Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 634                  /05.04.2016 година, град Бургас

 

Административен съд - Бургас, на десети март две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Павлина Стойчева

                                                    ЧЛЕНОВЕ:      Даниела Драгнева

                                                                              Веселин Енчев

 

при секретар С.Х. и прокурор Галя Маринова

разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХД № 175/2016 година

 

Производството е по реда на чл.63 ал.1 изр.2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с дял ІІІ, глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Топлофикация - Бургас“ ЕАД – град Бургас, квартал Лозово, против решение № 1723/08.12.2015 година, постановено по н.а.х.д. № 4193/2015 година по описа на Районен съд Бургас (РС), с което е потвърдено наказателно постановление № 249/11.09.2015 година на началника на регионален отдел „Метрологичен надзор Южна България“ на главна дирекция „Метрологичен надзор“ към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (НП).

С НП, на „Топлофикация - Бургас” ЕАД за нарушение на чл. 44 т. 4 във връзка с чл. 43 ал.1 от Закона за измерванията (ЗИ), на основание чл. 85 ал. 2 във връзка с ал.1 от ЗИ, е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева.

Касаторът счита решението за неправилно. В жалбата се твърди, че съдът без основание не е уважил искането за прилагане на нормата на чл. 28 от ЗАНН във връзка с извършеното нарушение, предвид обстоятелството, че то (нарушението) не е довело до засягане на правата на потребителите. Дружеството не е използвало средството за търговско измерване при определяне на разходите на своите абонати, а е отчитало потреблението до друг - нормативно допустим – начин. Заявява се, че не е безспорно установено ползването на водомера от „Топлофикация - Бургас“ ЕАД.

Иска обжалваното решение да бъде отменено, както и да бъде отменено НП.

Ответникът не изразява становище по жалбата.

Прокурорът пледира неоснователност на касационната жалба.

С процесното НП, на дружеството е наложена имуществена санкция за това, че при извършена проверка на 10.03.2015 година, около 12:30 часа в обект „абонатна станция“, намираща се в град Бургас, ж.к. „Изгрев“, ****, е установено, че дружеството използва за измервания при дялово разпределение на употребената топлинна енергия за битова гореща вода между отделните потребители в сградата, средство за измерване – общ водомер за студена вода с идентификационен № 3404206, пред подгревателя за горещо водоснабдяване, без знак от последваща проверка на средството за измерване (водомера). Установено е, че върху средството е поставена оловна пломба, която не е знак за метрологичен контрол.

РС е потвърдил НП като е приел за установено, че нарушението е извършено. Съдът е съпоставил фактите, констатирани в съдебното производство, при разпита на тримата допуснати свидетели, със съдържанието на административнонаказателната преписка. Изложил е мотиви по възраженията на дружеството, направени с жалбата срещу НП. Издирил е приложимото право и го е тълкувал въз основа на фактическата обстановка по делото. Формулирал е аргументи за неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай.

Решението на РС е правилно.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, защото не е отчело обстоятелството, че липсата на последваща проверка на водомера не е ощетила клиентите, тъй като „Топлофикация - Бургас“ ЕАД използва друга система, по която да отчита предоставяната топлинна енергия, а именно - чрез отчитане на индивидуалните водомери на всеки потребител, докато констатирания при проверката водомер, на който не е извършена следваща проверка е общ водомер за студена вода.

Тези твърдения на касатора не са доказани нито пред РС, нито пред настоящата инстанция и те остават просто твърдения, че топлоенергията се отчита през индивидуалните водомери на потребителите. Независимо от това, доколкото процесното нарушение е формално, на простото извършване и наличието на вреди настъпили вследствие неизвършването на последващата проверка на водомера, не са част от състава на нарушението, то без значение за правния спор се явява обстоятелството, твърдяно от касатора, че предоставената от него топлинна енергия се отчита през индивидуалните водомери на потребителите, а не чрез общия водомер. Касаторът не отрича да ползва общия водомер, монтиран в абонатната станция на тръби, осигуряващи вода към собствената му отоплителна инсталация и след като има задължение, вменено с разпоредбите на чл.35 ал.1, чл.39 ал.1, чл.43 ал.1 и 4 и чл.44 т.4 от ЗИ да използва само средства за измерване, които носят знак за одобрен тип, имат извършена първоначална проверка и периодично се извършват последващи проверки, удостоверени със съответните знаци, правилно е била ангажирана отговорността му по чл.44 т.4, във вр. с чл. 43 ал.1 от ЗИ.

Неоснователен е доводът в касационната жалба за незаконосъобразен отказ на РС за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Всички аргументи изложени в касационната жалба се свеждат до това, че потребителите на касатора не са понесли вреди от ползването на въпросния водомер, който не е преминал последваща проверка. Тези вреди, обаче, не са част от състава на нарушението и затова тяхната липса или наличие не могат да обосноват извод за приложение на правната фигура на „маловажния случай“. Обратно на твърдяното в касационната жалба, именно с нарушение като процесното се засягат обществените отношения по осигуряване на точност и достоверност на измерванията, които пряко кореспондират с безопасността, опазването на здравето и живота на хората, защитата на околната среда и други, в зависимост от вида на средството за измерване.

Доколкото нарушението се състои в това, че се използва средство за измерване, което не е преминало изискващата се проверка, то без правно значение са твърденията за липса на настъпили вреди. Следва да се подчертае, че в случая е констатирана пълната липса на знак от метрологичен контрол върху средството за измерване, т.е. става въпрос за трайно отношение на лицето да не изпълнява изискванията на закона за извършване на такива проверки. Затова, обосновано РС е приел, че в случая не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. С оглед данните по делото, не би могло да се приеме, че е налице маловажен случай на административно нарушение, доколкото деянието не разкрива по-ниска степен на опасност в сравнение с други нарушения от този вид.

По изложените съображения и при липса на твърдените в жалбата касационни основания, обжалваното решение, като обосновано и постановено при съблюдаване на съдопроизводствените правила, и в съответствие с материалния закон, следва да се остави в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, във вр. чл. 63 ал. 1 изр. 2 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1723/08.12.2015 година, постановено по н.а.х.д. № 4193/2015 година по описа на Районен съд – Бургас.

 

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: