Р Е Ш Е Н И Е

 

        381                                       01.03.2018г.                                     гр. Бургас

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на петнадесети февруари, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

                                         ЧЛЕНОВЕ:1. ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                             2. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

секретар:  И. Л.

прокурор: Тиха Стоянова

като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов  КАН дело № 170 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба от Районно управление гр.Руен при ОД на МВР - Бургас, против Решение № 183 от 14.12.2017год., постановено по НАХД № 411 по описа за 2017г. на Районен съд гр. Айтос, с което е отменено наказателно постановление № 17-0335-000509/25.08.2017г. на началник районно управление към ОД на МВР Бургас, РУ Руен, с което на М.И.М., за нарушение на чл.123, ал.1, т.3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.175, ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за четири месеца.

Иска се отмяна на атакуваното решение и на отмененото с него наказателно постановление. Твърди се, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения.

В съдебно заседание касаторът Районно управление гр. Руен при ОД на МВР - Бургас, редовно и своевременно призован, не се представлява.

Ответникът по касацията М.И.М., редовно и своевременно уведомен, не се явява и не се представлява. По делото е представен писмен отговор по жалбата.

Участващият в процеса представител на БОП счита, че касационната жалба е неоснователна и решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Настоящият съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи.

Настоящата инстанция намира за неоснователно възражението на касатора, че непосочване на точната нарушена законова разпоредба в НП не е довело до съществено нарушаване правото на защита на лицето, чиято административнонаказателна отговорност се ангажира.  Това е така, защото нарушителят следва да бъде наясно за какво конкретно нарушение му се търси отговорност. Законовата разпоредба която е нарушена, описанието на нарушението, дата и мястото, където е извършено и доказателствата, които го потвърждават не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните такива и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице. В този смисъл са без значение индициите, че лицето, на което е наложено административното наказание, вероятно е разбрало кои са фактите и обстоятелствата, въз основа на които е ангажирана административнонаказателната му отговорност и коя е административнонаказателната разпоредба,  предвиждаща наложеното му административно наказание, съответно нарушената материалноправна разпоредба. Неправилно касаторът поддържа, че волята на АНО била да санкционира водача, поради това че е напуснал местопроизшествието, като не уведомява и не изчаква пристигането на контролните органи – нарушение по чл.123, ал.1, т.3,  буква”в” от ЗДвП. Посочвайки в НП като нарушена разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП административнонаказващия орган е поставил в невъзможност лицето да разбере какво точно нарушение е извършил. Правоприлагането на това какво точно е нарушението, не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни. Поради това, допуснатите нарушения на процесуалните предпоставки при издаването на НП са съществени и са самостоятелно основание за отмяната му.

Настоящият касационен състав намира оспореното съдебно решение за правилно. Районният съд е обсъдил събраните доказателства и въз основа на правилно установените факти е извел законосъобразни правни изводи. Предвид изложеното, не се констатират отменителни основания, поради което същото следва да бъде оставено в сила като допустимо, валидно и правилно.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІХ – ти състав,

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 183 от 14.12.2017год., постановено по НАХД № 411 по описа за 2017г. на Районен съд гр. Айтос.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                        

 

2.