Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         1734                      12.10.2018г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Бургас                                                             ХІІІ-ти състав

На двадесети септември,                              две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:        Панайот Генков

Членове:           1.  Станимира Друмева

                           2. Румен Йосифов

Секретаря: С.А.

Прокурор: Тиха Стоянова

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 1714 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Б.М.Г.,***, ж.к.Изгрев бл.137, ет.3, против решение № 685/29.05.2018г. на Районен съд - Бургас, постановено по НАХД № 365/2018г., с което е изменено наказателно постановление № Е-441/30.11.2017г., издадено от на кмета на Община Бургас, с което за нарушение на чл.35, ал.3 от Закона за защита на животните (ЗЗЖ), на основание чл.68, ал.1 от ЗЗЖ, й е наложено административно наказание глоба в размер на 150лв., като е намален размерът на глобата на 100 лева.

Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Моли съда да го отмени. Счита, че неправилно районният съд е кредитирал изцяло показанията на свидетелката, която е подала сигнала срещу нея, които не се подкрепят от показанията на другите разпитани от съда двама свидетели. Признава, че притежава куче от породата йоркширски териер, но не е създавала неудобство и проблеми на живущите в блока, като срещу нея няма други оплаквания. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв.Здравка Марчева, поддържа касационната жалба на изложените основания и пледира за отмяна на оспореното решение.

Ответникът по касация – кмет на Община Бургас, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за основателност на касационната жалба и пледира за уважаването й. Счита, че наличието на административно нарушение не е доказано по безспорен и категоричен начин. Актосъставителят не е установил наличието на нарушението, а е съставил акта по показанията на свидетелката която е подала сигнала, а нейните показания се опровергават от другия разпитан пред съда свидетел.

 

Административен съд - Бургас в настоящия си състав, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал. 1 от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

От доказателствата по делото се установява, че на касатора Г. е съставен акт установяване на административно нарушение (АУАН) № 0089994/14.11.2017г. от Д.В., инспектор ЕКООС при Община Бургас, за това, че на 12.11.2017г. в 22:36 часа по свидетелските показания на А.Х., в гр.Бургас, ж.к.Изгрев бл.137, ет.3, ап.3а, собственото й куче порода йоркширски териер, издава непрекъснат лай и вой в часовия интервал между 22:00-23:00 часа. Актът бил съставен в присъствие на Г., като собственик на кучето, отглеждаща го по начин нарушаващ спокойствието на живущите в режим на етажна собственост. Същото описание е възпроизведено в издаденото срещу Г. и обжалвано пред районния съд НП. Квалифицирайки деянието като нарушение на чл.35, ал.3 от ЗЗЖ, административнонаказващият орган наложил на касатора Г. глоба в размер на 150 лева на основание чл.68, ал.1 от същия закон.

За да постанови оспореното решение районният съд е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество е приел за безспорно установено от събраните по делото доказателства, че Б.Г. е осъществила състава на административното нарушение за което е наказана. Обосновал е този извод с показанията на св.А.Х. която е присъствала на нарушението, тъй като не е имало как актосъставителят лично да възприеме неговото осъществяване. Районният съд не е дал вяра на показанията на св.Н.П., тъй като същият пресъздавал само общи възприятия от съжителството си с кучето на Г., но не излага данни за конкретната дата на нарушението. Отделно от това този свидетел все пак казва, че е чувал кучето на жалбоподателката да скимти, но обстоятелството, че това не е смущавало него, не води до категоричен извод, че не е било смущавано спокойствието на другите живущи в етажната собственост.

За да намали размера на наказанието първоинстанционният съд е намерил, че не са установени обстоятелства които да обосноват размер на санкцията по-висок от минималния, поради което е намалил наложената глоба в размер на минимума предвиден в закона предвид липсата на други предходни нарушения извършени от жалбоподателката

Решението на районния съд е законосъобразно и правилно.

Въз основа на прецизно установена фактическа обстановка, която кореспондира с изложеното в НП и в АУАН, при редовно събрани в производството писмени и гласни доказателства, районният съд е формирал правилни изводи за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление единствено в частта за размера на наказанието.

Неоснователно е възражението на касатора, че неправилно районният съд е кредитирал показанията на свидетелката А.Х., защото същата е подател на сигнала срещу Г.. Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на районният съд за неотносимост на показанията на св.Н.П., защото същите не се отнасят за конкретния ден и час на нарушението, поради което с тях не може да се установи обективната истина. От друга страна П. все пак признава, че е чувал кучето на Г. да издава звуци наподобяващи скимтене. Този факт, съчетан с твърденията на св.Х., води до единствения обоснован на доказателствата извод, че кучето на касатора Г. на инкриминираните дата и час е нарушавало спокойствието на членовете на етажната собственост. Следва да се има предвид, че касаторът Г. не ангажира никакви доказателства за съществуването на междуличностен конфликт между нея и Х. на някакво друго основание. Фактът, че при пристигането на актосъставителят В., кучето е започнало да лае само когато е усетило, че има някой пред вратата, а не непрекъснато, може да бъде обяснен с факта, че по това време Г. е била в дома си, а според св.Х. кучето лае и вие само когато е само.

Изцяло трябва да бъдат споделени мотивите на районния съд относно правилната правна квалификация на извършеното нарушение,  прилагането на точната санкционна разпоредба спрямо Г. и относно основанията за намаляване размера на наложената глоба.

С оглед изложеното, не се установиха наведените касационни основания за отмяна на оспореното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно.

Предвид гореизложеното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІІ-ти състав,   

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 685/29.05.2018г. на Районен съд - Бургас, постановено по НАХД № 365/2018г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.                                                                  2.