Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 781                  Година 21.04.2016              Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, ХVІ‑ти състав на двадесет и четвърти март две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание, в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела ДРАГНЕВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.Павлина СТОЙЧЕВА

                                                                                           2. Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря Й.Б.

Прокурор Георги Дуков

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 171 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба на „Топлофикация – Бургас” ЕАД, с ЕИК 102011085 представлявано от Х.И. срещу решение № 1759/12.12.2015г. постановено по н.а.х.д. № 4190 по описа за 2015г. на Районен съд Бургас. Счита решението за незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Не споделя изводите на съда обосновали потвърждаване на издаденото наказателно постановление и счита, че неправомерно е ангажирана отговорността на дружеството на соченото основание. Оспорва съставомерността на констатираното деяние. Счита, че са налице предпоставки за квалифициране на нарушението като „маловажен случай“ и прилагане на чл.28 от ЗАНН. Прави искане да се отмени обжалваното решение и потвърденото наказателното постановление.

Ответникът – Регионален отдел „Метрологичен надзор – Югоизточна България“, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на обжалваното съдебно решение.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е потвърдил наказателно постановление № 246/11.09.2015г. на Началник на Регионален Отдел „Метрологичен Надзор Южна България“ на Главна Дирекция „Метрологичен Надзор“ към Държавна Агенция за Метрологичен и Технически Надзор, с което за извършено от касатора нарушение на чл.44, т.4, вр чл.43, ал.1 от Закона за измерванията (ЗИ) и на основание чл.85, ал.2 вр. ал.1 от ЗИ, е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева. За да постанови решението си съдът е приел, че не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй като при реализиране на отговорността на търговеца не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са опорочили проведеното административнонаказателно производство. АУАН е съставен, а НП издадено в съответствие с разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, от компетентните за това органи, като същите съдържат всички законоустановени реквизити. По същество съдът е преценил, че на посочената дата, санкционираното дружество е използвало средство за измерване за определяне на дялово разпределяне на потребена топлинна енергия за битова гореща вода, без знак от метрологичен контрол за последваща проверка на средство за измерване в употреба по чл.43, ал.1 от ЗИ, като по този начин е нарушило задължението си по чл.44, т.4 от ЗИ. Посочено е, че отговорността на дружеството е обективна и самия факт на използване на средство за измерване без знак от метрологичен контрол за последваща проверка е достатъчен за ангажиране на отговорността му на основание чл.85, ал.2, вр с ал.1 ЗИ. Наложената имуществена санкция е намерена за правилно определена в минималния размер, предвиден от законодателя, поради което с оглед разпоредбата на чл.27, ал.5 от ЗАНН не може да бъде редуцирана. Възраженията на касатора за квалифициране на нарушението като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН са намерени за неоснователни.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалва не пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви са обстойни и се споделят и от настоящия съдебен състав.

Съгласно чл.26, ал.1 и чл.38, ал.1 от ЗИ, контролът на средствата за измерване се извършва чрез одобряване на типа, първоначална проверка и последваща проверка, които се извършват от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Извършената последваща проверка на средствата за измерване в употреба се удостоверява със знаци за последваща проверка – чл.43, ал.1 от ЗИ. С разпоредбата на чл.44, т.4 от ЗИ е въведено задължение лицата, които използват средства за измерване, да не ги използват за измерване без знаците по чл.35, чл.39, ал.1 и чл.43, ал.1. Съгласно чл.85, ал.1 от ЗИ, физическо лице, което в случаите по чл.5 използва средства за измерване, които не отговарят на изискванията по глава четвърта, или не изпълнява задълженията си по чл.44, се наказва с глоба от 100 до 300 лв., а според алинея втора за същото нарушение, когато е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществена санкция от 200 до 500 лв.

Правилно районният съд е приел, че касатора използващ средство за измерване на количеството продавана топлинна енергия за битова гореща вода, не е изпълнило вмененото му задължение с чл.44, т.4 от ЗИ, да не го използва без поставен знак по чл.43, ал.1 от ЗИ, удостоверяващ извършена последваща проверка на средството. В случая, след извършена тематична проверка в обект „абонатна станция“ на адрес гр.Бургас, ж.к.„Братя Миладинови“, е установено, че провереният общ водомер за студена вода пред подгревателя за горещо водоснабдяване с идентификационен № 62778 е без знак за последваща проверка на средството за измерване в употреба по чл.43, ал.1 от ЗИ. Безспорно използваният от дружеството водомер е „средство за измерване“ по смисъла на §1, т.27 от ДР на ЗИ, подлежащо на последваща проверка, която следва да бъде удостоверена със съответния знак и след като липсва такъв, правилно е прието, че то е извършило административното нарушение за което е санкционирано.

Неоснователни са възраженията на касатора за незаконосъобразност на наказателното постановление поради липса на вина, тъй като с наказателното постановление е ангажирана отговорността на юридическо лице, като му е наложено административно наказание “имуществена санкция”. Съгласно чл.83, ал.2 от ЗАНН в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност, като такава възможност е предвидена в чл.85, ал.2 от Закона за измерванията. Отговорността на юридическите лица е безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно да бъде констатирано неизпълнение на определеното задължение, поради което правилно от наказващия орган и първоинстанционния съд не е изследван въпроса за вината на касатора.

Неоснователно е и искането за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Процесното нарушение е формално, на просто извършване и настъпването на вреди в резултат на осъществяването му не са част от състава на нарушението. За това тяхната липса или наличие не могат да обосноват извод, че се касае за маловажен случай, а от установените по делото факти не следва извод, че обществената опасност на конкретното деяние е значително по-ниска от обичайните случаи на такива нарушения, в какъвто смисъла са и изложените от първоинстанционния съд мотиви.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1759/12.12.2015г. постановено по н.а.х.д. № 4190 по описа за 2015г. на Районен съд Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                          

 

 

                                                                                                              2.