Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 1868                    26 октомври 2018 година                град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, осми състав, в открито  заседание на  десети октомври, две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                               

                                                                                  Съдия : Златина Бъчварова                                                                       

Секретар Б. Недкова

Прокурор Христо Колев

като разгледа административно дело  номер  1710  по описа за  2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 от Административно процесуалния кодекс / АПК / във връзка с чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на С.Д.Н. ***, против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи/ОД МВР/ Бургас  за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 2000.00/две хиляди/лева, в резултата на незаконно задържане в Първо Районно управление/РУ/, ОД МВР Бургас, на 07.12.2017 г. и Второ РУ, ОД МВР Бургас, на 08.12.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 23.12.2017 г.- датата на влизане в сила на решението по адм.дело №3351/2017 г. по описа на Административен съд Бургас, както и направените по делото разноски.

Ищецът, редовно уведомен, лично и чрез процесуален представител, поддържа исковата претенция. Твърди, че за нея са настъпили неимуществени вреди, в резултат на претърпени „издевателства“ по време на задържането, които са се отразили върху психиката й. Иска да й се присъди сумата от 2000.00/две хиляди/ лева- неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-02.07.2018 г., след направено допълнително уточнение в проведеното на 10.10.2018 г. съдебно заседание, до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. Ангажира доказателства. Представени са писмени бележки.

Ответникът по иска - Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи/ОД МВР/-Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва претенцията на ищеца. Счита същата за неоснователна и недоказана. Моли да се отхвърли иска. При уважаване на иска, моли обезщетението да се присъди в по-нисък размер, тъй като прекомерно завишен. Излага съображения. Не ангажира доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за частична основателност на иска.

Административен съд Бургас, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:

   Искът е подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник,  по смисъла на  чл. 205 АПК, поради което е процесуално допустим.

   Разгледан по същество е неоснователен.

От представените по делото доказателства се установява, че на 07.12.2017 г., на С.Н. е издадена заповед за полицейско задържане за срок от 24 часа, на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, рег.№431зз-525 от разузнавач, Първо РУ, ОД МВР Бургас./л.11 от адм.дело №3457/2017 г. на Административен съд Бургас/. Заповедта е обжалвана пред съда, за което е образувано цитираното адм. дело. С решение №620 от 02.04.2018 г. съдът е отменил заповедта за задържане. Решението е влязло в сила на 26.04.2018 г./л.22-25 от делото/.

На 08.12.2017 г. Н. е задържана отново за срок от 24 часа, на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, за което е издадена заповед, рег. №434зз-438 от разузнавач, група „ПКП-Славейков“, сектор „Криминална полиция“ /КП/, Второ РУ, ОД МВР Бургас. С решение №2127 от 08.12.2017 г., постановена по адм.дело №3351/2017 г. по описа на Административен съд Бургас, заповедта е отменена. Решението е влязло в сила на 17.01.2018 г./л.20 и 21 от делото/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Не се спори, че на ищеца са издадени две заповеди за задържане за срок от 24 часа, които са отменени с влезли в сила съдебни решения.

Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Според цитираната разпоредба държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

  Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предполага установяване кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган; вреда от този административен акт, действие или бездействие и причинна връзка между тях. При недоказване на което и да е от изброените условия, обезщетение не се присъжда. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл. 1, ал.1 ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред.

Налице е първата материалноправна предпоставка за реализиране на тази отговорност.

С влезли в сила съдебни решения са отменени като незаконосъобразни две заповеди за задържане за срок от 24 часа, вх.№ рег.№431зз-525 от 07.12.2017 г. и рег.№ №434зз-438 от 08.12.2018 г., издадени на С.Н., на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР.  Отменените заповеди са дали основание на ищеца да претендира обезщетение от държавата, съобразно чл.1, ал.1 ЗОДОВ, в размер на 2000.00/две хиляди/ лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-02.07.2018 г.

В конкретния случай не се установява настъпила за ищеца вреда от отменените незаконосъобразни заповеди за задържане на полицейските органи, т.е. не е налице втората предпоставка. Не е налице и третата-причинна връзка между отменените заповеди и претендираните за настъпили вреди.

От събраните по делото доказателства не се установява упражнено „издевателство“ от страна на полицейските органи над Н. по време на задържането и степента и интензитета на отражение върху нейната психика, което да е довело до настъпване на неимуществени вреди. Същата твърди, че е била травмирана и не се е чувствала добре и по време на задържането, което продължавало и до днес, без да са посочени конкретни емоционални прояви за това.

С допустимите доказателствени средства Н. не установява в това производство реализиране на фактическия състав за отговорност на държавата по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, че са настъпили конкретни неимуществени вреди, които да са в причинна връзка с отменените административни актове.

Вероятно задържането й на 07.12.2017 г. и 08.12.2017 г. в Първо и Второ РУ, ОД МВР Бургас е довело до отрицателни за нея изживявания и отражения върху психиката й, които обаче, съобразно правилото на чл.154, ал.1 ГПК, следва да бъдат доказани от нея.

В тежест на ищеца, при пълно главно доказване да установи настъпването на реални вреди. За да бъде ангажирана отговорността на държавата не е достатъчно лицето да посочи принципно някаква сума, с която да определи настъпилите за него вреди, а да докаже по несъмнен начин, че за него в действителност са настъпили вреди, техния размер и че отменените като незаконосъобразни заповеди за задържане, са причина за настъпването на тези вреди.

При липса на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, на основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, предявеният от С.Н. иск е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли. В случая ищецът не се е справил с доказателствената тежест и не е доказал по безспорен и категоричен начин, наличието на неимуществени вреди.

При този изход на спора и предвид направеното искане от процесуалния представител на ответника, на администрацията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00/сто/ лева, определено съобразно чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ/обн.ДВ,бр.5/2006 г./.

По тези съображения и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, осми  състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на С.Д.Н. *** против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи/ОД МВР/ Бургас  за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 2000.00/две хиляди/лева, в резултата на незаконно задържане в Първо Районно управление/РУ/, ОД МВР Бургас, на 07.12.2017 г. и Второ РУ, ОД МВР Бургас, на 08.12.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 02.07.2018 г., до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

ОСЪЖДА С.Д.Н. *** да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи/ОД МВР/ Бургас разноски в размер на 100.00/сто/ лева.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

                                              

 

                                                             СЪДИЯ: