РЕШЕНИЕ

 

№ 1756 /     16.10.2018 година, град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на двадесети септември, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ:   1.  ЧАВДАР ДИМИТРОВ

2. МАРИНА НИКОЛОВА

 

секретар: Б. Н.

прокурор: Андрей Червеняков

сложи за разглеждане докладваното от съдия М.Николова КАНД номер 1733 по описа за 2018 година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, с ЕИК:812115210, със седалище и адрес на управление:  гр.Бургас, кв.Победа, ул. Ген.Вл.Вазов № 3, представлявано от Г. Й. Тенев, против решение № 60/11.05.2018г. постановено по а.н.д.№ 47/2018г. по описа на Районен съд – Карнобат, с което е потвърдено наказателно постановление  (НП) № 03.4-3/19.01.2018 г. на директора на РЗИ-Бургас, с което на касатора на основание чл. 211, ал.3, във вр. с чл. 231, ал.1 от Закона за здравето (ЗЗ) е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв., за нарушение на чл. 36, ал.1 във връзка с §1, т.9, буква "а" от ДР на ЗЗ (обн. ДВ бр.70 август 2004 г.), чл. 2, ал.1 от Наредба № 9 от 21 март 2005 г. за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции (ДВ бр.14/2011 г., в сила от 15.02.2011 г.) (Наредбата).

В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, тъй като се касае за обект, който не е водоизточник и който понастоящем е пресъхнал и не функционира, както и че нарушението не е описано точно. Иска се отмяна на решението и на НП и присъждане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение. По делото е постъпила и писмена защита от адв. Попова, надлежно упълномощена, с която се излагат съображения по същество, включително и аргументи за изтекла давност.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът – Регионална здравна инспекция - Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

         С наказателното постановление, касаторът е санкциониран за това, че при извършена проверка на 03.05.2017 г. на централно водоснабдяване с. Пчелин, община Сунгурларе е установено, че "ВиК" ЕАД - гр. Бургас с изпълнителен директор инж. Г. Тенев, е открил обект с обществено предназначение по §1, т.9, буква "а" от Закона за здравето - като подава питейна вода чрез водопроводната мрежа на с. Пчелин от водоизточник без да е изпълнило задължението си да уведоми за неговото откриване РЗИ-Бургас, не по-късно от деня на започване на дейността. При проверката, извършена от представители на РЗИ-Бургас, в присъствието на служители на ВиК Бургас, е установено, че в събирателната шахта, осигуряваща водоподаване на с. Пчелин, се довеждат води от два водоизточника - дренаж "Сергей чешма", който е вписан в регистъра на обектите с обществено предназначение на РЗИ-Бургас под № 0201006277/30.03.2011 г., и от още един водоизточник, за който не е подадено уведомление, съгласно чл. 36, ал.1 от Закона за здравето. Извършено е пробонабиране от дренаж "Сергей чешма" – сурова и от подаваната вода в мрежата на населеното място – пункт дом "Дерменджи" с пробовземен протокол № 17-142/03.05.2017 г.

         За констатираното е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) връчен и подписан от изпълнителния директор на дружеството.

         За да постанови оспореното съдебно решение районният съд е приел, че при съставянето на АУАН и НП, не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Намира, че безспорно е установено, че дружеството не е изпълнило задължението си по чл.36, ал.1 от ЗЗ и не е уведомило РЗИ-Бургас, с което е нарушил чл. 2, ал. 1 от Наредба № 9/2005 г. Въззивният съд счита, че нарушението по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 9/2005 г. е формално и признаците на състава му не включват настъпването на определен вредоносен резултат, с оглед на което е без значение дали към момента на проверката по монтираната тръба се влива вода в шахтата. Според него е налице деяние на така нареченото "просто извършване", при което с факта на установяването му законодателят презюмира настъпването на неблагоприятни за установения обществен ред правни последици, достатъчно значими по презумпция на закона, за да подлежат на санкциониране с предвидената в правната норма административнонаказателна санкция. Относно наложено на дружеството наказание имуществена санкция, съдът отбелязва, че размерът и е в предвидения минимум от 2000 лв.

         Така постановеното решение е правилно.

         Настоящият съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните свидетели, представените писмени доказателства, степента на обществената опасност на нарушението, както и тежестта на наложеното административно наказание.

От анализа на доказателствата по делото касационният състав установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. При определяне размера на санкцията, наказващия орган е наложил предвидения от закона минимум. В чл. 211, ал. 3 от Закона за здравето е посочено, че когато нарушението е извършено от юридическо лице санкцията е в размер от 2000 до 15000 лева. Правилно наказващия орган е наложил минималния предвиден в закона размер, като в случая не са налице данни, които да обосноват по – тежка санкция.

         Неоснователни се явяват възраженията на касатора, че се касае за обект, който не е водоизточник и който понастоящем е пресъхнал и не функционира, както и че нарушението не е описано точно. Видно от събраните по делото доказателства се доказва по несъмнен начин, че в събирателната шахта, осигуряваща водоподаване на с. Пчелин, се довеждат води от два водоизточника – един регистриран, описан по горе и от още един водоизточник, за който не е подадено уведомление, съгласно чл. 36, ал.1 от Закона за здравето. Липсата на детайлното описание на втория водоизточник в НП не влияе пряко върху правилността на квалификацията на нарушението. Ирелевантно е и обстоятелството дали в момента на проверката същият е бил действащ. Както правилно е посочил и РС- Карнобат, вслучай, че вторият водоизточник не е бил действащ, ВиК Бургас е следвало да демонтира водохващането му в шахтата и да премахне всички възможни съоръжения, така че да се препятства вероятността да навлиза вода от нерегистриран водоизточник във водопреносната мрежа. Безспорно се касае за водоизточник, като съгласно приложимите разпоредби на Закона за здравето, в §1, т. 9 б. "а" от ДР на Закона за здравето е посочено, че обекти с обществено предназначение са водоизточници и минерални водоизточници, водоснабдителни обекти и съоръжения за питейно-битово водоснабдяване.

         Не могат да бъдат споделени доводите в писмената защита на касатора за изминал продължителен период от време и изтекла давност, поради което не следва да се ангажира неговата административно-наказателна отговорност. Това е така защото нарушението е осъществено чрез бездействие, изразяващо се в неподаване на уведомление до компетентната РЗИ и докато трае това бездействие, изразяващо се в неизпълнение предписанието на закона наказателно-отговорното лице е в нарушение. В случая при наличие на задължения за действие, ответникът по касация е бездействал, както в законоустановения срок, в който е следвало да предприеме дължимите действия по уведомяването на РЗИ за откриването на обекта с обществено предназначение, така и след него. Когато едно административно нарушение се осъществява чрез бездействие, което трае продължително във времето след настъпване на съставомерния момент, в случая след изтичане на указания от законодателя срок, в който е следвало да бъдат извършени/предприети дължимите действие, се установява едно трайно фактическо състояние. Последното се квалифицира като продължено административно нарушение осъществявано чрез бездействие, което се явява довършено едва с предприемане на дължимите действия, тъй като същината на това нарушение се изразява в пропускане да се извършат изискуемите от закона действия. Следва да се посочи изрично, че съгласно чл.11 от ЗАНН, вр. чл.80, ал.3 от НК давността за преследване започва да тече от довършване на деянието, а за такива които траят непрекъснато – от прекратяването им.

Предвид изложеното, като е стигнал до изводи, с които е потвърдил оспореното пред него НП, Районен съд - Карнобат е постановил законосъобразен и правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 60/11.05.2018г. постановено по а.н.д.№ 47/2018г. по описа на Районен съд – Карнобат.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     

 

        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                 

                                                                                     2.