Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер     968               от  06.06.2014г.,             град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр.Бургас, петнадесети състав, на осми май две хиляди и четиринадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Станимир Христов

 Членове: 1. Павлина Стойчева

                   2. Любомир Луканов

 

при секретаря Й.Б. и прокурор Тиха Стоянова като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 171 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Директора на ТД на НАП-гр.Бургас против Решение № 2305/21.11.2013г., постановено по НАХД № 4075/2013г. на Районен съд - Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 38264-О-0007824/05.02.2013 г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 2 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО) във връзка с чл. 2, ал. 2 и чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица на ЕТ „Нейчо Алексиев”  е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като незаконосъобразен и неправилен и да се потвърди отмененото наказателно постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН – неправилно решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са ангажирани нови доказателства. В съдебно заседание касатора не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – ЕТ „Нейчо Алексиев”, ЕИК 102732612, със седалище и адрес на управление гр. Средец, ул. ”Васил Левски” № 31, представлявано от Н. Д. А., редовно уведомен, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – гр. Бургас е образувано по жалба на ЕТ „Нейчо Алексиев” против наказателно постановление № 38264-О-0007824/05.02.2013 г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт, състав на Районен съд – гр. Бургас е отменил атакуваното постановление като е приел, че е в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение – НП е съставено извън указания в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН 6-месечен срок.

Решението на Районен съд – Бургас е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на Районен съд – гр. Бургас само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.

Отговорността на търговеца е ангажирана в противоречие с правилото на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, според което не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. В случая, крайният срок за изпълнение на задължението за подаване на декларация обр. 6 за  август 2011г. е 30.09.2011г. Подаването й е дължимо пред същия орган, който е компетентен да санкционира и неподаване (бездействието), а именно ТД на НАП-гр. Бургас, която разполага с обективната възможност да установи нарушителя веднага след пропускане на визирания в закона срок предвид поддържаните  регистри и информация, въз основа на които би могла да бъде извършена съответната проверка. В този смисъл е и обстоятелството, че санкционираното дружество е подало декларация обр. 1 (факт, потвърден от показанията на разпитания пред първоинстанционния съд актосъставител), от данните по която, административния орган е разполагал с информация, че се дължи подаване и на декларация обр. 6. Началният момент за констатиране факта на неподадена декларация обр. 6 и за изчисляване на давността е денят, следващ крайния срок за подаването й – в случая 01.10.2011г. Следователно, от 01.10.2011г. за административно наказващия орган тече тримесечният срок за съставяне на АУАН, тъй като от тази датата е могъл да открие нарушителя и констатира нарушението. В случая АУАН е съставен на 25.04.2012г., т.е. след изтичане на преклузивния тримесечен срок, установен в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, от откриване на нарушителя, при погасена вече правна възможност на наказващия орган да ангажира отговорността на дружеството, който порок влече след себе си незаконосъобразност на цялото административнонаказателно производство, в т.ч. и на окончателния акт.

Неоснователен е доводът на касатора относно възможността за установяване на нарушителя. Изложените доводи са въпрос на вътрешноведомствена организация на ответника

Касационният състав на съда приема, че на 01.10.2011 г. е моментът, от който нарушителят става известен на административнонаказващия орган, в какъвто смисъл са и изложените от районния съд мотиви. Възраженията на касатора, че неподаването в срок на декларация образец 6 не може да бъде установено с текущ контрол не могат да бъдат споделени. Узнаването от страна на административния орган за това обстоятелство е въпрос на полагане на дължимата грижа в разумни срокове, като неоправдани са доводите, че нужната проверка не може да бъде извършена текущо, при положение, че органът разполага с тримесечен период, течащ от датата следваща изтичането на срока за подаване на нужната декларация. Въпрос на вътрешноведомствена организация на ответника да създаде условия за установяване на подобни нарушения. В случая не е нужно да се извършва проверка какво въобще е декларирал съответния търговец, а само да се установи, дали в нужния срок този търговец е подал изискуемия образец декларация.

В конкретния случай, от данните по делото се установява, че на 25.04.2012год. е съставен АУАН с бланков № 0007824 по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН - в отсъствие на нарушителя. Видно от направеното в акта отбелязване, на 25.07.2012год. образуваното с него административно наказателно производство е спряно на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН, с мотив, че след щателно издирване нарушителят не може да бъде намерен на посочения от него адрес. Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.6 от ЗАНН, когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира. Спиране на производството е допустимо от закона само когато са извършени всички необходими действия по издирване на нарушителя и са налице категорично данни, че въпреки щателното издирване не е намерен. Приложените в административнонаказателната преписка писмени документи обосновават извод за ненадлежно спиране по реда на чл.43, ал.6 от ЗАНН на производството, тъй като липсват данни за лицето, което е разпоредило спирането, както и за това, което е разпоредило възобновяването. С оглед обстоятелството, че спирането на административнонаказателното производство не е осъществено по предвидения процесуален ред, то следва да се приеме, че на практика такова спиране не е осъществено. В този смисъл, правилен и обоснован е извода на първоинстанционния съд за изтеклия 6-месечен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. В случая, АУАН е съставен на 25.04.2012 год., а НП на 05.02.2013 год., т.е. извън срока. Предвид това и на основание нормата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, административнонаказващия орган не е следвало да издава наказателно постановление, а да постанови прекратяване на производството.

Предвид гореизложеното, жалбата като неоснователна следва да се отхвърли, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно да се остави в сила.

Мотивиран от това, Административен съд – гр. Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2305/21.11.2013г., постановено по НАХД № 4075/2013г. на Районен съд – Бургас.

 Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                                 2.