Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 517          Година 28.04.2011        Град Бургас

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на двадесет и девети март две хиляди и единадесета година, в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

 

Секретаря С.А.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело номер 173 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на „Самоков-Турист” ЕООД, к.к.Боровец, хотел „Самоков”, представлявано от управителя С.Д.А. против заповед № 2008/18.11.2010г. на Кмета на Община Несебър. Със заповедта е наредено на жалбоподателя да премахне преместваем обект “Павилион № 2”, алуминиева конструкция с размери 7,00 м./7,00 м. и височина 2,50 м., разположен върху УПИ І-284, кв.47 по плана на к.к.Слънчев бряг, община Несебър. Счита, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като за обекта има безсрочно разрешение за поставяне № 79/21.12.2004г. и не е посочено конкретното основание за премахване на обекта.

Ответникът по жалбата – Община Несебър, редовно уведомена, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.

Административен съд Бургас намира, че жалбата е срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ и е допустима, като подадена от надлежна страна имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Констативен акт № 29/09.04.2010г. (л.17 от делото), е съставен за  извършена проверка на преместваем обект „търговски обект”, с размери 7,00м./7,00м. и височина 2,50 м., с алуминиева  конструкция и с предназначение за продажба на стоки. Посочено е, че обекта е собственост на „Самоков-Турист” ЕООД и е без разрешение за поставяне и схема за разполагане. Срещу констативния акт са постъпили писмени възражения вх.№ 92-00-9464/13.09.2010г.(л.16 от делото), в което се сочи, че за обекта има издадено разрешение № 79/21.12.2004г..

Със заповед № 2008/18.11.2010г. на Кмета на Община Несебър е наредено на „Самоков-Турист” ЕООД да премахне преместваем обект “Павилион № 2”, алуминиева конструкция с размери 7,00 м./7,00 м. и Н 2,50 м., разположен върху УПИ І-284, кв.47 по плана на к.к.Слънчев бряг, община Несебър, в срок до 30.11.2010г.. Заповедта е връчена по пощата на 01.12.2010г., видно от приложеното известие за доставяне и в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ е обжалвана от „Самоков-Турист” ЕООД с жалба вх.№ 92-00-6236/10.12.2010г.

По делото е ангажирана съдебно-техническа експертиза, заключението по която е изготвено от вещото лице след извършен оглед на място и запознаване с приложените по делото доказателства.  Видно от заключението на вещото лице,  което се кредитира от съда като компетентно и безпристрастно, изградения търговски обект „Павилион № 2” представлява част от постройка, състои се от две помещения и складове, с монтирани две ролетни щори. Конструкцията му е паянтова с носещи дървени колони, трайно прикрепени към терена, дървени греди и външни ограждащи стени от зидария от итонг, покрива е дървена конструкция, едноскатен, покрит с воалит, подовата настилка е бетонова, а разделителните стени в обекта и съседните павилиони № 1 и № 3 са изпълнени от талашитени плоскости. При изслушване на вещото лице в проведеното на 29.03.2011г. публично съдебно заседание се установява, че обекта е изграден в имота на жалбоподателя, като отделните обекти – павилиони № 1, № 2 и № 3 са свързани помежду си, като разделителния зид между тях е общ и ако се премахне изцяло павилион № 2, павилиони № 1 и № 3 няма да имат един ограждащ зид. Измерената от вещото лице на място площ на обект е 45 кв.м., а не 49 кв.м. както се сочи в заповедта.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Заповед № 2008/18.11.2010г. на кмета на община Несебър, е издадена от компетентен орган, с оглед правомощията му предоставени с нормата на чл.57а, ал.3 от ЗУТ.

Преди издаване на заповедта е изпълнена процедурата предвидена в чл.57а, ал.2 от ЗУТ и е съставен констативен акт.

С оглед на установените по делото фактическо данни следва да се приеме, че процесния павилион № 2 не съществува на място, като самостоятелен обект, а е в една обща конструкция с други павилиони, като с павилиони № 1 и № 3, има общи разделителни стени. Този павилион е с дървена конструкция и размери 45 кв.м., а не както неправилно административния орган е приел, че е с алуминиева конструкция и размери 7,00м./7,00 м..

След като на място не се установява съществуването, като самостоятелен обект на павилион № 2, който да е изграден по начин приет от административния орган, оспорената заповед се явява незаконосъобразна, като издадена по отношение на обект, който фактически не съществува. В случая административния орган не е изпълнил задължението си да издаде заповед за конкретен преместваем обект, самостоятелно обособен като такъв, по отношение на който да не са налице предвидените от закона предпоставки за поставянето му, а неправилно е счел за такъв обект част от помещение, която не е самостоятелно обособена и което общо помещение, според описания от вещото лице начин на изграждане се квалифицира, като строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ. Това неизпълнение на вменените му законови задължения от страна на административния орган е съществено процесуално нарушение, тъй като е довело до издаване на заповед по отношение на обект, който така както е описан не съществува. Ето защо, оспорената заповед, като  незаконосъобразна следва да бъде отменена.

С оглед основателността на жалбата и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК направените от жалбоподателя разноски следва да се възстановяват от бюджета на органа, издал акта. Ето защо, Община Несебър следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 400 лв., от които 50 лв. представляващи платена държавна такса и 350 лв. възнаграждение за вещите лица. По отношение на претендирани разноски за адвокатско възнаграждение, същите не се дължат, тъй като по делото не са ангажирани доказателства за действително заплатено такова.

Мотивиран от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, десети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ заповед № 2008/18.11.2010г. на Кмета на Община Несебър с която е наредено на „Самоков-Турист” ЕООД да премахне преместваем обект “Павилион № 2” с алуминиева конструкция с размери 7,00 м./7,00 м. и Н 2,50 м., разположен върху УПИ І-284, кв.47 по плана на к.к.Слънчев бряг, община Несебър, в срок до 30.11.2010г.

ОСЪЖДА Община Несебър да заплати на „Самоков-Турист” ЕООД, к.к.Боровец, хотел „Самоков”, представлявано от управителя С.Д.А. разноски по делото в размер на 400 лева (четиристотин лева).

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

СЪДИЯ: