Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         1735                      12.10.2018г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Бургас                                                             ХІІІ-ти състав

На двадесети септември,                              две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:        Панайот Генков

Членове:           1.  Станимира Друмева

                           2. Румен Йосифов

Секретаря: С.А.

Прокурор: Тиха Стоянова

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 1740 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А.К.И., ЕГН-**********, с адрес: ***, ж.к.Г.Бенковски бл.17, вх.Б, ет.5, ап.31, против решение № 794/13.06.2018г. постановено по НАХД № 1944/2018г. на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) №17-0769-005615 от 11.12.2017г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Бургас, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.6 от ЗДвП, са й наложени: глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от три месеца.

 Касаторът оспорва първоинстанционното решение като незаконо-съобразно, необосновано и недоказано, като иска същото да бъде отменено. Намира, че административното обвинение не е доказано по несъмнен начин. Признава, че на инкриминираната дата и час действително е управлявала автомобила, но отразената обективна обстановка в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП не съответства на действителността. Предвид обстоятелството, че нарушението е извършено на 28.11.2016г., а актът е съставен на 24.08.2017г. счита, че е са нарушени разпоредбите на чл.34 от ЗАНН. Намира също, че районният съд е пренебрегнал факта, че повторността е въведена за първи път едва в НП, което е незаконосъобразно, а освен това не е конкретизирана конкретно нарушената повторно норма, което нарушава правото й на защита.

Посочените в касационната жалба оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуални правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв.С. Лазов, поддържа касационната жалба на изложените основания и пледира за отмяна на оспореното решение.

Ответникът по касация – началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Бургас, не се явява пред съда и не изразява становище по оспорването.

 Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването, поради което пледира атакуваното съдебно решение да бъде оставено в сила.

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за частично основателна по следните съображения:

Районен съд - Бургас с решение № 794/13.06.2018г. постановено по НАХД № 1944/2018г. е потвърдил НП №17-0769-005615 от 11.12.2017г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Бургас, с което на А.И., за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.6 от същия закон са наложени глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

Санкциите са за това, че на 28.11.2016г., в 20.12 часа, в гр.Бургас, на ул.Тодор Александров, в посока от пътен възел Юг към кръстовище с ул.Спортна, до бензиностанция Лукойл Ф563, управлява лек автомобил Мерцедес ЦЛС 320 ЦДИ с рег.№ У-9979-АМ, с наказуема скорост 133 км./ч., при разрешена скорост за движения в населено място 80 км./ч., въведена с пътен знак В-26. Скоростта е установена със система Sitraffic Lynx ERS 400, с фабр.№ 003059049644, снимка № 0019, показана на водача при връчването на акта. Попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП, а участъкът е обозначен с пътен знак Е-24.  Изрично в описателната част на НП е изложено, че деянието е повторно, съгласно електронни фишове № К-1080091/2015г., връчен на 28.11.2015г., № К-1134885/2016г., връчен на 15.02.2016г., № К-126377/2016г., връчен на 01.07.2016г. на сектор ПП-Сливен.

За нарушението е съставен АУАН № 781042 от 24.08.2017г., в което е описана същата фактическа обстановка, без отбелязване, че деянието е извършено в условията на повторност. По преписката са представени снимката от стационарната видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения Sitraffic Lynx ERS 400, с фабр.№ 003059049644, с която е установено нарушението; протоколите за изпитване и одобряване на тази система; справка за собствеността на лек автомобил Мерцедес ЦЛС 320 ЦДИ с рег.№ У-9979-АМ, според която А.И. е негов собственик, както и декларация по чл.188 от ЗДвП, подадена на 16.08.2018г., в която И. е посочила, че на 28.11.2016г., около 20.12 часа автомобилът е бил управляван лично от нея. Представена е и справка за нарушител/водач на И., видно от която действително тя е била санкционирана с описаните в процесното наказателно постановление електронни фишове, като същите са изискани и приложени от контролните органи и видно съдържанието им, те касаят нарушения по чл.21, ал.1 от ЗДвП и са влезли в сила на посочените дати.

За да постанови решението си районният съд е приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат извод за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Приел е, че И. законосъобразно е санкционирана с издаване на процесното наказателно постановление, тъй като е собственик на автомобила с който е извършено нарушението и в декларацията по чл.188, ал.1 от ЗДвП не е посочила, че го е предоставила за управление на друго лице. Изложил е дълги и подробни мотиви, в които прави извод, че релевирането на квалифициращия признак повторност за първи път едва в НП, след като не е бил включен в акта, не представлява процесуално нарушение ограничаващо съществено правото на защита на нарушителя. Съдът е направил и един неверен извод – че административно наказващият орган макар да е квалифицирал деянието като повторно по чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.6 от ЗДвП, не е наложил санкцията за повторност, защото по основния състав нарушителите се наказват с глоба от 700лв. и 3 месеца лишаване от правоуправление, а при повторност размерът на глобата се удвоява. Тези изводи биха били верни ако деянието беше извършено към настоящия момент, но то е било извършено преди изменението на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП в ДВ бр.101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г., когато глобата по този текст беше 350лв. и удвоеният й размер е точно 700лв., както правилно е изчислил наказващият орган.

 

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Жалбата е частично основателна по следните съображения:

От събраните по делото доказателства се налага основания на тях извод, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление, но само в частта му с която нарушителят е бил санкциониран за осъществено нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, с основната санкционна норма по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП в приложимата редакция преди изменението в ДВ, бр.101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г. По този основен състав на нарушението НП не страда от пороци, тъй като този административно наказателен състав е бил предявен на нарушителя още със съставянето на АУАН. НП е съобразено с материалния закон в тази му част и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

По отношение на повторността обаче, това не е така. Същата не е описана като част на нарушението от обективна страна в АУАН, а за първи път е установена една с НП. За разлика от наказателния процес в административно-наказателното производство диспозицията и санкцията на административните нарушения обичайно се съдържат в две отделни нормативни разпоредби, като повторността в конкретния случай е елемент от санкционната норма, а не от материалноправната, която е една и съща, т.е. фактите въз основа на които е установен субекта, обекта, субективната страна и обективната страна на деянието са едни и същи. Аргумент в полза на това становище е и нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, която дава правомощия на наказващия орган да издаде наказателно постановление и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Така за нарушение на материалноправната норма на чл.21, ал.2 от ЗДвП в санкционната норма на чл.182, ал.1, т. 6 от ЗДвП е предвидена санкция за всеки който превишава разрешената максимална скорост в населено място с над 50 km/h, а в ал.4 от същата разпоредба е предвидено по-тежко наказание за нарушение на ал.1, извършено в условията на повторност. Т.е. касае се за допуснато нарушение на една и съща материалноправна норма – чл.21, ал.2 от ЗДвП, за която са предвидени няколко санкционни хипотези, според наличието или съответно липсата на квалифициращи белези. Когато тези белези не са били посочени на лицето в съставения му АУАН, този пропуск действително представлява процесуално нарушение, но в случаите, когато нарушаването на материално-правната норма от страна на жалбоподателя е надлежно доказано, не е налице основание за отмяна на наложеното НП, а за изменение на определената санкция в благоприятен за нарушителя аспект, в съответствие с размерите на наказанието, предвидени в основната санкционна норма. Именно това е следвало да направи районния след като е установил, че в АУАН наличната повторност не е била описана. Съгласно правомощията си по чл.63, ал.1 от ЗАНН този съд е следвало да измени атакуваното пред него НП, като подведе и санкционира нарушението по основния състав, за който е имало надлежно административно-наказателно обвинение в АУАН.

Останалите изводи на районния съд, че при съставяне на АУАН и НП не са допуснати други нарушения на процесуалните правила, с изключение на посоченото невключване на повторността в АУАН, следва да бъдат споделени. Акта и НП са съставени от компетентни органи и при спазване на изискванията на чл.42 и чл.57, ал.1 ЗАНН, в кръга на тяхната компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание. Установените фактически обстоятелства са описани подробно в тях. Безспорно е установено в хода на административно-наказателното производство, че на инкриминираните място, дата и час именно А.И. е управлявала автомобила. Това е доказано по надлежния ред, чрез попълнена от нея декларация по чл.188 от ЗДвП, в която тя сама е посочила, че е управлявала автомобила си.

Не могат да бъдат споделени възраженията на касатора за неспазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. По отношение спазване сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност се отчита, че нарушението е установено на 28.11.2016г., а на 16.08.2017г. – повече от седем месеца по-късно, е станал известен и нарушителят с попълването на декларацията по чл.188, ал.1 от ЗДвП. Актът е съставен на 24.08.2017г. в тримесечния срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН от установяване на нарушителя и в едногодишния срок от извършване на нарушението по същата норма. В шестмесечния срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН административно-наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление – на 11.12.2017г. Същото е връчено на 02.04.2018г. на жалбоподателя (лист №7 от първоинстанционното дело). Не е изтекла давността по чл.80 ал.1 т.5, вр. ал.3 от Наказателния кодекс (НК) вр. чл.11 от ЗАНН – три години от извършване на нарушението представляващо обстоятелство изключващо административно-наказателната отговорност. В НП и АУАН ясно е посочена словесно и с цифри нарушената правна норма – чл.21, ал.2 от ЗДвП, а в НП и санкционната норма по която е наложено наказанието – чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.6 от ЗДвП.

По отношение искането на касатора за цялостна отмяна на НП следва да се има предвид, че съгласно дадените задължителни указания в тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011г. на ВАС по тълк.д.№ 7/2010г., ОСК, предвид изричните разпоредби на ЗАНН, съдът не може да връща наказателните постановления на административно-наказващия орган за поправка, изменение или допълнение, поради което не може да се прави аналогия на наказателните постановления с обвинителните актове и правомощията на наказателния съд за връщане с указания за доразследване поради неизясненост на някои обстоятелства или за внасяне на нов, преработен обвинителен акт. Още повече че и в наказателния процес касационната инстанция след разглеждане на подадена жалба или протест, освен да остави в сила и да отмени присъдата или решението, може на основание чл.354, ал.2, т.1-4 от НПК да измени присъдата или решението в случаите, в които се налага да се намали наказанието или да се приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление. Върховният административен съд изрично е посочил, че това следва да се има предвид и при разглеждането на касационни жалби по административно-наказателни дела, при които действа правилото на чл.84 от ЗАНН, че доколкото в този закон няма специални правила за производството пред съда за разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, включително и за касационни жалби, се прилагат разпоредбите на НПК, а препращането в разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗАНН към глава ХII АПК касае само процесуалния ред, по който се развива касационното производство пред административния съд и то доколкото не противоречи на НПК. В тази връзка както за районния съд, така и за административния съд като касационна инстанция при условията на чл.222, ал.1 от АПК, предвид наличието на изрично уредено от чл.63 от ЗАНН правомощие за изменение на наказателното постановление, при решаване на въпроса по същество, съответно компетентният съд може и следва да измени наказателното постановление при установена възможност за санкциониране по превилигирован състав, като съобрази размерите и на наложените санкции. Съдът може в случаите, в които отговорността на нарушителя е ангажирана за квалифициран или основен състав на административно нарушение, ако се установят предпоставките за приложимост на привилегирования състав, да преквалифицира деянието, като приложи спрямо нарушителя съответстващото му по-ниско наказание. При наличието на тази задължителна съдебна практика, за касационния състав е налице правомощие да измени атакуваното НП, като подведе и санкционира нарушението по основния състав, за който е имало надлежно административно-наказателно обвинение в АУАН.

Ето защо при описаната по-горе фактическа обстановка и доказаност на извършеното от И. нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, същата следва да бъде санкционирана на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, в приложимата редакция преди изменението в ДВ, бр.101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г., предвиждаща за превишаване над 50 км./ч., налагане на глоба от 350лв. и три месеца лишаване от право да управлява МПС, като за всеки следващи 5 км./ч., превишаване над 50 км./ч. глобата се увеличава с 50лв. Тази санкция е била в сила към момента на извършване на нарушението – 28.11.2016г., а новата санкция след посоченото законодателно изменение е по-тежка – глобата е завишена на 700лв. и не е по-благоприятна за нарушителя по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН. При превишение на разрешената скорост с 53 км./ч., на И. следва да бъдат наложени наказания: глоба от 350лв. и три месеца лишаване от право да управлява МПС, в каквато насока се налага да бъде изменено НП.

С оглед на изложеното, постановеното решение от Районен съд - Бургас, с което НП е потвърдено, следва да бъде изцяло отменено и вместо него да бъде постановено друго с което да се измени наказателното постановление в посочената насока.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав,    

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 794/13.06.2018г. постановено по НАХД № 1944/2018г. на Районен съд - Бургас

и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №17-0769-005615 от 11.12.2017г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Бургас, в частта с която на А.К.И., ЕГН-**********, за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.6 от ЗДвП, са наложени: глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, като ГО ОТМЕНЯ в тази му част и НАЛАГА на А.К.И., ЕГН-**********, за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, глоба в размер на 350 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.                                                          2.