Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  № 630

 

гр. Бургас, 05 април  2016 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на седемнадесети март, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

       ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА РАДИКОВА

     АТАНАСКА АТАНАСОВА

При секретар М.В. и с участието на прокурора АНДРЕЙ ЧЕРВЕНЯКОВ, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КНАХД № 174/2016 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Топлофикация Бургас” ЕАД гр. Бургас, представлявано от инж. Х.И., против Решение №1747/11.12.2015 година, постановено по н.а.х.д. № 4189 по описа за 2015 година на Районен съд гр. Бургас. С решението е потвърдено наказателно постановление № 245/11.09.2015 г. на Началник на Регионален отдел „Метрологичен надзор Южна България” на Главна дирекция „Метрологичен надзор” към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което за извършено от „Топлофикация Бургас” ЕАД нарушение на чл. 44, т. 4 във вр. с чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията, на основание чл. 85, ал. 2 във вр. с ал. 1 на същия текст от Закона за измерванията, е наложено административно наказание – имуществена санкция, в размер на 200 лева.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление. Твърди, че първоинстанционният съд е извършил неправилна преценка на фактите и въз основа на това, е формирал неправилен извод относно приложението на материалния закон. Посочва, че средството за измерване, за което е било установено без знак от метрологичен контрол за последваща проверка, не е такова, което да е свързано с търговски плащания при продажба на топлинна енергия. Заявява, че показанията на общия водомер не представляват база за определяне на дължима сума, тъй като последната се определя от показанията на индивидуалните водомери. Отделно излага аргументи за незаконосъобразна преценка, наличието на предпоставки за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебно заседание не се явява.

Ответникът  по касационната жалба, не се явява в съдебно заседание, но представя писмено становище, в което застъпва тезата за неоснователност на оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас счита, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима. Подадена в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Настоящият състав на съда намира наведените с жалбата възражения, за неоснователни.

Първоинстанционният съд правилно е установил релевантните за спора факти, въз основа на които е изложил съображения за процесуалноправна и материалноправна законосъобразност на оспореното наказателно постановление. Отделно е изложил аргументи, защо намира за неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Според този състав на съда, първоинстанционното решение не страда от пороци, които да предпоставят извод за отмяната му.

На първо място по делото липсва спор, че установеният водомер на адреса, посочен в АУАН и наказателното постановление, не е бил подложен на последваща проверка за измерване така, както изискват нормите на Закона за измерванията. Този факт не е спорен и защото, наличието на извършена такава последваща проверка се удостоверява с поставен върху средството знак, какъвто в случая е липсвал.

Неоснователно е възражението на касатора, че уредът не е използван за определяне размер на търговски плащания при продажба на топлинна енергия и поради това, неподлагането му на последваща проверка не съставлява нарушение.

Разпоредба на чл. 52 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, издадена от министъра на икономиката и енергетиката, в ал. 1, т. 2 изрично определя общия водомер за студена вода пред подгревателя за горещо водоснабдяване, като средство за дялово разпределение на топлинната енергия между клиенти в сгради. Това средство на общо основание, по смисъла на чл.52, ал. 6 от Наредбата, подлежи на последваща проверка по реда на Закона за измерванията без значение, че не се използва пряко за измерване за търговско плащане.

Вярно е, че чл. 68, ал. 6 от наредбата предвижда начин за определяне на общото количество гореща вода в случай на неизправност или липса на водомер пред подгревателя за битово горещо водоснабдяване, но тази норма е приложима само тогава, когато е налице неизправност или липса на водомер и тя не изключва задължението на собственика на средството, да осигурява извършване на последващата му проверка.

Разпоредбата на чл. 44, т. 4 от Закона за измерванията, е категорична, че лицата, които използват средства за измерване са длъжни да не използват такива, които са без знак, удостоверяващ факта, че уредът бил подложен на последваща проверка.

Неоснователно е и възражението за наличие на предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Както вече бе посочено, първоинстанционният съд е изложил съображения в тази посока, които настоящата инстанция изцяло споделя.

По изложените съображения и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1747/11.12.2015 година, постановено по н.а.х.д. № 4189 по описа за 2015 година на Районен съд гр. Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

ЧЛЕНОВЕ: