РЕШЕНИЕ

 

                          522                   дата   24 март 2017г.               град Бургас

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,    ХVІ-ти състав,

в публично заседание на 16 март 2017 год.,  в следния състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ:          1. ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                                                                                          2. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

 

Секретар: С.А.

Прокурор: Величка Костова

 

разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВА

КНАХ дело № 174 по описа за 2017год. и за да се произнесе

взе предвид следните обстоятелства:

 

 

Производството е по реда на чл.208 и сл.от Административно процесуалния кодекс, във вр. с чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор против Решение № 1728/22.11.2016г., постановено по НАХД № 3640/2016г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено Наказателно постановление № КГ - 1737 от 14.04.2016г., издадено от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което, на основание чл.67, ал.2, т.4 от Закона за енергията от възобновяеми източници, на „БМФ ПОРТ БУРГАС“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 50 000лв., за нарушение на чл.47, ал.2 във вр. чл.47, ал.1, т.2 от ЗЕВИ.

Съдебното решение се обжалва като неправилно, като касаторът възразява, че въззивният съд не е изяснил в пълнота фактите по делото, поради което е формулирал неправилен извод, като е приел, че санкционираното дружество не е извършвало действия по разпространение на гориво, поради което счита за погрешен и извода, че не е субект на нарушението. Счита, че дори и да се приеме, че дружеството е краен потребител, това също не може да обоснове отпадане на отговорността, тъй като санкцията е наложена в съответствие с целта на ЗЕВИ, тъй като лабораторното изпитване е показало несъответствие в показател за биогориво.  Иска се отмяна на съдебния акт и потвърждаване на издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Ответникът по касация не изпраща представител.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава становище за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

 „БМФ ПОРТ БУРГАС“ ЕАД е санкционирано за това, че след извършена проверка на 25.08.2015г. в обект – ГСМ терминал запад, управляван от дружеството, е установено течно гориво, несъответстващо на изискванията за съдържание на биогориво в течно гориво. Районният съд е приел, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на дружеството, тъй като въпреки поисканата от него арбитражна проба за изпитване, такава не е била проведена. Обосновал е също и извод, че дружеството не е субект на административнонаказателната отговорност по чл.47, ал.2 от ЗЕВИ, с оглед на което отменил наказателното постановление.

Решението е правилно, но настоящият съдебен състав не споделя част от мотивите   изложени от районния съд.

Решаващите мотиви на съда за допуснати съществени процесуални нарушения поради нарушено право на защита на санкционираното лице, не се споделят от настоящия съдебен състав. Съгласно приложимите разпоредби на чл. 22 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, при оспорване на контролната проба се извършва арбитражна проба, но за нейното извършване е необходимо не само да е предявено оспорване от страна на посоченото за нарушител лице, а и заплащане от него на изпитването, както и посочване на акредитирана лаборатория, където да се осъществи арбитражното изследване.  В конкретния случай, след направеното оспорване дружеството е било надлежно уведомено от наказващия орган, че следва да заплати услугата по арбитража в деня на извършване на изпитването, да посочи свой представител, който да присъства, както и акредитираната лаборатория и да потвърди дата за изпитването. От страна на дружеството не са били предприети посочените действия, поради което с това си бездействие санкционираното лице самò се е поставило в невъзможност да се проведе арбитража и евентуално да обори констатациите от изпитването на контролната проба. В този смисъл, настоящият съд приема, че в хода на административнонаказателното производство не са били допуснати нарушения, свързани с процедурата по провеждане на арбитражно изследване, поради което правото на защита не е било злепоставено.

Споделят се обаче мотивите, че санкционираното дружество няма качеството на краен разпространител на горива, поради което не може да бъде субект на санкцията по чл.67, ал.2 от ЗЕВИ. Изложените в тази насока от въззивния съд доводи са обстойни и задълбочени, изведени в резултат на анализа на материалните норми и легални дефиниции, съдържащи се в ЗЧАВ и Наредбата  за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, като вкл. съдът е анализирал смисъла и съдържанието на дейността по разпространение на течни горива, съобразно § 1, т.16 от ДР на НИКТГУРНТК, каквато дейност дружеството не извършва, а именно по  движението на течните горива по веригата от производител, съответно от вносител, до крайния разпространител в местата по чл. 3, ал. 1, т. 5 ЗЧАВ. Предвид обстоятелството, че процесното гориво се ползва за собствени нужди на дружеството, в каквато насока са били и установяванията по съдебните експертизи, следва да се възприеме становището, че то има качеството на краен потребител. За това понятие няма самостоятелна легална дефиниция, но то е обяснено в дефиницията на друго понятие, съдържащо се също в ЗЕВИ - § 1, т.5 от ДР на закона, касаещо  "Гаранция за произход" - електронен документ, който служи като доказателство пред краен потребител (купувач за собствено ползване), че определен дял или количество от доставената му енергия е произведено от възобновяеми източници. След като по делото е било установено, че процесното гориво е било закупено за собствено ползване, това е допълнителен аргумент в подкрепа на разбирането, че дружеството има качеството на краен потребител, поради което не може да бъде носител на санкцията по чл.67, ал.2 от ЗЕВИ.

Решението е правилно и следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, ХVІ-ти състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1728/22.11.2016год., постановено по НАХ дело № 3640/2016год. по описа на Районен съд - Бургас.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                          ЧЛЕНОВЕ: