Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, №   594               /01.04.2016г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на десети март, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                                                       РУМЕН ЙОСИФОВ

 

при секретар Й.Б. и с участието на прокурор Андрей Червеняков изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 170/2016г. за да се произнесе, взе предвид  следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът „Топлофикация Бургас” ЕООД, ЕИК 102011085, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Лозово“, представлявано от Х.И.И., е оспорил решение № 1786/16.12.2015г. постановено по АНД № 4182/2015г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление №238/11.09.2015г. издадено от началник на Регионален отдел „Метрологичен надзор Южна България” на Главна дирекция „Метрологичен надзор” към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН). С наказателното постановление за нарушение на чл.44, т.4 във вр. с чл.43,ал.1 от Закона за измерванията (ЗИ) на „Топлофикация Бургас” ЕАД, на основание чл.85, ал.2, вр. ал.1 от ЗИ, е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв. Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касация, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно.

Касаторът не оспорва, че ползва процесния водомер дал повод за ангажиране на административнонаказателната му отговорност. Твърди, че липсата на последваща проверка на този водомер не е ощетила клиентите му, тъй като той използва друга система, по която да отчита предоставяната от него топлинна енергия, а именно чрез отчитане на индивидуалните водомери на всеки потребител, докато констатираният при проверката водомер, на който не е извършена следваща проверка е общ водомер за студена вода.

На първо място следва да се посочи, че тези твърдения на касатора не са доказани нито пред районния съд, нито пред настоящата инстанция и те остават твърдения, че топлоенергията се отчита през индивидуалните водомери на потребителите. Независимо от това обаче, доколкото процесното нарушение е формално, на простото извършване и наличието на вреди настъпили вследствие неизвършването на последващата проверка на водомера, не са част от състава на нарушението, то без значение за правния спор се явява обстоятелството твърдяно от касатора, че предоставената от него топлинна енергия се отчита през индивидуалните водомери на потребителите, а не чрез общия водомер. Доколкото касаторът не отрича да ползва общия водомер и след като има задължение вменено с разпоредбите на чл.35, ал.1, чл.39, ал.1, чл.43, ал.1 и 4 и чл.44, т.4 от Закона за измерванията да използва само средства за измерване, които носят знак за одобрен тип, имат извършена първоначална проверка и периодично се извършват последващи проверки, удостоверени със съответните знаци, на същия правилно е ангажирана отговорността по чл.44, т.4, във вр. с чл. 43, ал.1 от Закона за измерванията.

Неоснователно е и наведеното възражение с касационната жалба за наличие на предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Всички аргументи изложени в касационната жалба се свеждат до това, че потребителите на касатора не са понесли вреди вследствие ползването на въпросния водомер, който не е преминал последваща проверка. Както по-нагоре в решението съдът посочи вече, вредите не са част от състава на нарушението, за това тяхната липса или наличие не могат да обосноват изводи за приложение на маловажен случай. Обратно на твърдяното в касационната жалба, именно с нарушение като процесното се засягат обществените отношения по осигуряване на точност и достоверност на измерванията, които пряко кореспондират с безопасността, опазването на здравето и живота на хората, защитата на околната среда и други, в зависимост от вида на средството за измерване.

Доколкото нарушението се състои в това, че се използва средство за измерване, което не е преминало изискващата се последваща проверка, то без правно значение са твърденията за липса на настъпили вреди. Следва да се подчертае, че в случая е констатирано наличие на знак от метрологичен контрол върху средството за измерване, поставен през 1993г., липсват последващи проверки през 1998г, 2003, 2008 и 2013г., а констатацията е извършена през 2015г., т.е. не се касае за кратко време, през което средството за измерване не е минало през нужната проверка, а става въпрос за трайно отношение на лицето да не изпълнява изискванията на Закона за извършване на такива проверки.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1786/16.12.2015г. постановено по АНД № 4182/2015г. по описа на Районен съд Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ: