Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2012

Бургас, 08.11.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, първи състав, на десети октомври две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

                    Председател: Панайот Генков

 

при секретаря Кристина Линова като разгледа докладваното от съдия Генков административно дело номер 1704 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС). 

Образувано е по жалба на „Мари Зу“ ЕООД, ЕИК 202455956, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ж.к. „Зорница“, бл. 19, вх. 6, ет. 5, ап. 14, представлявано от управителя Марийка И. Тодорова, чрез адвокат Петя К., БАК, със съдебен адрес в гр. Бургас, ул. 4Любен Каравелов“ № 5, вх. „А“, ет. 1, ап. 2 против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-345-0343693/20.06.2018 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ от ЗДДС, във вр. с чл. 186, ал. 3, от ЗДДС, за нарушение на разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., е наложена принудителна административна мярка, представляваща запечатване на търговски обект – зоомагазин, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, бл. 135, стопанисван от „Мари Зу“ ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 12 дни. С жалбата се иска отмяна на заповедта като незаконосъобразна и необоснована, издадена при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Счита, че неправилно заповедта за ПАМ е издадена преди съставяне на АУАН и наказателно постановление за твърдяното нарушение, както и че липсват мотиви относно продължителността на срока на запечатването.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат Петя К., която поддържа жалбата. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Ответникът по оспорването – Началник „оперативни дейности“, Дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт И.-К., оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира следното:

На 16.06.2018 г. е извършена проверка от служители на ТД на НАП гр.Бургас на търговски обект - зоомагазин, стопанисван от "Мари Зу" ЕООД, резултатите от която са отразени в протокол за извършена проверка № 0343693/16.06.2018 г. Констатирано е, че при извършена контролна покупка от инспектор по приходите на 16.06.2018 г. в 11:35 ч. на котешка храна 100 гр. на стойност 0,79 лева не е издаден и даден фискален касов бон от М. Петкова – продовач-консултант от монтирано и работещо в обекта фискално устройство, модел Daisy perfect S-KL ИН на ФУ: DY 351663 и ФП № 36507068, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при плащането на стоката. Въз основа на съставения протокол за извършена проверка и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, във връзка с чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка „запечатване на обект“ – зоомагазин, находящ се в гр. Бургас, к-с „Изгрев“, бл. 135, стопанисван от жалбоподателя и е забранен достъпа до обекта за срок от 12 календарни дни.

За посоченото нарушение, квалифицирано по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите е съставен акт за установяване на административно нарушение № F390805/21.06.2018 г. От административният орган са представени още АУАН № F390801/21.06.2018 г., съставен срещу жалбоподателя за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, както и АУАН № F390811/21.06.2018 г., съставен срещу М. Тодорова – продавач-консултант в обекта, стопанисван от „Мари Зу“ ЕООД за нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 185, ал. 3 от ЗДДС.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок – заповедта е съобщена на 23.06.2018 г., а жалбата е депозирана на 28.06.2018 г. Жалбоподателят, като адресат на оспорения административен акт е надлежно легитимиран да го оспорва, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма, от компетентен за това административен орган, предвид разпоредбата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и правомощията предоставени на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП с точка 1 от заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите.

При издаване на атакувания административен акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е мотивирана, съдържа както фактически основания – описание на извършеното нарушение, изразяващо се в неиздаване на фискален касов бон за заплатената сума в размер на 0,79 лева за 0,100 кг котешка храна, така и правни основания -  чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.

Според приложимата разпоредба на  чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, запечатване на обект за срок до 30 дни независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите, независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал.1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.

Предвид посочените правни норми и установените по делото факти, които се подкрепят от представените с административната преписка доказателства, съдът намира, че в случая са налице материалноправните предпоставки за налагане на процесната ПАМ.

За налагане на този вид принудителна административна мярка е достатъчно установеното по надлежен ред и от надлежен орган неиздаване на касов бон при извършена продажба, каквото в случая е налице – констатирано е, че при извършено заплащане на 0,79 лева за 0,100 кг котешка храна, не е издадена фискална касова бележка от функциониращото в обекта фискално устройство. Доказателствата за неиздаването на касов бон се съдържат в протокола, отразяващ извършената проверка, който е официален свидетелстващ документ, притежаващ обвързваща съда материална доказателствена сила. Протоколът не е оспорен в съдебното производство по реда на чл. 193 от ГПК.

При тези обстоятелства и при наличие предпоставките на чл. 186, ал. 1, органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, т.е. отделно от ангажирането на административно-наказателната отговорност по реда на ЗАНН на този търговец за същото нарушение. Заповедта е мотивирана именно с наличие предпоставките за прилагане на ПАМ – нарушение на реда за отчитане продажбите в търговския обект.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя и за нарушение при налагането на ПАМ поради липса на образувано административнонаказателно производство и издадено наказателно постановление към момента на налагане на процесната ПАМ. При така действащата към момента правна уредба в ЗДДС двете производства – административното по налагане на ПАМ и администартивнонаказателното по издаване на НП, се развиват самостоятелно и независимо едно от друго, поради което и не е налице твърдяната преюдициалност между тях и в този смисъл липсата на издаден АУАН и НП към момента на налагане на ПАМ не опорочава издаването на заповедта за налагане на ПАМ на това основание.

В разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна мярка запечатване на обект да се прилага за срок до 30 дни. В конкретния случай, административният орган е определил срок от 12 дни, като са изложени мотиви по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ. Административният орган е посочил целите, които иска да бъдат постигнати с налагането, а именно преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца, както и с необходимата превенция  за охрана на държавния интерес и правилното функциониране на държавата. Като цел на наложената ПАМ е посочена и промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отчитане на оборота от продажби, а индиректният недопускане на вреда за фикса. Съдът счита, че така посочените мотиви не обосновават в достатъчна степен правилното определяне на продължителността на наложената мярка.

При определяне срока на ПАМ административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, но същият следва да обоснове спазването на границите на тази самостоятелност, като изложи съответните мотиви. След като законодателят е предвидил срок „до 30 дни“, то административният орган е следвало да обоснове защо е определил срок именно от 12 дни за това нарушение, при което не е бил издаден фискален бон за покупка от 0.79 лева. Като не е сторил това, същият не е обосновал упражняването на предоставеното му правомощие с целта на закона и е пречка за съдебен контрол относно спазване принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Изискването за мотивиране на административните актове обезпечава съдебния контрол за законосъобразност и правото на защита на страните. При издаване на административен акт в условията на оперативна самостоятелност, неизлагането на мотиви е основание за неговата отмяна. В конкретния случай е налице формално изпълнение на задължението за мотивиране на акта, без обвързване с конкретни факти, което е равнозначно на липсата на мотиви, независимо от техния обем. Дори и да се приеме, че в заповедта са изложени някакви обстоятелства, същите представляват само факти и статистически данни, които не съдържат ясни правила и точен и справедлив критерий за определяне срока на принудителната административна мярка.

С оглед на изложеното, жалбата против заповедта на директора на ТД – Бургас на НАП е основателна и на основание чл. 172,  ал. 2 от АПК, административният акт следва да бъде отменен.

С оглед изхода на спора и предвид направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски, следва да му се присъдят разноски в размер на 410 лева, представляващи заплатена държавна такса в размер на 50 лева и заплатено възнаграждение за адвокат в размер на 360 лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, първи състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-345-0343693/20.06.2018 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП.

ОСЪЖДА Териториална дирекция на Националната агенция за приходите –Бургас да заплати на Мари Зу“ ЕООД, ЕИК 202455956, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ж.к. „Зорница“, бл. 19, вх. 6, ет. 5, ап. 14, представлявано от управителя М. Т. сумата от 410 (четиристотин и десет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.      

 

                                                                                                СЪДИЯ: