Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 279/22.02.2017 година, град Бургас,   

 

Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на седми февруари, две хиляди и седемнадесета година,  в състав:

 

           Съдия: Веселин Енчев

 

при секретар С.Х., разгледа адм.д. № 16/2017 година.

 

Производството е по реда на глава ХІХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на “Екотера - рент” ООД – село Чокоба, община Сливен, с ЕИК ****, със съдебен адрес ***, представлявано от Д.М. – управител, против ревизионен акт № Р-02002016003138-091-001/19.10.2016 година (РА) на ТД – Бургас на НАП, потвърден с решение № 301/20.12.2016 година на директора на дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – Бургас (ОДОП) при ЦУ на НАП.

С РА на жалбоподателя са определени задължения за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за данъчен период 2013 година в размер на 18 121,93 лева – главница и 6 480,46 лева – лихва.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на РА. Според жалбоподателя, издателите на РА неоснователно са приели, че е нарушено изискването на чл. 167 ал.1 от ЗКПО за упражняване право на отстъпване на корпоративен данък. Задълженията на дружеството, установени с РА, са съществували, но не са подлежали на принудително събиране, тъй като не е бела връчена покана по чл. 182 ал.1 от ДОПК. Затова при липса на необходима законова предпоставка, определянето на задълженията не е съобразено с материалния закон.

Иска се отмяна на РА.

Претендират се разноски.

Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, като поддържа, че не са допуснати нарушения при издаване на РА. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, съдът приема следното.

Жалбата е подадена пред надлежен съд в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК, отговаря на изискванията по чл.149, във връзка с чл.145 от ДОПК, налице е правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

Ревизионният акт отговаря на изискванията за форма.

В ревизионното производство не са допуснати процесуални нарушения.

Компетентността на издателите на РА се установява от заповед № РД – 8/04.01.2016 година на директора на ТД – Бургас на НАП, както и от заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) с № Р - 02002016003138 – 020 - 003/26.07.2016 година (лист 11 - 14 и 35). Със заповедта на директора на ТД – Бургас на НАП се определят органите, които могат да възлагат извършването на ревизии. Сред тях е и Н.К.Ж. – началник на сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД – Бургас на НАП, издател на РА. Съответно, вторият издател на РА – Д.Б.М., главен инспектор по приходите – черпи компетентността си от ЗВР, с които е определен за ръководител на екипа, извършил ревизията на „Екотера - рент“ ООД.

Предметният и времеви обхват на ЗВР съответства на установеното по РА задължение за корпоративен данък по отношение на данъчен период 2013 година.

 

По материалната законосъобразност на ревизионния акт, съдът приема следното.

Ревизираното дружество е било регистрирано през 2009 година като земеделски производител и към 2013 година е обработвало 7 801 дка ниви в землището на село Чокоба, община Сливен.

През 2013 година „Екотера - рент“ ООД е получило субсидии в общ размер – 181 695,20 лева, отпуснати от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от Схемата за национални доплащания за площ и от Схемата за единно плащане на площ.

През 2013 година търговецът е декларирал данъчна печалба в размер на 327 130,122 лева, полагащ се корпоративен данък 32 713,03 лева. За периода „Екотера - рент“ ООД – като регистриран земеделски производител - е упражнило право на преотстъпване на корпоративен данък в размер на 60% от дължимия данък, на основание чл. 189б от ЗКПО, т.е. 18 121,93 лева.

В хода на ревизията, при извършена проверка в програмния продукт „СУП“ на НАП, ревизионният орган е установил, че към 31.12.2013 година дружеството е имало невнесени публичноправни задължения – задължение по ЗДДС, съгласно справка – декларация № 20001163311/12.12.2013 година, според която е декларирало дължим за ноември 2013 година ДДС за внасяне в размер на 20 386,58 лева и лихви – 93,61 лева.

 При ревизията е констатирано, че декларираното публичноправно вземане е било издължено чрез приспадане на ДДС за възстановяване за март 2014 година в размер на 5341,18 лева главница и лихва за просрочие – 632,31 лева, и ефективно плащане на 14 445,19 лева (на 31.03.2014 година).

Така при извършена съпоставка на констатираните факти и условията по чл. 167 ал.1 от ЗКПО, издателите на РА са приели, че по отношение на дружеството лисва предпоставката по чл. 167 ал.1 т.1 и т.3 от ЗКПО - към 31 декември на съответната година данъчно задълженото лице да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Приели са, че така търговецът не може да ползва правото си по чл. 166 от ЗКПО и са определили размер на публичноправните задължения на търговеца за 2013 година в съответния размер на ползвания преотстъпен корпоративен данък за данъчния период - 18 121,93 лева.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

Според редакцията на чл. 166 от ЗКПО (в редакцията му към 31.12.2013 година), преотстъпване на корпоративен данък е правото на данъчно задължено лице да не внася в републиканския бюджет определените по реда на този закон суми за корпоративен данък, които остават в патримониума на данъчно задълженото лице и се разходват за цели, определени със закон..

Съгласно  чл. 167 ал.1 от ЗКПО (отново в редакцията му към 31.12.2013 година), по реда на тази глава се преотстъпва или намалява корпоративният данък, съответно се намалява счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, при условие че към 31 декември на съответната година данъчно задълженото лице няма: 1. подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, и 2.  задължения за санкции по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения, и      3.  лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и 2.

Нормата на чл. 189б ал.1 от ЗКПО (към 31.12.2013 година) предписва, че корпоративният данък се преотстъпва в размер до 60 на сто на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски производители, за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция.

Преотстъпването е допустимо при изпълнение на конкретно предвидени условия, подробно описани в чл. 189б ал.2 от ЗКПО.

На жалбоподателя е отказано преотстъпването на корпоративен данък за 2013 година поради неизпълнение на условието по  чл. 167 ал.1 т.1 и ал.3 от ЗКПО, изискващ към 31 декември на съответната година ревизираното лице да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения.

Тълкуването на чл. 167 ал.1 т.1 и ал.3 от ЗКПО изисква изясняване на въпроса дали установените задължения за данък и лихва на дружеството – по подадената от него справка – декларация, са публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение.

Визираните в  чл. 167 ал.1 т.3 от ЗКПО лихви за закъснение са свързани не с по принцип подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, а с дължимостта на конкретно невнесени в законоустановения срок публични задължения, които към определена дата - 31.12 на съответната година, подлежат на принудително изпълнение съобразно предвидения в ДОПК ред и условия за това.

В случая, дължимият данък и лихвата за ноември 2013 година е внесен от жалбоподателя през 2014 година, поради което към 31.12.2013 година са били налице подлежащи на принудително изпълнение задължения за данък по реда на глава двадесет и пета "Принудително изпълнение" от ДОПК, съответно към тези дати е налице годно изпълнително основание по чл. 209 ал.2 т.2 във връзка с чл. 209 ал.1 от ДОПК, за принудителното им събиране.

Между страните не е спорно, че срещу ревизираното лице няма образувано и започнало производство по принудително изпълнение за цитираните задължения, нито са били наложени обезпечителни мерки върху имуществото му, нямало разсрочване, отсрочване и спряно изпълнение.

Задълженията за ДДС, обаче, са публични задължения, по аргумент от чл. 162 ал.2 т.1 от ДОПК и на основание чл. 209 ал.2 т.2 от ДОПК са подлежали на принудително изпълнение. Дали такова изпълнение е било инициирано от приходната администрация, към момента на упражняване на правото на преотстъпване на данъка, е обстоятелство, което е ирелевантно за спора. Нормата на чл. 167 ал.1 т.1 от ДОПК изисква данъчният субект на няма такива задължения към 31 декември на годината, за която се преотстъпва данъка, а не – да са предприети действия по принудителното им събиране (за да се приеме че предпоставката липсва).

По същите съображения изявлението на жалбоподателя, че на ревизираното лице не е била връчвана надлежно покана за доброволно изпълнение по реда на чл. 182 ал.1 от ДОПК - за установеното задължение, е неотносимо към спора. Затова е отхвърлено и искането за задължаване на ответника да представи покана по чл. 182 ал.1 от ДОПК, съответно да се извършва експертиза по подпис, положен върху нея.

РА е законосъобразен, а жалбата е неоснователна.

От процесуалния представител на ответника по делото своевременно е поискано присъждането на разноски. Предвид изхода от оспорването такива се дължат.

Съгласно чл. 161 ал.1 изречение ІІ – ІІІ от ДОПК, на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат.

Тази норма изрично урежда размера на възнаграждението, дължимо на ответника в рамките на съдебния контрол за законосъобразност на ревизионните актове – при отхвърляне на жалбата. Тя е специална по отношение на нормата на чл. 78 ал.8 от ГПК, която би следвало да се приложи само при липса на изрична правна уредба на тази материя в ДОПК, по аргумент от § 2 от ДР на ДОПК. Затова, съдът приема, че претендираното юрисконсултско възнаграждение от ответника следва да бъде определено в размера по чл. 8 ал.1 т.4 от Наредба № 1/9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не по реда на чл. 78 ал.8 от ГПК (в редакцията му към ДВ, бр. 8 от 2017 година). Жалбоподателят следва да заплати на ответника разноски – юрисконсултско възнаграждение по чл. 161 ал.2 изр.ІІІ от ДОПК в размер на 1 268 (хиляда двеста шестдесет и осем) лева.

 

Мотивиран от горното и на основание чл.160 от ДОПК, съдът,

 

Р   Е   Ш   И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Екотера - рент” ООД – село Чокоба, община Сливен, с ЕИК ****, със съдебен адрес ***, представлявано от Д.М. – управител, против ревизионен акт № Р-02002016003138-091-001/19.10.2016 година на ТД – Бургас на НАП, потвърден с решение № 301/20.12.2016 година на директора на дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – Бургас при ЦУ на НАП.

 

ОСЪЖДА на “Екотера - рент” ООД – село Чокоба, община Сливен, с ЕИК **** да заплати на Националната агенция по приходите сумата от 1 268 (хиляда двеста шестдесет и осем)лева – разноски по делото.

 

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд  в 14 - дневен срок от съобщаването му.                                                        

 

СЪДИЯ: