ПРОТОКОЛ

 

 

Година 2017, 04.12.                                                                    град Бургас

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД               ХVІІІ Административен състав

На четвърти декември                           две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНА НИКОЛОВА

 

Секретар: Г.С.

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Николова

Административно дело номер 1716 по описа за 2017 година

 

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Т.Г.Ж., редовно призована, се явява лично.

ОТВЕТНИКЪТ Директор на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – гр. Бургас, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт К.В. с пълномощно на лист 218 по делото.

 

В залата присъства Ж.Д.Ж., доведен от жалбоподателя Ж. с искане да бъде разпитан като свидетел. Ж.Д.Ж. беше изведен от съдебната зала.

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Ж.: Да се даде ход на делото.

ЮРИСКОНСУЛТ В.: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА  ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА.

 

Производството е образувано по жалба на Т.Г.Ж. против решение № 1012-02-59#1/23.03.2017г. на директора на ТП на НОИ Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № 44/27.01.2017 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване на ТП на НОИ – Бургас, с което на основание чл.99, ал.1, т.т6 от КСО, във връзка с Регламент /ЕО/ № 883 от 2004 г. е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст.

ДОКЛАДВА постъпила с вх. № 6733/30.06.2017 година административната преписка по делото, представена от ответника.

Съдът дава възможност на страните да изразят становище по жалбата и по доказателствата:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Ж.: Поддържам жалбата. Моля да бъде разпитан в качеството на свидетел съпруга ми Ж.Д.Ж., който водя. Да се приеме като доказателство постъпилата административна преписка.

ЮРИСКОНСУЛТ В.: Оспорвам жалбата. Моля да потвърдите решението на директора на ТП на НОИ - Бургас като правилно и законосъобразно. Няма да соча други доказателства. Нямам доказателствени искания.Моля да приемете административната преписка в цялост.

 

 

Съдът по доказателствата

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА постъпилата с вх.№ 6733/30.06.2017 г. административната преписка по делото,  като доказателства по делото.

 

Съдът по искането на жалбоподателя за разпит на един свидетел при режим на довеждане, счита същото за допустимо и относимо към предмета на спора, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОПУСКА до разпит в днешното съдебно заседание доведения от жалбоподателя свидетел.

Съдът ПРИСТЪПВАВА към разпит на свидетеля, който беше въведен в залата.

СНЕМА самоличността му като го предупреждава за наказателната отговорност по чл.290 от НК и за правата му, с оглед факта, че е съпруг на Ж., а именно, че може да откаже да свидетелства:

 

Ж.Д.Ж. – 58 години, български гражданин, съпруг на жалбоподателя, предупреден за наказателната отговорност по чл.290 от НК, обещава да говори истината.

СВИДЕТЕЛЯТ Ж.: Предупреден съм за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Обещавам да говоря истината. Искам да свидетелствам.

Когато съпругата ми стана на години за пенсионна възраст през 2011 г., пратихме документите. Понеже сме на работа в Португалия, направих пълномощно на снаха ми К.А. Ж., за да внесат със сина ми документите за нейното пенсиониране. Те подават документите. Октомври-ноември или декември 2011 г. синът ми се обажда и казва: „Татко, не стигат годините на майка ми. Казаха, ако има години, работени в Португалия, да ги изпратят”. Ние ги изпращаме на сина ми. Работихме в международна компания на 200 км от Лисабон. Не си спомням дали ние изпратихме документите в България или компанията ги изпрати. Декември 2011 г. се обаждам по телефона в НОИ - Бургас и ги питам дали са получени документите. Разговарях с госпожа Я.Я.по телефона. Тя каза, че са ги получили, всичко е нормално, стажът стига. Обаче няма прекратен трудов договор и това е пречката. Тогава питам: „Какво можем да направим?” Тя отговори: „Поговори с работодателя /патронника/”. Към 4-ти – 5-ти януари отивам да разговарям с него и той каза, че в Португалия няма такива закони, ще ми отговори след 2-3 дни.  В интервал на 2-3 дни той идва /ние живеехме в неговата къща/, съпругата ми му е работничка, и казва: „Казаха ни така - че може да не й плаща социално осигуряване за една седмица, и казаха, че това ще е валидно, но ти пак питай в България дали е регламентирано това нещо”. Аз се обаждам пак на НОИ - Бургас и г-жа Я. ми каза: „Да, валидно е”. Аз й казах: „Трябва да правите искане”. Условията са приемливи, дето ги казах аз - да прекрати за една седмица осигуровките. Тя каза: „Условията са приемливи”. Казах й, че трябва да направите искане до Лисабон за този документ. Като минаха 3-4 месеца – към април вече 2012 г., аз се обаждам в НОИ - Бургас и ми казаха, че в Португалия много бавно работят, правили запитване, но нямат отговор. Аз изкарах този документ - прекратения договор, за който не й плащат осигуровките за 1 седмица – за м.януари 2012 г., Тогава отивам и го вземам този документ, с който е прекратен договора. Изпращам го на сина ми, той го внася в НОИ - Бургас. Като ми каза, че го е внесъл, аз се обаждам да питам документа дали е получен. От НОИ – Бургас ми отговориха, че е получен е. Питам ги: „Ще свържи ли работа документът? Валиден ли е?”. Отговориха ми: ”Ще свърши работа.” . Обаче понеже не е изпратен по административен път, трябва да направим проучване. Проучването продължава 2 години. Не знам за тези 2 години колко пъти съм се обаждал в НОИ. Бавно работели в Португалия и затова нямали отговор от тях дали документа е валиден. Решението за нейния отказ излиза 2014 г., т.е. след 3 г излиза. Тогава писах до НОИ - Бургас и питах какво търсят, какво запитване правят, така сме се разбрали с г-жа Я., че съпругата ми няма прекратен трудов договор с писмо. Я. каза: „Да, това е достатъчно, защо трябва да се прекратява договора?”. И това е решението. Пишем писмо, отговор няма. Казах,че запитването им не е правилно, трябва да искат само документа за януари 2012 г., където е отразено,че няма социални осигуровки.

Сега като си идвам в Бургас 2015 г. решението от 2014 г. го получава сина ми и го изпраща в Португалия. Пак звънях в НОИ – Бургас и Я. каза, че не знае какво е това решение, не участвала в комисията, но най-напред в решението е нейното име. Питах я защо ме излъга. Тя каза:  “Ела при мен да се разберем!“. Аз казах: „Как да дойда като съм на 4500 км в Португалия?“, а тя отговори: „Повече на тоз телефон не звъни!“. Няма какво да правя вече. През 2015 г. се връщам в България и отивам в НОИ – Бургас. Искам да се срещна с директора Ж., но отдолу ми казват, че  от 14 часа до 16 часа работят. Госпожата, с която говорих, не знам как се казва. Тя ми каза да се кача на втория етаж отдясно. Отивам и мисля, че говоря с директора, а тя била някаква служителка. Тя каза: „Тоз документ може е болничен.“. Не е изяснено дали е болнични. Втория път като отивам при нея разбрах,че тя не е директора. Втория път ми каза, че може да са отпуска тези 7 дни. Третия път ми каза, че може да са самоотлъчка. Тогава пиша писмо до директора  през 2015 г., че искам да се срещна с него и с неговите юрисконсулти, но той ми праща решението, не иска да се срещне с мен. Праща ми последното решение за пенсията. Тогава се обаждам в София в Министерството на труда и социалните политики. Те ми казаха, че не отговорят за пенсионното, а затова си има специална служба, която отговаря за пенсионирането. Разговарях със секретарката на управителя на НОИ в София, който отсъстваше тогава. Тя ми даде ден и час да звънна, когато ще е в офиса. Като мина вече час да звъня на него, той се обади и каза: „Ти преди да дойдеш при мен, знаеш ли становището на НОИ - Бургас?“. Казах му: „Г-н Министър, как да дойда, три пъти ходих на среща с него, все е в командировка и не мога да се срещна с него.“ След този разговор с управителя след 2-3 дена г-н Ж. - управителя на НОИ Бургас ми звъни на моя телефон и вика: „Кога ще е удобно да се срещнем?“. Казах му: Аз съм в пения. Когато решите Вие, когато сте свободен Вие.“ Той ми даде час и ден. Срещнахме се. Пита ме защо директно съм звънял  в София в управлението. Казах, че декември 2015 г. съм му писал писмо. Питах го: „Да сте получили моето писмо,че искам среща с Вас? Три пъти идвам и все сте зад граница командировка. Как да си търся правата?“ Срещнахме се Ж. 3-4 пъти след това. Той вика една служителка –почнах да им говоря каквото казах и на Вас. Гледат в земята и не ме поглеждат в очите, не смеят да се обадят. Казаха ми: „Госпожата – съпругата ми, ще си получи парите, но трябва да минете пред съд.“ Питах го: „Веднъж вече сбъркахте. Защо вече и пред съд?“. Ж. каза: „Вече е минало много време. Какво можем да направим да помогнем на г-жа Т.? Направи ново възражение срещу решението от 2014 г., за да излезем с ново решение, за да могат да отидат на съд!“. И ние го направихме.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Ж.: Нямам въпроси към свидетеля.

ЮРИСКОНСУЛТ В.: Нямам въпроси към свидетеля.

СВИДЕТЕЛЯТ Ж.: Ще прегледам делото и ако нещо липсва от документите, които имам при мен, моля да ми дадете възможност да Ви го представя в следващото съдебно заседание.

ЮРИСКОНСУЛТ В.: Нямам доказателствени искания.

 

Съдът по доказателствата,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕДОСТАВЯ  ВЪЗМОЖНОСТ на страните да ангажират и други доказателства по делото.

 

НЕ ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателства.

 

ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за   08.02.2018 г. от 14.15 часа, за която дата и час страните са редовно уведомени по реда на чл. 137, ал. 7 АПК.

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 11:03 часа.

 

 

СЕКРЕТАР:                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: