода, което е в размер на 2 години и 6 месеца и чието изтърпяване е започнало на 9.06.2017г. В становището е посочено, че на 28.01.2018г. лишеният от свобода е придобил формално право на замяна на режима на изтърпяване на наказанието в по-лек и за преместване в условия от по-лек тип, поради което той отговаря на формалните предпоставки за смяна на режима от строг в общ и за прекатегоризиране в ЗООТ, като няма неприключили производства.

Въз основа на дадените становища е издадена оспорената в настоящото производство заповед БС № 165/26.06.2018г. на началника на затвора в гр.Бургас, с която е отказано жалбоподателят да бъде преместен в затворническо общежитие от открит тип, като същият продължава да изтърпява наложеното му наказание лишаване от свобода в затворническо общежитие от закрит тип при общ режим, заменен със заповед № 164/26.06.2018г. на началника на затвора в гр.Бургас. Описаните данни в становищата на началник сектор „СДВР“ и ВПД началник сектор ЗО „Дебелт” са възприети от началника на затвора в гр.Бургас, като е приел информацията за обективна – представено е поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието в цялост. Поведението е анализирано, като са взети под внимание положителни и негативни прояви. Административният орган е мотивирал отказа, като е отчел, че е необходимо корекционно-възпитателната работа с лишения от свобода да продължи да бъде насочена и съобразена с индивидуалните потребности на правонарушителя поради незаявено категорично желание от негова страна да промени криминалното си поведение. Екземпляр от заповедта е връчена на М. срещу подпис на 27.06.2018г. и е обжалвана от него пред съда с жалба подадена на 5.07.2018г.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът обосновава следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК, против подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, от надлежна страна - адресат на оспорения акт, засегнат неблагоприятно от разпоредените с него правни последици, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - началника на затвора в гр.Бургасу, при спазване на установената от закона форма съобразно нормата на чл.64, ал.2 от ЗИНЗС.

Заповедта е мотивирана в достатъчна степен от административния орган, с посочване на фактическите и правни основания за нейното издаване. Съобразно ТР № 16/1975г. на ОСГК на ВС, мотиви се съдържат и в предхождащи издаването ѝ документи – становища, които са част от административната преписка.

При извършената проверка съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Изпълнена е предвидената в чл.64, ал.2 от ЗИНЗС процедура. Административният акт е издаден след вземане на становището на началник сектор „СДВР“ в затвора в гр.Бургас, заместник-началника по режимно-охранителната дейност и ВПД началник на сектор ЗО „Дебелт” относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

Заповедта е издадена и в съответствие с материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.64, ал.1 от ЗИНЗС, лишените от свобода с добро поведение, които са изтърпели най-малко една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, могат да бъдат премествани по инициатива на началника на затвора или по тяхна молба за доизтърпяване на наказанието в затворнически общежития от открит тип.

За удовлетворяване на искането на жалбоподателя - за преместването му в затворническо общежитие от открит тип, е предвидена законова възможност, но не и задължение за пенитенциарните власти, която се преценява конкретно за всяко осъдено лице. Началникът на затвора дължи отговор на такова искане с мотивирана заповед, в която следва да съобрази поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Преценката му следва да се основава на предвидените в закона становища на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на началника на съответното затворническо общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

Видно от обстоятелствената част на заповедта, в случая са възприети изцяло дадените от тези длъжностни лица становища. Данните в същите се потвърждават от документацията в административната преписка. Следователно, двете становища са обосновани и аргументирани в степен, мотивирала административния орган да издаде оспорената заповед. Според наличните данни към момента на подаване на молбата от жалбоподателя, поведението му е обосновало преценките в становищата. Същите са обективни, предвид документирани осъществени факти и обстоятелства – положителни и негативни, разкриващи в цялост поведението на лицето. Към момента на произнасяне от страна на началника на затвора жалбоподателят не е доказал с поведението си, че е достигнал необходимото израстване по отношение посочените в становището на началник сектор „СДВР“ критерии, за да може да бъде преведен в затворническо общежитие от открит тип. Изразеното отрицателно становище за промяна на режима и преместване в затворническо общежитие от открит тип съответства на данните от преписката – жалбоподателят все още не приема изцяло отговорността за собственото си криминално поведение, а изразената от него мотивация за преосмисляне на криминалното му поведение е формална, все още му липсват достатъчно добри умения за решаването на проблемите, както и че той не осъзнава последствията от наличието им и липсва целеполагане. Обстоятелствата, че жалбоподателят е полагал доброволен труд, участвал е в рецитали и в програми за социално въздействие и във всички спортни мероприятия в ЗО „Дебелт“, са отчетени от административния орган и не водят до различен извод. Независимо от промените в положителен аспект за него е отчетено, че не е съществено намален риска от рецидив за жалбоподателя от 84 точки, съгласно първоначално извършената оценка на лишения от свобода до 79 точки.

Видно от разпоредбата на чл.64, ал.1 от ЗИНЗС, законът дава право на административния орган да извърши преценка по целесъобразност на исканото преместване на лишения от свобода в затворническо общежитие от открит тип, което не задължава административния орган при наличие на посочените предпоставки да уважава всяка подадена молба. Законодателят изисква наличие на конкретни формални предпоставки във връзка със срока на изтърпяното до момента наказание, но е предоставил правомощие при тези предпоставки административният орган да прецени доколко с оглед поведението на лишения от свобода, риска от рецидив и целите на наказанието, това преместване е целесъобразно. Преценката кое поведение представлява достатъчна и основателна предпоставка за изменение на мястото на изтърпяване на наказанието е предоставена на административния орган, който действа при условията на оперативна самостоятелност, съобразно формираното у него вътрешно убеждение. Съдебният контрол в случая се свежда до проверка за това, дали на административния орган действително е предоставено правото да извършва преценка по целесъобразност и дали е спазил процедурата при издаване на административния акт.

От представените писмени доказателства е видно, че преди издаване на оспорената заповед ответникът е изискал становища от съответните длъжностни лица, в съответствие с цитираните законови разпоредби. Няма колебания в преценката на длъжностните лица, липсват и несъответствия или неизяснени факти. Въз основа на отразеното в тях административният орган е направил собствена преценка на всички относими факти и обстоятелства, свързани с преместването на лицето, в резултат на които е приел, че не са налице условията за преместване по отношение на жалбоподателя в затворническо общежитие от открит тип. В тази връзка не се установява нарушение на принципа за съразмерност по смисъла на чл.6 от АПК, доколкото с административния акт не се цели да бъдат засегнати права на адресата в степен, по-голяма от необходимото за изпълнение целите на изтърпяваното наказание.

Наличието на изтърпяно най-малко една четвърт от наложеното наказание в затвор, както и соченото от жалбоподателя, че е участвал в рецитал, за което бил награден, и в спортните мероприятия, завършил специализирана програма за въздействие и поискал да бъде устроен на работа не е достатъчно условие задължително да се уважи искането му за преместване в затворническо общежитие от открит тип, тъй като същото практически би довело до преместване по силата на закона, при липса на преценка на всички относими обстоятелства и факти по целесъобразност, какъвто е смисълът на приложимата законова разпоредба.

Здравословното състояние на лишения от свобода не е сред предпоставките по чл.64, ал.1 от ЗИНЗС, които следва да бъдат налице, за да може същият да бъде преместен в затворническо общежитие от открит тип. С оглед изложеното иррелевантно за спора по делото е обстоятелството дали и доколко неговото здраве е влошено.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че оспорената заповед противоречи на изменението на режима, при който той изтърпява наказанието си лишаване от свобода в по-лек по реда на чл.66, ал.1 от ЗИНЗС, тъй като също не е сред предпоставките, установени в чл.64, ал.1 от ЗИНЗС, за да бъде преместен в затворническо общежитие от открит тип. Производствата по изменение на режима и преместването в затворническо общежитие от открит тип са различни и независими едно от друго, като във всяко от тях се извършва самостоятелна преценка на компетентния административен орган дали поведението на лишения от свобода е променено към добро в достатъчна степен,  предпоставяща издаване на заповед по чл.64, ал.1 от ЗИНЗС, респективно по чл.66, ал.1 от ЗИНЗС.

По изложените мотиви съдът намира оспорената заповед за законосъобразна, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл.64, ал.4 от ЗИНЗС, Административен съд - Бургас, пети състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Р.М., ЕГН ***********, против заповед БС № 165 от 26.06.2018г. на началника на затвора в гр.Бургас, с която е отказано жалбоподателят да бъде преместен в затворническо общежитие от открит тип, като същият продължава да изтърпява наложеното му наказание лишаване от свобода в затворническо общежитие от закрит тип при общ режим.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: