РЕШЕНИЕ

 

№  1751            16.10.2018 годинаград Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на двадесети септември, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ:   1.  ЧАВДАР ДИМИТРОВ

2. МАРИНА НИКОЛОВА

секретар: Б.Н.

прокурор: Андрей Червеняков

сложи за разглеждане докладваното от съдия М.Николова КАНД номер 1732 по описа за 2018 година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от И.Д.Е., ЕГН: **********, с адрес: *** против Решение № 220/05.06.2018г. постановено по а.н.д. №290/2018г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 18-0304-000399 от 13.03.2018г. издадено от началник сектор към ОД на МВР – Бургас, РУ Несебър, с което за нарушение на чл.47 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.179, ал.2, предл.1 от с.з на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв.

В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно. Иска се отмяна на решението и на НП.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът– Районно управление гр.Несебър, редовно уведомен, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

         С наказателното постановление, касаторът е санкциониран за това, че 05.08.2017г., около 15:30 часа в гр.Свети Влас, на ул. „Мак“ управлява лек автомобил „Нисан Микра“ с рег.№ А 7976 МА, собственост на Д.Д.Енчев, като при приближаване на кръстовище образувано от ул. „Мак“ и ул. „Ясен“ трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците движещи се по пътя с предимство, отнема предимството на движещият се по ул. „Ясен“ лек автомобил „Ситроен“ с рег.№ СВ 9773 АС, вследствие на което допуска ПТП с материални щети.

         За констатираното е съставен акт за установяване административно нарушение (АУАН) на основание постановление от 05.01.2018г. на Районна прокуратура – Несебър за прекратяване на досъдебно производство №304-ЗМ 1662/2017г. АУАН е подписан от нарушителя без възражения. Въз основа на него е издадено процесното НП.

         За да постанови оспореното решение, въззивният съд е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и НП са издадени от надлежни органи, в рамките на компетентността им. Районният съд намира, че правилно и законосъобразно на Е. бил съставен акт и впоследствие НП. Не споделя възраженията изложени в жалбата, според който описаната фактическа обстановка не позволява да разбере за какво нарушение е санкционирано лицето. Също така, съдът не споделя и твърдението, че не е спазена нормата на чл.40 от ЗАНН.

         Така постановеното решение е правилно.

         Настоящият съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните свидетели, представените писмени доказателства, степента на обществената опасност на нарушението, както и тежестта на наложеното административно наказание.

         От анализа на доказателствата по делото касационният състав установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, поради което изложените в тази насока доводи са неоснователни. Както акта, така и НП са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

         Съгласно разпоредбата на  чл. 47 от ЗДвП - водач на ППС, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство. От текста на нормата следва, че адресат на това правило са водачите на ППС, които нямат предимство за преминаване по кръстовище, като в същото време тяхната скорост следва да е съобразена с конкретната пътна обстановка. От събрания по делото доказателствен материал и съобразно словесното описание на нарушението дадено и в АУАН и в НП безспорно се установява, че Е. като водач на лек автомобил „Нисан Микра“ с рег.№ А 7976 МА се е движила на път без предимство, тъй като е отнела същото на движещия се по ул. „Ясен“, гр.Свети Влас автомобил, следствие на което е допуснато ПТП с материални щети.

         ПТП по смисъла на § 6, т.30 от ДР на ЗДвП е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. След като е допуснал причиняване на ПТП, то касаторът се е движил с несъобразена скорост. Всяка скорост, която не позволява на водача да намали и да спре МПС и по този начин е станал причина за осъществяване на пътнотранспортно произшествие с несъобразена скорост.

         В случая, за осъществяване състава на нарушението по чл.47 от ЗДвП е без значение каква е била точната скорост, а дали същата е била такава, че при необходимост да пропусне движещите се с предимство ППС. Допуснатото от Е. ПТП, несъмнено води до извод, че същата в качеството си на водача не е съобразила скоростта си тъй като не е могла да спре и не е пропуснала движещия се с предимство лек автомобил.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Това нормативно установено положение има за последица разместването на доказателствената тежест в процеса, при което нарушителят е този, който по пътя на пълно и главно доказване следва да опровергае съдържащите се в АУАН констатации, свързани с нарушението. Имайки предвид факта, че касаторът не е ангажирал доказателства, доказващи противното, настоящата инстанция счита, че установената в АУАН фактическа обстановка и възпроизведена в НП е доказана. Нещо повече, тя е била подкрепена пред районния съд от показанията на актосъставителя, както и от постановлението за прекратяване на досъдебно производство от 05.01.2018г. въз основа на което е издаден АУАН и е започнало административнонаказателното производство.

Като е стигнал до изводи, с които е потвърдил оспореното пред него НП, Районен съд - Несебър е постановил законосъобразен и правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 220/05.06.2018 г., постановено по а.н.д. № 290/2018г. по описа на Районен съд – Несебър.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                     2.