ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Номер   1575                   05 юли 2018 година                      град  Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, в закрито заседание на пети юли,  две хиляди и седемнадесета година, в състав:                                              

                                                                     СЪДИЯ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ

 

като разгледа докладваното от  съдия  Димитров  административно дело номер 1741 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод искова молба от  М. И.Д., с адрес: ***, срещу ОД на МВР – Бургас, адрес: град Бургас, ул. „*******и Прокуратурата на Република България, чрез Районна прокуратура – Бургас, с адрес: град Бургас, ул. *******, за осъждане на ответниците солидарно да платят на ищеца сумата 10 лева,  представляваща обезщетение за имуществени вреди и сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди причинени вследствие на незаконосъобразни актове на орган на разследването, а именно:

1.      от Постановление за принудително довеждане от 08.06.2017 година на разследващ полицай при първо РУ на МВР Бургас, и неговото изпълнение на 16.06.2017г. и от потвърдилото го постановление  от 22.06.2017г. на наблюдаващ прокурор при Бургаска Районна прокуратура, отменени вкупом с постановление чх.№16416/18.07.2017г. на Прокурор при Окръжна Прокуратура Бургас.

2.      от противоправно устно разпореждане на началника на първо РУ на МВР  - Д. Ч. от 11.10.2017г. и действията по принудителното му изпълнение от страна на полицейски инспектори Г. Х. и Д.М.

В исковата молба са изложени имуществените и неимуществените вреди, които  е претърпял. Към исковата молба са приложени доказателства.

Първоначално исковата молба е била депозирана пред Районен съд Бургас, където е било  образувано гр.д.№ 4276/2018г. по описа на съда. На 11.06.2018г. съдебният състав е постановил Определение №4431/11.06.2018г., с което е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Административен съд Бургас.

В мотивите на определението се приема, че компетентния да разгледа спора съд следва да бъде Административен съд Бургас, тъй като настоящият иск представлява такъв за обезщетение за вреди, причинени на гражданин от незаконосъобразни действия на административни органи и длъжностни лица, представляващи административна дейност, които искове се разглеждат по реда на  глава единадесета „Производства за обезщетения“ от Административно процесуалния кодекс/АПК/.

Съдебният състав се е позовал на мотивите по т.2 от тълкувателно постановление № 2/2014 от 19 май 2015 год. по тълк. д. № 2/2014 г., на Върховен касационен съд на Република България, Общо събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд,

Административен съд Бургас намира, че е компетентен да се произнесе единствено по исковата претенция, касаеща обезщетение за причинените неимуществени вреди от устното разпореждане на началника на Първо РУ на МВР Бургас и изпълнението му от страна на двамата негови подчинени полицейски инспектори Г. Х.  и Д. М., що се касае до исковата претенция в останалата й част, против ОД на МВР и Прокуратурата на република България, касаеща дейност на разследващи органи и прокуратурата е Районен съд Бургас.

Мотивите за това са следните:                                           

Съгласно разпоредбата на чл.203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл.1 ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на някой от елементите от посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по особения ред на ЗОДОВ.

Законът прави разграничение от каква дейност следва да са настъпили вредите. От тълкуването на разпоредбата на чл.204, ал.1 и 2 от АПК не остава съмнение, че вредите подлежащи на обезщетяване по реда на чл.1 от ЗОДОВ, трябва да са последица от отмяна на незаконосъобразен административен акт или действия и бездействия на орган на власт извършващ административна дейност.

В тази връзка, следва да се посочи това, че дейността на началника на РУ, представляваща устно разпореждане за принудително довеждане на ищеца в първо РУ при ОД на МВР Бургас на 11.10.2017г. за времето от 10,30ч. до 13,30ч. безспорно е административна такава, представляваща проекция на принципа на власт и подчинение.

Не такава обаче се явява дейността по постановяване на отменените като противоправни постановления на разследващия полицай от 08.06.2017г. и на наблюдаващия по досъдебното производство прокурор от 22.06.2018г. В този случай се касае за дейност попадаща в хипотезата на чл.2 от ЗОДОВ, именуван „Отговорност за дейност на правозащитните органи“ и по-конкретно такава попадаща в хипотезата на чл.2, ал.1, т.2 - вреди, причинени на граждани от разследващ орган и прокуратурата при:  нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията;

Не се спори, че по отношение на ищеца е било образувано досъдебно производство №431 ЗМ – 1353/2015г. по описа на 01 РУ Бургас за извършено от него престъпление по чл.326, ал.1 НК. В тази връзка, като правно основание за постановяване на Постановлението за принудително довеждане от 08.06.2017г. на разследващ полицай се сочи разпоредбата на чл.219 НПК, именована „привличане на обвиняем“ и по-конкретно нейната ал.6. Систематически същата е разположена в Глава седемнадесета - РАЗСЛЕДВАНЕ, Раздел I - Образуване на досъдебно производство и провеждане на разследване, от НПК.

Постановеният в подкрепа на горното постановление незаконосъобразен прокурорски акт – Постановление на прокурор при БРП от 22.06.2017г. е с правно основание чл.200 НПК, именован „Обжалване на постановленията“  и систематически разположена в ЧАСТ ТРЕТА - ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО, Глава шестнадесета – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ, на НПК.

Касае се за класически действия по разследването, свързани със задържане на лица в досъдебното производство, попадащи под защитата на чл.5, ал.2-4 от ЕКПЧ, а не за административна дейност на същите органи. В този случай действие поражда разпоредбата на чл.2, ал.3 ЗОДОВ, според която „Исковете по ал. 1 и 2 се разглеждат по реда, установен в Гражданския процесуален кодекс.“

При изчерпана процесуалната възможност за изпращане на исковата молба в коментираната част по подсъдност на надлежния съд, следва да бъде повдигнат спор за определяне на компетентния да разгледа спора съд между Административен съд Бургас и Районен съд Бургас.

В останалата част от исковата молба, по която настоящият съдебен състав приема да е компетентен да се произнесе, а именно тази, касаеща претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от устно  разпореждане на началника на Първо РУ на МВР Бургас – Д. Ч. от 11.10.2017г. и изпълнението му от страна на двама негови подчинени полицейски инспектори Г. Х.  и Д. М., съдът намира наличието на процесуални пречки, явяващи се основание за прекратяване на производството и оставяне на исковата молба без разглеждане.

Причините за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл.64 ЗМВР Полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено. Според ал.2 на същата норма „При невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.“ Съгласно ал.4 на същата норма, „Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му.“ Съгласно ал.7 на чл.64 от ЗМВР. „Разпорежданията, издадени в писмена форма, могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“ Последната норма разбира се не означава, че устните разпореждания като административни актове в устна форма не подлежат на обжалване. Напротив, при този нормативен пропуск намира приложение обшата разпоредбана чл.59 АПК, именована „Форма на индивидуалния административен акт“, според ал.3 на която „устни административни актове се издават само когат това е предвидено в закон“. Щом устното разпореждане на чалника на 01 РУ на ОД на МВР Бургас представлява административен акт, то същият подлежи на оспорване. В исковата молба, с която е сезиран съдебният състав обаче липсва петитум за отмяната на това разпореждане, което съобразно разпоредбите на чл.204, ал.1 и ал.2 АПК е предпоставка за предявяване на иска. Посочените норми гласят следното: Чл. 204, ал.1 „Иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред“. Ал.2 „Искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото. Всички недостатъци на исковата молба трябва да бъдат отстранени най-късно в същото заседание“. Става ясно, че предявяването на иск преди или без оспорване на съответния административен акт е недопустимо.

Нещо повече, дори хипотетично да се приеме обратното, следва да се вземе предвид и това, че срокът за оспорване на процесното разпореждане отдавна е изтекъл, доколкото ищецът е узнал за него при изпълнението му, т.е. в деня на издаването му – 11.10.2017г. Същият не е бил предупреден за възможността за оспорването му, поради което приложение следва да намери разпоредбата на чл.140, ал.1 АПК гласяща че:  „Когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца.“ Този срок по отношение на устаното разпореждане на Д. Ч. е изтекъл на 11.12.2017г., като разпореждането му не се явява и нищожно. Тези последни обстоятелства се явяват отделно и самостоятелно основание за прекратяване на исковата претенция в коментираната част.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 135, ал.6 във връзка с ал.3 и ал.4 от АПК, както и на основание чл.159, т.4 и т.5 АПК, Административен съд Бургас, III-ти състав

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№ 1741/2018г по описа на Административен съд Бургас.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба от  М. И.Д., с адрес: ***, срещу ОД на МВР – Бургас, адрес: град Бургас, ул. „*******и Прокуратурата на Република България, чрез Районна прокуратура – Бургас, с адрес: град Бургас, ул. *******, в частта, в която е поискано осъждане на ответниците солидарно да платят на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, причинени от противоправно устно разпореждане на началника на първо РУ на МВР  - Д. Ч. от 11.10.2017г. и действията по принудителното му изпълнение от страна на полицейски инспектори Г. Х. и Д. М.

 

ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ между Административен съд Бургас и Районен съд Бургас по исковата молба на М.И.Д., с адрес: ***, срещу ОД на МВР – Бургас, адрес: град Бургас, ул. „*******и Прокуратурата на Република България, чрез Районна прокуратура – Бургас, с адрес: град Бургас, ул. *******, в частта, в която е поискано осъждане на ответниците солидарно да платят на ищеца обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени от Постановление за принудително довеждане от 08.06.2017 година на разследващ полицай при първо РУ на МВР Бургас,  неговото изпълнение на 16.06.2017г. и от потвърдилото го постановление  от 22.06.2017г. на наблюдаващ прокурор при Бургаска Районна прокуратура, всички отменени с постановление вх.№16416/18.07.2017г. на Прокурор при Окръжна Прокуратура Бургас. ИЗПРАЩА на основание чл.135, ал.4 АПК, делото в тази му част по компетентност на смесен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд за произнасяне по спора за подсъдност.

 

Определението, в частта в която исковата молба е оставена без разглеждане и производството е прекратено може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7- дневен срок от съобщаването му на страните, а в останалата част не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                      СЪДИЯ: