РЕШЕНИЕ

 

№………….                дата  01 април 2010 год.                град Бургас

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 15 март 2010  година

 в следния състав:

 

                                                                         Съдия:  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                         

Секретар: Г.Д.

Прокурор: ………………..

 

разгледа адм. дело № 175 по описа за 2010 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.233 от ЗМВР.

         Предмет на оспорване е Заповед рег. № 17/19.01.2010 год. на началник на ГПУ – Бургас, с която, на жалбоподателя Н.С.С., на основание чл.224, ал.1 и ал.2, т.1, чл.226, ал.1, т.3 и чл.228, т.3 от ЗМВР, във вр. с чл.227, ал.1, т.1 от ППЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят С. оспорва заповедта като незаконосъобразна, с твърдения за допуснати съществени нарушения в хода на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, както и издадена в нарушение на материалния закон. Счита, че заповедта е немотивирана, тъй като не е посочено кой нормативен документи и кои разпоредби са нарушени.  Иска се отмяна на заповедта и присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез пълномощник поддържа подадената жалба на сочените в нея основания, депозира писмени бележки по съществото на спора.

Ответникът – началник на ГПУ – Бургас се представлява от юрисконсулт, който оспорва основателността на жалбата, поддържа становището за законосъобразност на издадения административен акт, представя допълнителни доказателства.

         Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

         Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадената заповед и депозирана в предвидения от закона срок.

         Разгледана по същество, е основателна.

         Установява се по делото, че жалбоподателят С., в качеството му на заместник-началник на ГКПП Пристанище – Бургас, е предложил разчет на силите и средствата на ГПУ – Бургас при осъществяване на гранични проверки и гранично наблюдение по време на престоя на пътнически кораб DISCOVERY, флаг Бермуди. Под т.4 на предложения разчет е посочено, при извършване на входящите гранични проверки да се обърне особено внимание на гражданите на Малайзия и Украйна за наличието на визи, като на малайзийския гражданин да се извърши контрол на втора линия. Разчетът е утвърден от заместник-началника на ГПУ – Бургас, с положен подпис и рег. № 18209/20.10.2009 год. В изпълнение на предложения и утвърден разчет, на 21.10.2009 год., полицай Живко Иванов, при извършване на гранична проверка на паспорта на малайзийския гражданин LIM SENG KIAT, като пасажер на круизен кораб DISCOVERY, е съставил протокол за отказ за влизане в страната на чужденец № 18233/21.10.2009 год., поради липса на положена входна виза за РБългария в националния му паспорт, като лицето не е допуснато да влезе на територията на страната.  

         По случая е разпоредена проверка със Заповед № 863/10.11.2009 год. на началника на ГПУ – Бургас, като за целта е назначена нарочна комисия, която да изясни причините и обстоятелствата за отказаното влизане в страната на малайзийския гражданин. От събраните докладни записки, обяснения и становища на служителите, комисията е обобщила резултатите в докладна записка рег. № 20747/27.11.2009 год., видно от която е прието, че жалбоподателят С., изготвяйки разчета за осъществяване на граничната проверка на м/к DISCOVERY, е дал недостатъчно точни и ясни писмени разпореждания, касаещи контрола на визовия режим с гражданите на трети страни, което в известна степен е подвело служителите, извършващи проверката. Посочено е, че заместник-началника на ГКПП Пристанище – Бургас не е изучил задълбочено предоставените му документи за дейността на дежурната смяна-екип, като е пропуснал факта, че му е предоставен протокол за отказ за влизане на гражданин на страна, с която България е в безвизов режим, както и не е изискал повече периодична информация за хода на граничната проверка. Посочено е, че с действията си жалбоподателят С. не е изпълнил служебните си задължения в пълен обем, като неправилно и непълно е разпоредил прилагането на чл.39, т.2 от Инструкция І-з 1405/24.07.2009 год., което е довело в определена степен до неправилното прилагане на чл.8, ал.1 от ЗЧРБ и чл.6 от ППЗЧРБ от служителя, осъществяващ граничната проверка, изисквайки виза от пасажер, гражданин на държава, намираща се в условията на безвизов режим с РБългария.

         От служителя са изискани и дадени обяснения в хода на дисциплинарното производство.

         На основание съдържащите се в докладната записка на комисията фактически констатации, дисциплинарнонаказващият орган е приел, че полицейският служител, отказал влизане в страната на малайзийския гражданин е действал в изпълнение на писмени разпореждания на заместник-началника на ГКПП Пристанище - Бургас – жалбоподателят С., който в предложения разчет за осъществяване на граничната проверка  на пътническия кораб DISCOVERY е посочил да се обърне внимание на гражданите на Малайзия и Украйна за наличие на визи и контрол на втора линия. Органът се е позовал на обстоятелството, че при изготвяне на разчета жалбоподателят С. не се е съобразил с разпоредбите на Приложение ІІ – Общ списък по чл.1, параграф 2 от Регламент № 539/2001 год. на Европейския парламент и Съвета, за това, че гражданите на Малайзия са освободени от задължението за виза по параграф 1. Посочените факти са възприети от органа като нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. На основание горните мотиви и предвид това, че служителят се намира в условията на изтърпяване на дисциплинарно наказание “писмено предупреждение” за срок от три месеца, на основание чл.224, ал.1 и ал.2, т.1, чл.226, ал.1, т.3 и чл.228, т.3 от ЗМВР, във вр. с чл.227, ал.1, т.1 от ППЗМВР, дисциплинарнонаказващият орган – началник на ГПУ – Бургас, издал процесната Заповед рег. № 17/19.01.2010 год., с която наложил на жалбоподателя дисциплинарно наказание “порицание” за срок от шест месеца.

Заповедта е незаконосъобразна.

Дисциплинарната отговорност на служителите от МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания – чл.224, ал.1 от ЗМВР.

         Съгласно нормата на чл.224, ал.2, т.1 от ЗМВР, на която се е позовал дисциплинарнонаказващият орган, дисциплинарни нарушения са неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. В конкретния случай, съдът не констатира жалбоподателят да е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на посочената правна норма. Разпоредбата, на която се е позовал наказващият орган – чл.224, ал.2, т.1 от ЗМВР не съответства на фактическите констатации, съдържащите се в мотивите на заповедта. В мотивите на издадената заповед дисциплинарнонаказващият орган е посочил, че с поведението си служителят е допуснал нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. Така описаното нарушение се вмества в хипотезата на чл.224, ал.2, т.2 от ЗМВР, съгласно който дисциплинарно нарушение е неизпълнение на служебните задължения. В случая, едно от служебните задължения на жалбоподателя е свързано с познаване на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност и в частност – разпоредбите относно визовия режим за различните категории лица и именно в тази връзка са констатираните пропуски, както е посочено в доклада на комисията и в мотивите на издадената заповед, а не е констатирано неизпълнение на актовете, изброени в т.1 на ал.2 на чл.224 от ЗМВР.

Освен това, видно от предложения от жалбоподателя разчет за извършване на граничната проверка на туристическия кораб DISCOVERY, в който се съдържа предписанието за проверка за наличието на виза за гражданина на Малайзия и въз основа на който впоследствие от полицейския служител, осъществяващ граничния контрол е отказано влизане на територията на страната, този разчет е надлежно утвърден с подписа на заместник-началника на ГПУ – Бургас. Следователно, предписанието на жалбоподателя С. е скрепено със санкцията на по-горестоящ административен орган и  в този смисъл, в случая не е налице предписание със самостоятелно и директно действие, издадено от жалбоподателя. Неговото (на предписанието) действие и изпълнение е опосредено от утвърждаването му от горестоящ административен орган и в този смисъл, то няма самостоятелен ефект и именно поради това е оформено като предложение. Дори и да се приеме за правилна констатацията, че наказаният служител е допуснал пропуски в приложението на разпоредбите относно визовия режим за граждани на трети страни, то последващото поведение на полицейския служител, извършил граничния контрол е в изпълнение не на изготвеното предложение за разчет, за което се посочи, че няма самостоятелно действие, а е в изпълнение на утвърдения от горестоящия административен орган разчет. В този смисъл, съдът приема, че ако правомощията на жалбоподателя биха имали самостоятелно действие спрямо подчинените нему лица, без да е необходима санкцията на горестоящ орган, утвърждаващ разчета, тогава би могла да бъде ангажирана неговата дисциплинарна отговорност, на самостоятелно основание, за неизпълнение на служебните му задължения, представляващи дисциплинарно нарушение  по смисъла на чл.224, ал.2, т.2 от ЗМВР.              

         Отделно от това, в представената административна преписка липсват доказателства, обосноваващи приложението на чл.227, ал.1, т.1 от ППЗМВР. Наличието на предходно наложено наказание “писмено предупреждение” е част от фактическия състав и е предпоставка за налагане на наказание “порицание” по реда на чл.227, ал.1, т.1 от ППЗМВР. В мотивите на оспорената заповед е посочена предходно издадена Заповед № 933/13.11.2009 год. на заместник-директор на РДГП – Бургас, която не се съдържа в административната преписка, поради което е обективно невъзможно да бъде преценявана нейната относимост към проведеното дисциплинарно производство.

 Поради изложените съображения, съдът намира, че в случая не са налице предпоставките на материалния закон – чл.224, ал.2, т.1 от ЗМВР, за да бъде надлежно ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателя, поради което процесната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна – отменително основание по смисъла на чл.146, т.4 от АПК.

Съобразно изхода на процеса в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 410 лв.

Ръководен от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл.2-ро от АПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Заповед рег. № 17/19.01.2010 год. на началник на ГПУ – Бургас, с която на Н.С.С. – заместник-началник на ГКПП Пристанище – Бургас към ГПУ – Бургас при РДГБ – Бургас, категория “Г” ІІІ степен, е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от шест месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ОСЪЖДА ГПУ – Бургас да заплати на Н.С.С., със съдебен адрес *** сумата от 410 лв. разноски по делото.

 

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                           СЪДИЯ:………………….