Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1312                   Година 02.07.2018         Град Бургас

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на втори юли две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

 

 

Секретаря Йовка Банкова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело номер 1709 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на С.Д.М. с ЕГН: **********, със съдебен адрес ***, адв.П. Д. против заповед за полицейско задържане рег.№ 431зз-250/02.07.2018г. издадена от разузнавач в сектор КП при Първо Районно управление при ОД на МВР гр.Бургас. Моли, съда да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна и да се разпореди незабавното му освобождаване. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и прави искане да бъде уважена.

Ответникът - Разузнавач при Първо РУ при ОД на МВР Бургас – Т.С. Б., редовно призован, се явява лично и оспорва жалбата.

Административен съд Бургас, намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, в предвидения от законодателя срок. Разгледана по същество жалбата е основателна.

На 02.07.2018г. жалбоподателят М. е задържан за срок до 24 часа със заповед за задържане рег.№ 431зз-250/02.07.2018г. издадена от разузнавач в Първо Районно управление - Бургас, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, тъй като “има данни, че лицето е съпричастно към извършване на кражба на 29.03.2018г. на акцизни стоки от склад, находящ се в гр.Бургас, ул.“Ал.Батенбер“ № 1, стопанисвано от „Гебър Хайнеман България“ ООД, за което е образувано ДП 351 ЗМ 96/2018г. по описа на ОД МВР Бургас“.

В административната преписка се съдържат протокол за обиск на лице, декларация по чл.30, ал.3 от Закона за правната помощ и декларация за ползване на адвокатска защита и декларация.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – разузнавач в Първо РУ при ОД на МВР Бургас, съобразно правомощията му по чл.72, ал.1 от ЗМВР. Тя съдържа всички реквизити предвидени от законодателя в нормата на чл.74, ал.2 от ЗМВР, като в административната преписка се съдържа декларация по чл.74, ал.3 от ЗМВР.

Заповедта е мотивирана, като в нея са изложени фактическите и правни основания за издаването и́. Тя е издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, тъй като “има данни, че лицето е съпричастно към извършване на кражба на 29.03.2018г. на акцизни стоки от склад, находящ се в гр.Бургас, ул.“Ал.Батенбер“ № 1, стопанисвано от „Гебър Хайнеман България“ ООД, за което е образувано ДП 351 ЗМ 96/2018г. по описа на ОД МВР Бургас.“.

Нормата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, овластява полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл.72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.

В случая, не са представени доказателства, въз основа на който да може да се направи обоснования извод, че полицейския орган е разполагал с достатъчно данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението. Твърди се че е налице оперативна информация че жалбоподателят е съпричастен към посоченото престъпление, без обаче да става ясно как е събрана тази информация, съответно какво точно е нейното съдържание, за да може да се направи обоснования извод, че полицейския орган е имал достатъчно данни, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението. Ето защо, следва да се приеме, че съпричастността на жалбоподателя към описаното в заповедта престъпление не е доказана.

На следващо място, прилагането на принудителната административна мярка не е съобразено и с целта на закона. Законодателят е предвидил възможност за ограничаване правото на свободно придвижване на лице, за което освен наличие на данни за извършено престъпление, може да се предположи и че ще се укрие или създаде други пречки за разследването. Налагането на принудителната административна мярка „задържане за срок от 24 часа“ в случая не е оправдано, тъй като освен, че не са налице никакви данни, че лицето е извършило престъпление, липсват и данни, че то се е укривало или с действията си е препятствало разследването.

С оглед на изложеното, след като в административната преписка и по делото липсват данни, от които да може да се направи обосновано предположение, че жалбоподателя вероятно е извършил някакво престъпление, то наложената му принудителна административна мярка е при липса на предвидените от законодателя материалноправни предпоставки и обжалваната заповед следва да бъде отменена на основание чл.172, ал.2 от АПК.

Неоснователно е искането на жалбоподателя да се издаде разпореждане с което да се задължи ответника да го освободи, тъй като с настоящото решение съдът единствено може да се произнесе по законосъобразността на обжалваната заповед, но не и да издава разпореждане с което да допуска неговото предварително изпълнение.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, десети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ заповед за полицейско задържане рег.№ 431зз-250/02.07.2018г. издадена от разузнавач в сектор КП при Първо Районно управление при ОД на МВР гр.Бургас.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

                                                 СЪДИЯ: