Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 780        5 април 2013 година             град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, VІІІ -ми административен състав, в публично  заседание на тринадесети март,  две хиляди и тринадесета, в състав:                                               

                                                                                   Съдия : Златина Бъчварова

                                                                       

Секретар Г.Д.

като разгледа докладваното от съдия  Златина Бъчварова                              

административно дело  номер  174   по описа за  2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по  чл. 156 и сл. във връзка с чл.83, ал.4 от ДОПК.

Образувано е по жалба на  С.В.А. *** против Акт за регистрация по ЗДДС №020421200017456/29.09.2012 година,  издаден от инспектор и старши инспектор по приходите в ТД на НАП- Бургас, потвърден  с решение № 442/14.12.2012 година на Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”- Бургас при ЦУ на НАП.

Жалбоподателят, редовно уведомен, лично и чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. Счита, че актът за регистрация по ЗДДС е неправилен и незаконосъобразен, тъй като е необоснован и е постановен в противоречие с материалния закон, при липса на валидно правно основание и в несъответствие с целта на закона. Моли за отмяната му. Излага подробни съображения. Представя писмени доказателства. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - Директорът на  Дирекция „ОУИ” Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна, моли съда за нейното отхвърляне и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя по делото административната преписка по издаване на оспорения акт, не ангажира допълнителни доказателства.

Административен съд - Бургас, като взе предвид доводите на страните, след преценка на доказателствата по делото и като съобрази закона, намира следното :

Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал.1 ДОПК, пред надлежна инстанция, от лице, което е адресат на акта и има правен интерес, съдържа изискуемите по закон форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е  основателна по следните съображения:

Видно от представената административна преписка, с резолюция за извършване на проверка №022691200023555 от 19.07.2012 година, издадена от началник сектор „Регистрация” в ТД на НАП – Бургас е разпоредена проверка на задълженото лице, съобразно представените от същото ГДД по ЗДДФЛ, за периода м.01.2010г. до м.08.2012г., която да установи наличие или липса на основание за регистрация по ЗДДС/ л.29 от делото/. Резултатите от проверката са обективирани в протокол №022691200023555/29.09.2012 година /л.26,27/.

При проверката е установено, че за периода 01.01.2010 година-31.12.2010 година, т.е. за календарната 2010г., бил реализиран облагаем оборот в размер на 46 094.00 лева от получени доходи по извънтрудови правоотношения като вещо лице. Издадени са фактури от №29/22.02.2010 година до №49/08.12.2010 година, за извършените услуги, свързани с дейността на лицето, платени по банков път, с изключение на фактура №46, която е анулирана.

Установено е още, че за периода 01.01.2011 година-31.12.2011 година, т.е. за календарната 2011г.,  е реализиран облагаем оборот в размер на 60 380.00 лева от получени доходи по извънтрудови правоотношения като вещо лице. Издадени са фактури от № 50/17.01.2011 година до №74/30.12.2012 година за извършените от А. услуги, свързани с дейността й като вещо лице, които са платени по банков път, с изключение на фактури №63, №65, №67, №72 и №75, които са анулирани.

Констатирано е също, че за периода 01.01.2012 година-31.08.2012 година е реализиран доход в размер на 29 390.00 лева по получени от лицето доходи като вещо лице. Издадени са фактури от №76/19.01.2012 година до №88/24.07.2012 година, платени по банков път.

При проверката е установено, че лицето е реализирало облагаем оборот в размер на 50 934.00 лева за периода  от месец февруари 2010 година до месец януари 2011 година вкл., за което е било длъжно да подаде заявление за регистрация по ЗДДС от 01.02.2011 година до 14.02.2011 година, като е посочено, че за това нарушение ще се издаде и акт за установяване на административно нарушение /АУАН/.

Констатирано е, че размерът на реализирания облагаем оборот за периода м.09.2011 година – м.08.2012 година, според чл.96, ал.1 от ЗДДС е 50 910,00 лева. За този период, съгласно приложената справка за облагаемия оборот, са издадени  фактури  от  №64/26.09.2011 година до №89/21.08.2012 година, платени по банков път, с изключение на фактури с №65, №67, №72 и №75, които са анулирани, като органът по приходите е приел, че лицето е извършвало независима икономическа дейност, съобразно чл.3, ал.1 ЗДДС, определен е облагаем оборот за периода месец септември 2011 година до месец август 2012 година в размер на 50 910,00 лева, поради което са налице условията за задължителна регистрация по чл.96, ал.1 ЗДДС.

Не са констатирани други доходи за целия период 01.01.2010 година – 31.08.2012 година, освен тези получени от лицето от дейността му като вещо лице.

При така установените факти е издаден Акт за регистрация по ЗДДС №020421200017456/29.09.2012 година,  на основание чл.96, ал.1 от ЗДДС, който е обжалван по административен ред пред директора на Дирекция „ОУИ” при ЦУ на НАП- Бургас и е потвърден с решение №442 от 14.12.2012 година.

В жалбата си пред съда А. оспорва констатациите на приходната администрация, правното основание, на което е издаден акта, както и извода, че извършваната от нея дейност е независима икономическа дейност по смисъла на чл.3, ал.2 ЗДДС.

С оглед установеното, съдът приема от правна страна следното:

          Предмет на оспорване в настоящото производство е съставения на С.А. акт за регистрация по ЗДДС №020421200017456 / 29.09.2012 година, потвърден с решение №442 от 14.12.2012 година на директора на Дирекция „ОУИ” при ЦУ на НАП- Бургас.

При извършена служебна проверка относно законосъобразността и обосноваността на обжалвания административен акт, съдът намира, че същият е издаден от компетентен орган по приходите, в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила, но в нарушение на материалния закон.

От фактическа страна не се спори, че жалбоподателят, през целия проверяван период от 01.01.2010 година до 31.08.2012 година е работил като вещо лице и е изготвял заключения по дела в Апелативен съд – Бургас, Административен съд – Бургас, Окръжен съд-Бургас, Районен съд – Бургас, Окръжна прокуратура – Бургас и ОД на МВР – Бургас, за което са издадени фактури, приложени по делото. За периодите м.02.2010-м.01.2011г. и 09.2011 година-08.2012 година от лицето е достигнат облагаем оборот в размер на 50 934,00лв. за първия период и 50 910,00 лева – за втория, поради което проверяващият екип му е съставил акт  за регистрация по ЗДДС.

           Спорът е правен, като трябва да се установят следните правно релевантни обстоятелства – първо, попада ли жалбоподателят, като вещо лице, в категорията на данъчно задължени лица по смисъла на чл.3 от ЗДДС и второ – налице ли са останалите предпоставки за регистрация по чл.96 от ЗДДС и спазен ли е редът за регистрация.

            Съобразно разпоредбата на чл.96, ал.1 ЗДДС всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.

Следователно, първото задължително условие за регистрация по ЗДДС е да се касае за данъчно задължено лице.

Според нормата на чл.3,ал.1 от ЗДДС, данъчно задължено лице по този закон е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност. С разпоредбата на чл.3,ал.2 от ЗДДС се дава и легалното определение на независимата икономическа дейност, като такава  на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.

ЗДДС не съдържа законова дефиниция на термините „свободна професия“ и „вещо лице“. Органът по приходите, съставил акта за регистрация, не е изложил мотиви, от които да стане ясно въз основа на какви правни критерии и норми е приел, че жалбоподателят, като вещо лице, попада в кръга на задължените лица по чл.3 от ЗДДС. В производството по задължително административно обжалване директора на Дирекция „ОУИ” при ЦУ на НАП- Бургас  е приложил по аналогия определението, съдържащо се в §1,т.29 от ДР на ЗДДФЛ, според което вещите лица към съда и прокуратурата упражняват свободна професия, като също така се е позовал и на определението, съдържащо се в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и на българските граждани на работа в чужбина и морските лица – чл.1,ал.5,т.1 от Наредбата.

Съдът счита този извод на административния орган за неправилен. Независимо от обстоятелството, че и ЗДДС, и ЗДДФЛ са данъчни закони, има съществено различие в целите и съответната правна регламентация, съдържаща се в тези нормативни актове. Няма спор, че за нуждите на прякото облагане на доходите по ЗДДФЛ, вещите лица попадат в категорията свободна професия, предвид изричната законова дефиниция на цитирания по-горе §1,т.29 от ДР на ЗДДФЛ. Но за нуждите на косвеното облагане по смисъла на ЗДДС, законодателят е приложил подход на изчерпателно изброяване както на обектите на облагане – всички сделки и доставки по чл.2 от ЗДДС, така и на задължените лица по чл.3 от ЗДДС, като съответно са посочени и законовите изключения. Ето защо, съдът счита, че механичното привнасяне и прилагането по аналогия на легално определение от един закон – ЗДДФЛ за нуждите на облагането по друг закон – ЗДДС, без да е налична изрична законова препратка, е неправилно и недопустимо, като същото се отнася и за разпоредбата от цитираната наредба за общественото осигуряване... .

Дейността на вещото лице е специфична, правно регламентирана в множество законови актове - ЗСВ, ГПК, АПК, НПК и ДОПК, а също и в подзаконови нормативни актове - сега действащата Наредба № 3 от 30.11.2012 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица – обн.ДВ, бр.98 от 11.12.2012 година, отменила старата Наредба №1 от 16.01.2008 година за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.

Съобразно легалното определение на §1, т.4 ДР на Наредба № 3 от 30.11.2012г. "експертиза" е процесуално регламентирана дейност, извършвана по искане на компетентния орган от лица, които притежават специални знания за изследване на определени обекти или други обстоятелства, свързани с изясняването на определени обстоятелства. Възлагащият експертизата компетентен държавен орган определя и съответното възнаграждение, при нормативно определена часова ставка, съобразно сложността и спецификата на поставените задачи, компетентността и степента на квалификация на вещото лице, времето, необходимо за извършване на експертизата, обема на извършената работа и т.н./арг. от чл.29 от Наредба №3/. Възнаграждението на вещото лице може да не се изплати, в случай, че не се приеме изготвеното заключение. А когато не се яви, откаже да даде заключение или не го представи в срок без уважителни причини за вещото лице е предвидена административна санкция глоба /по арг. от чл.86 ГПК и чл.149, ал.5 НПК/. Налага се извода, че дейността на вещите лица или т.н. експерти, винаги е опосредена от компетентен орган на съдебната власт, който я възлага, а също така е налице ограничение в свободата на избор на възлагане/приемане на работа, както и на възможността за свободно договаряне на възнаграждението. Предвид изложеното, съдът приема, че не се касае за дейност, която попада в обхвата на свободната икономическа дейност, респ. липсва фигурата на данъчно задължено лице.

Съдът счита, че административният орган не е установил и кумулативното наличие на останалите предпоставки, съдържащи се в хипотезата на чл.96,ал.1-ал.7 от ЗДДС, както и на реда за служебна регистрация по чл.102 от ЗДДС по следните съображения:

Видно от цитирания протокол за извършена проверка, органът по приходите първо е отразил декларираните от жалбоподателя доходи по календарни години – 2010, 2011 и до м.08.2012г., като след това е установил 2-два периода от 12-дванадесет последователни месеца, през които е достигнат облагаем оборот над 50 000лв., както следва - за  периода 02.2010-м.01.2011г. с оборот  50934,00лв. и за периода  09.2011 година-08.2012 година с достигнат общ оборот в размер на 50 910.00 лева, респ. налице е задължение за регистрация по ЗДДС.

Съдът приема, че в случаите, когато регистрацията е направена служебно, по инициатива на органа по приходите, поради наличието на предпоставките по чл. 102, ал. 1 от закона, това обстоятелство следва задължително да се посочи в акта за регистрация /чл.102, ал.2 от ЗДДС/. Видно от представения по делото на л.25 акт за регистрация е посочено, че регистрацията е извършена на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, а липсва изискуемото по този ред заявление за регистрация подадено от лицето.  Освен това в бланката на акта не са посочени основанието и датата, на която е възникнало задължението за регистрация, съобразно нормата на чл.102, ал.2 ЗДДС, а непосочването на датата, на която е възникнало задължението води до невъзможност да се определят задълженията по ЗДДС за периодите, посочени в ал.3 на цитираната разпоредба.

Съдът констатира, че нито в оспорения акт за регистрация, нито в представения протокол от проверката, послужил като основание за издаването му, не се съдържа ясен и категоричен извод за кой от двата установени периода м.02.2010-м.01.2011г. с оборот  50934,00лв. и  м.09.2011-м.08.2012 година с оборот 50 910,00 лева е извършена задължителната регистрация по ЗДДС. Това осуетява възможността на съда да изследва логическата последователност и законосъобразността на изводите, обективирани в оспорения акт на органа по приходите. Погрешното посочване на разпоредбата на чл. 96, ал.1 от ЗДДС, като процесуално-правно основание за издаване на акта, вместо правилната разпоредба - чл. 102, ал.1 от ЗДДС, както и липсата на категорични фактически констатации относно релевантния период и размер на реализирания облагаем доход, представляват съществено нарушение на материалния закон от гледна точка датата на регистрацията, възникналите правни последици от същата и оттам нормативно установеното  задължение на лицето да внесе в бюджета  дължимия от него ДДС, в качеството му на регистрирано лице от датата, на която е възникнало задължението за регистрация и занапред.

Също така, видно от протокола за извършена проверка е посочен облагаем оборот, без обаче да е извършен аналитичен анализ конкретно, какви по вид и колко са доставките, от които е образуван този оборот, датата на тяхното извършване, в какъв данъчен документ са обективирани, фактурираната стойност и датата на плащането. Само при наличието на горните факти може да се направи извод, била ли е извършвана независима икономическа дейност, от какви по вид доставки е формираният оборот, достигнат ли е оборот от 50 000 лв., за какъв период от време, както и кога е достигнат. Такива факти в протокола от извършената проверка липсват.

Начинът на формиране на облагаемия оборот, като сума от облагаеми доставки, е изчерпателно описан в чл. 96, ал.2 от ЗДДС - това е сумата от данъчните основи на извършените от лицето: 1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка; 2. доставки на финансови услуги по чл. 46 ; 3. доставки на застрахователни услуги по чл.47". В контекста на законовите определения на "облагаема доставка" - чл. 12, ал.1 от ЗДДС и на „данъчното събитие“ по чл.25, ал.1 от ЗДДС, неправилно органът по приходите е приел, че сумите от всички издадени фактури през дванадесетмесечен период  представляват оборот по ЗДДС, като не е съобразен факта, че по принцип датата на издаване на фактурата е дата на съставяне на документа, удостоверяващ извършената доставка или получено авансово плащане, докато датата на данъчното събитие, включително и авансовото плащане е датата на която данъкът става изискуем, съгласно ЗДДС. В този смисъл, неправилно е прието, че датата на фактурата е дата на данъчното събитие, без да се изследва последната. Когато, преди да е възникнало данъчно събитие по чл.25,ал. 2, 3 и 4 от ЗДДС, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането /за размера на плащането/, с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. В тези случаи се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане. Следователно, като не са изследвали въпросът за датата на данъчното събитие и изискуемост на данъка, както и извършените плащания, не може да се направи категоричен и обоснован извод, че правилно органа по приходите е установил датата, на която е достигнат облагаемият оборот необходим за регистрация по ЗДДС. Видно от представените от жалбоподателя и неоспорени от ответника писмени доказателства - разходни касови ордери от Окръжен съд гр.Бургас, в които е посочена датата на определението на съда, с което експертизата е приета по конкретно дело и сумата подлежаща на изплащане, от ОД на МВР гр.Бургас – разходни касови ордери с приложени постановления за определяне на възнаграждение и справки-декларации за положен труд с посочени дати, се установява, че датата на издаване на фактурата и датата на настъпване на данъчното събитие не са в един и същ момент. Датата на данъчното събитие  е дата, която е различна и предхождаща момента на фактуриране. Така например, дори да се приеме, че цялата фактурирана стойност, се явява стойност по облагаема доставка по смисъла на ЗДДС, респективно основа при определяне на оборота по чл.96 от ЗДДС, след като се изключат само фактурираните суми отнасящи се до извършени доставки с дата на данъчното събитие за период преди 01.02.2010 г. /началната дата на установения от органа по приходи облагаем оборот/, осъщественият от жалбоподателя оборот се явява под установения от закона праг за регистрация, а именно:  ако от общо установения оборот за регистрация по ЗДДС в размер на 50 934,00  лв. се изключат сумите от: 344,00 лв. – постановление за изплащане на възнаграждение на вещо лице от 20.01.2010 г. на ОД МВР гр.Бургас; 250,00 лв. – постановление за изплащане на възнаграждение на вещо лице от 08.01.2010 г. на ОД МВР гр.Бургас; 700,00 лв. – постановление за изплащане на възнаграждение на вещо лице от 28.04.2009 г. на ОД МВР гр.Бургас или общо 1 294,00 лв., то облагаемият оборот за период от м.февруари 2010 г. до м.януари 2011 г.вкл. е 49 640,00 лв. Съдът намира, че установяването точно кога във времето са извършени доставките е пряко свързано с правните изводи за наличие или не на  основание за регистрация по ЗДДС. 

След като минималният изискуем оборот за регистрация по ЗДДС е 50 000лв. и с извършените за релевантните 12 месеца фактурирани доставки, жалбоподателят не го е достигнал, неправилно органът по приходите е приел, че са възникнали предпоставките за задължителна регистрация по ЗДДС и са постановили незаконосъобразен акт за регистрация, който следва да бъде отменен.

При това положение, съдът намира, че оспореният Акт за регистрация по ЗДДС №020421200017456/29.09.2012 година е издаден в нарушение на изискванията на чл.96,ал.1 от ЗДДС – не се касае за данъчно задължено лице и липсват конкретни доказателства за всяко едно от събитията, водещи до посочения в акта оборот, при нарушение на чл.102 от ЗДДС, поради което,  като незаконосъобразен следва да бъде отменен.

При този изход на спора и предвид направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото общо в размер на 310,00 лева, представляващи -10.00/десет/ лева държавна такса и 300,00/ триста лева / адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от  изложеното и на основание чл. 160, ал.1 от ДОПК, Административен съд- Бургас, VІІІ- ми състав:

Р  Е  Ш  И :

 

          ОТМЕНЯ Акт за регистрация по ЗДДС №020421200017456/29.09.2012 година,  издаден от  инспектор и старши инспектор по приходите в ТД на НАП- Бургас, потвърден  с решение № 442/14.12.2012 година на Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”- Бургас при ЦУ на НАП като незаконосъобразен.

         ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при ЦУ на НАП да заплати на С.В.А. направените по делото разноски общо в размер на 310,00 лв. / триста и десет/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република България в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

                                                              СЪДИЯ :