РЕШЕНИЕ

 

№………….                      дата 22 април 2009 год.                     град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,    ХІІІ-ти състав,

в публично заседание на 26 март 2009 год.,  в следния състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т.Е.

                                                     ЧЛЕНОВЕ:          1. П.С.

                                                                                   2. Д.Д.

 

Секретар: Г.Ф.

Прокурор: С.Х.

 

разгледа докладваното от съдия С.

КАХ дело № 171 по описа за 2009 год. и за да се произнесе

взе предвид следните обстоятелства:

 

Производството се движи по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция “Областна инспекция по труда”, гр.Бургас против Решение № 524/29.12.2008 год., постановено по НАХ дело № 101/08 год. по описа на Районен съд – Несебър, с което е отменено НП № 02-0000001327/05.08.2008 год., издадено от директор на Дирекция “Областна инспекция по труда” – Бургас, с което на лицето С.Б., в качеството му на управител на “Екип” ЕООД, гр.Варна, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лв., за нарушение по Кодекса на труда.

Касаторът счита решението за незаконосъобразно и неправилно. Доводите в касационната жалба са свързани относно субекта на нарушението, чиято отговорност следва да бъде ангажирана. 

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт, който поддържа подадената жалба.

Ответникът не се явява, посредством пълномощник е ангажирал писмено становище, с което оспорва основателността на жалбата, претендира разноските по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на жалбата.

Касационна жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а разгледана по същество, настоящият съдебен състав преценява като неоснователна.

         Административният съд обсъди доводите на касационния жалбоподател, а съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон.

         Постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено съобразно нормите на материалния закон.

Наказателното постановление е отменено на процесуално основание от Несебърския районен съд, който при анализа на приложената санкционна норма на чл.414, ал.1 от КТ е установил, че лицето С.Б. е санкциониран за нарушение на чл.262, ал.1 от КТ, в качеството му на длъжностно лице – управител на “Екип” ЕООД, като е наложено административно наказание “глоба”, но чийто размер е определен в границите на наказанието, предвидено за работодателя. Приел е, че тези несъответствия са достатъчни, за да бъде направен извод за незаконосъобразност на наказателното постановление и на това основание го е отменил. 

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл.414, ал.1 от КТ (приложима редакция за периода) работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 5000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 250 до 1000 лв. Прочита на закона налага извода, че са предвидени две категории субекти, чиято отговорност може да бъде ангажирана по този ред – работодател и длъжностно лице, с предвидени самостоятелни наказания. В конкретния случай, административнонаказващият орган е смесил двете хипотези, като е наложил глоба на С.Б., в качеството му на управител на “Екип” ЕООД, в размер на 1500 лв., което правилно е преценено от решаващият съд като достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление. В тази връзка, не може да се възприеме становището на касатора, че лицето, в качеството му на едноличен собственик на капитала управлява и представлява дружеството и носи неговите права и задължения. Това е вярно само отчасти, но качеството на работодател може да има само търговското дружество, като самостоятелно обособен субект, но не и неговият управител. Ако административнонаказващият орган е предпочел да ангажира отговорността на управителя, следвало е да приложи хипотезата на глоба за длъжностно лице в посочените размери, а ако ангажира отговорността на работодателя, следвало е да наложи имуществена санкция на търговското дружество в посочените размери. 

Като е констатирал горните несъответствия и въз основа на тях е извел правните си изводи, Районният съд е постановил един обоснован и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Ответникът по касация е претендирал заплащане на направените по делото разноски, за които съдът не констатира да са направени пред настоящата инстанция, поради което не следва да бъдат присъждани.

Ръководен от горните съображения и на основание чл.221, ал.2, предл. 1-во, Бургаският административен съд

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 524/29.12.2008 год., постановено по НАХ дело № 101/08 год. по описа на Районен съд – Несебър.

 

Решението е окончателно.

 

 

                                                                      

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………...…...

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1…………………..

 

                                                                                       2…………………..