Р Е Ш Е Н И Е

 

     Номер 668           Година 25.04.2014           Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІV-ти състав, на двадесет и седми март две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина СТОЙЧЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                        2.Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Деян Петров

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 172 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:           

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Директор на дирекция „Обслужване” при ТД на НАП гр.Бургас срещу решение № 2353/27.11.2013г. постановено по н.а.х.д. № 4604 по описа за 2013г. на Районен съд гр.Бургас. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно. Възразява срещу изводите на първоинстанционния съд, за незаконосъобразност на наказателното постановление. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на делото по същество, като се потвърди наказателното постановление.

Ответникът – „Дитекс” ЕООД, гр.***, представлявано от управителя Д.Г.Н., редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение, като правилно и законосъобразно.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Бургас е отменил наказателно постановление № 762/03.09.2013г., издадено от директора на ТД на НАП гр.Бургас, с което за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на министъра на финансите и на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на „Дитекс” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. За да постанови своето решение, съдът е приел, че правната квалификация на нарушението, дадена в акта и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, е непълна, тъй като посочената като нарушена норма не е законова, а е подзаконова, т.е. тя не съставлява нарушена „законна разпоредба по смисъла на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1 т.6 от ЗАНН. Надлежната правна квалификация на нарушението е следвало да е тази по чл.118, ал.1 и ал.4 от ЗДДС, вр.чл.25, ал.1 т.1 и ал.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, доколкото именно ал.3 на чл.25 от Наредбата указва задължението за издаване на фискална бележка при и едновременно с извършване на плащането в брой. Такава квалификация не е налице в акта, т.е. липсва задължителен негов реквизит по смисъла на чл.42, т.5 от ЗАНН. Допуснатият в акта порок е възпроизведен механично и в издаденото въз основа на акта наказателно постановление, като неспазването на посочените изисквания на ЗАНН води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество. В допълнение съдът е посочил и че описаната в АУАН фактическа обстановка не се потвърждава от показанията на разпитания по делото актосъставител, който не е присъствал при извършената на 08.03.2013 г. продажба на стоки, маркирани на карта №385, поради което и от същия не се установява по несъмнен и категоричен начин, че сумата по карта №385, а именно 20,60 лева, не е междинна, а крайна и не е била заплатена в брой при напускане на заведението. Тежестта да докаже факта на нарушението, неговата обективна съставомерност, правна квалификация и виновното му извършване в административнонаказателното производство, включително в съдебната му фаза, е вменено на актосъставителя и наказващия орган. В случая не е доказан обективен факт, задължителен елемент от състава на нарушението – наличието на плащане в брой на сума в размер на 20,60 лева по карта №385 от 08.03.2013 г., за която има издадена междинна бележка, поради което деянието като цяло остава недоказано.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалвано то решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са основателни.

Неправилно първоинстанционния съд е приел, че е извършена неправилна правна квалификация на деянието за което е санкционирано дружеството.

Фискалните касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са регламентирани в чл.118 от ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства /обн. ДВ, бр. 106 от 2006 г./. Съгласно  чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ. Прилагането на цитираната разпоредба от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18. Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 от същата „Независимо от документира нето с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата: 1. по чл.3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1.; 2. по чл. 3, ал. 2 - за всяко плащане, включително за платените чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.”, а съгласно ал.2 При разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл. 3 и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането. От цитираните разпоредби е видно, че текстът на чл.118, ал.1 от ЗДДС действително е възпроизведен и доразвит в чл.25 от Наредбата, поради което няма пречка при квалифициране на извършеното деяние да бъде посочена само съответната норма от Наредбата.

Неправилно първоинстанционния съд е приел и че деянието за което дружеството е санкционирано не е доказано.

С процесното наказателно постановление „Дитекс” ЕООД е санкционирано за това, че за извършена продажба маркирана с карта 385/08.03.2013г. -23.10.59ч. на стойност 20,60 лева няма издаден фискален бон от работещите в обекта два броя ЕКАПФ. За така извършената продажба от жалбоподателят не се твърди, че е издаден фискален бон, съответно липсват твърдения тази поръчка да не е била изпълнена или да е грешно отразена, поради което за нея безспорно следва да бъде издаден фискален бон. В представения по делото фискални бонови, касаещи процесната вечер, липсва издаден такъв за продажби по карта № 385 не само за стойността от 20,60 лева, отразена в представената по делото междинна бележка, а въобще липсват отразени продажби по тази карта. Ето защо, правилно наказващият орган е приел че вечерта на 08.03.2013г., е извършена продажба на алкохолни и безалкохолни напитки, съответно платена е входна такса от клиент ползващ карта 385, без за така извършени продажби да е издаден фискален бон и правилно дружеството е санкционирано на посоченото основание.

От дружеството са ангажирани доказателства относно начина на функциониране на системата за плащане в заведението, като от свидетелските показания на свидетелката П., се установява, че когато клиент влезе в бара получава карта, с която си поръчва и на която се маркира цялата консумация и когато излиза от заведението плаща по картата и получава фискален бон, а представените по делото бонове на карта 385 са междинни, като при второ поръчка сумата по тях се губи. Тези свидетелски показания не биха могли да доведат до извод различен от изложения, доколкото както беше посочено по-горе на посочената дата не е издаван никакъв фискален бон за извършена продажба на клиент с карта 385, като същевременно липсват твърдения и доказателства тази поръчка да е анулирана или грешно записана.

На дружеството е наложена имуществена санкция в минималния предвиден от законодателя размер - 500 лева, който размер е съобразен със степента на обществената опасност на деянието и тежестта на нарушението, като е достатъчен за постигане целите на наказанията по чл.12 от ЗАНН.

Като е стигнал до изводи различни от изложените и е обосновал краен резултат за отмяна на издаденото наказателно постановление районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго с което наказателното постановление да се потвърди.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд гр.Бургас, ХІV-ти състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 2353/27.11.2013г., постановено по н.а.х.д. № 4604 по описа за 2013г. на Районен съд гр.Бургас и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 762/03.09.2013г. издадено от Директора на Териториална дирекция на НАП гр.Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

                         2.