Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  №1190

 

гр. Бургас, 01 юли  2014 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІІІ състав, в съдебно заседание на пети юни, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ЕВТИМОВА

       ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА РАДИКОВА

 ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

При секретар Г.Ф. и с участието на прокурора АНДРЕЙ ЧЕРВЕНЯКОВ, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КНАХД № 16/2014 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „СЪНИ ЛУКС” ЕООД гр.Пловдив и касационна жалба, подадена от процесуален представител на дирекция „Инспекция по труда” гр. Сливен, против Решение №432/06.11.2013 година, постановено по н.а.х.д. №909 по описа за 2013 година на Районен съд гр. Несебър. С решението е изменено наказателно постановление № 20-2002953/23.09.2013 г., издадено от изпълнителен директор на ИА „Главна инспекция по труда” гр. София, с което за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ и на основание чл. 414, ал. 3 от КТ на „СЪНИ ЛУКС” ЕООД гр. Пловдив, е наложено административно наказание – имуществена санкция, в размер на 3 000 лева, като този размер е намален на 1 500 лева.

Касаторът „СЪНИ ЛУКС” ЕООД счита, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Иска неговата отмяна и отмяна на наказателното постановление. Твърди, че наказващият орган не е доказал по категоричен начин извършено нарушение, а отделно излага съображения за приложимост на разпоредбата на чл. 415в от КТ.

Касаторът дирекция „Инспекция по труда” гр. Сливен иска отмяна на съдебното решение в частта, с която санкцията е намалена от 3 000 лева на 1 500 лева, като твърди,           че по отношение на първия касатор са били констатирани четири нарушения и затова, правилно наказващият орган е определил наказание към максимума на предвиденото в закона.

В съдебно заседание се явява единствено представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас, който счита касационната жалба, подадена от първия касатор за неоснователна.

Касационната жалба, подадена от „СЪНИ ЛУКС” ЕООД е допустима. Подадена в срока по чл.211 от АПК, от страна, имаща право и интерес от обжалването.

Касационната жалба, подадена от процесуален представител на дирекция „Инспекция по труда” гр. Сливен, следва да бъде оставена без разглеждане като просрочена. Оспореното решение е било връчено на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” гр. София на 12.11.2013 г. Касационната жалба, придружена с пълномощно, подписано от изпълнителен директор на ИА „Главна инспекция по труда” гр. София е била заведена в деловодството на Районен съд гр. Несебър на 29.11.2013 г. Районният съд е констатирал, че срокът за обжалване на съдебния акт от този касатор изтича на 26.11.2013 г. и предвид обстоятелството, че жалбата е получена по пощата, а пликът е с пощенско клеймо от 27.11.2013 г., е указал необходимостта от ангажиране на доказателства, за спазване на този срок. На 12.12.2013 г. по делото е постъпило писмено обяснение от старши юрисконсулт М., в което същият е посочил, че по необясними причини пощенският служител, приел пратката, е отразил като дата на приемане 27.11.2013 г., на която дата е подписан и приемо- предавателен протокол за получаване на пратката. Приложена е и извадка от електронен изходящ регистър, според който касационната жалба е била изведена от деловодството на този касатор на 25.11.2013 г.

При тези доказателства съдът приема, че 14-дневният срок за оспорване на съдебния акт не е бил спазен. За дата на подаване на касационната жалба следва да бъде приета датата, на която същата е постъпила в отделение на „Български пощи” ЕАД. Тази дата е 27.11.2013 г.- факт, удостоверен с подписа на служител на „Български пощи” ЕАД, положен върху приемо- предавателен протокол. Без значение в случая е датата, на която касационната жалба е била изведена в деловодството на касатора. Затова, тази касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея прекратено в съответната част

Касационната жалба, подадена от „СЪНИ ЛУКС” ЕООД гр. Пловдив, разгледана по същество е неоснователна.

Правилно първоинстанционният съд е преценил, че нарушението, за което е било наложено наказание, с оспореното пред него наказателно постановление е доказано. В хода на първоинстанционното съдебно производство са били събрани достатъчно доказателства за това, че лицето Ш. М. С. на посочената дата в наказателното постановление дата, е извършвала трудова дейност в обект, стопанисван от този касатор.

Категорично не може да се приеме тезата, застъпена от касатора, че сортирането на пране, каквато дейност точно е извършвала работничката, е относима към процес на обучение за длъжността „машинен оператор пералня перачница”. Очевидно е, че сортирането на прането е дейност, свързана с конкретната длъжност, а не представлява обучение. Това е така, защото липсват каквито и да е доказателства за наличие на друга длъжност при този касатор, която да включва дейности единствено и само по сортиране на пране. За да бъде осъществено изпирането на едно пране с машина, то това пране предварително следва да бъде сортирано и подготвено. Именно тази дейност е извършвала и работничката при осъществяване на проверката от представители на Инспекция по труда.

Неоснователно е и възражението за наличие на предпоставки за приложение разпоредбата на чл.414в от КТ, тъй като за конкретното нарушение със законова норма изрично е въведено ограничение за приложението на този привилегирован състав.

По изложените съображения и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №432/06.11.2013 година, постановено по н.а.х.д. №909 по описа за 2013 година на Районен съд гр. Несебър.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, подадена от процесуален представител на дирекция „Инспекция по труда” гр. Сливен против Решение №432/06.11.2013 година, постановено по н.а.х.д. №909 по описа за 2013 година на Районен съд гр. Несебър.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

Решението, в частта, с която производството е прекратено и жалбата на дирекция „Инспекция по труда” гр. Сливен е оставена без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването пред Върховен административен съд на Република България.

В останалата част решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ: