Р Е Ш Е Н И Е

 

 Номер 488            Година 04.03.2013         Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІV-ти състав, на седми февруари две хиляди и тринадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Станимира ДРУМЕВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                             2.Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря Г.Ф.

Прокурор Желязко Георгиев

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 16 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Началник на РУ „Полиция” гр.Несебър против решение № 401/22.11.2012г., постановено по н.а.х.д. № 826 по описа за 2012г. на Районен съд гр.Несебър. Счита решението за незаконосъобразно и необосновано. Не споделя мотивите на съда обосновали отмяна на издаденото наказателно постановление, като счита, че нарушението е индивидуализирано изчерпателно. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на делото по същество, като се потвърди издаденото наказателно постановление.

Ответникът – С.Д.Г. ***, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на съдебния акт.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на обжалваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение, Районен съд гр.Несебър е отменил наказателно постановление № 2814/11.07.2012г. издадено от началника на РУ „Полиция” гр.Несебър, с което на С.Д.Г. *** на основание чл.179, ал.3, т.4, предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл.100, ал.2, предл.1 от ЗДвП. За да постанови решението си съдът е намерил, че в производството по издаване на обжалваното наказателно постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е налице несъответствие между посоченото в акта и в наказателното постановление място на извършване на нарушението. Доколкото в съставения АУАН е отразено, че нарушението е извършено на главен път І-9, 205.2 км., а в наказателното постановление е посочено - 1 клас № 9, 205.5 км., съдът е намерил посочената разлика за съществена, от значение за преценката дали се касае за участък от републиканския път, за който се дължи винетна такса или за такъв, попадащ в границите на урбанизирана територия, с оглед на което е отменил издаденото наказателно постановление на това процесуално основание, без да разглежда спора по същество.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалва не пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Неправилно първоинстанционния съд е приел, че установеното несъответствие между акта и в наказателното постановление, относно място на извършване на нарушението е съществено процесуално нарушение, доколкото изрично и в двете е посочено, че нарушението е извършено на главен път І-9. Този път безспорно е част от републиканската пътна мрежа, като установеното различие в посочените километри, не би могло да обоснове извода, че съответния участък от пътя попада в границите на урбанизираната територия.

Въпреки изложеното, първоинстанционното съдебно решение е правилно като краен резултат.

От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства се установява, че С.Г. на 07.07.2012г. около 14.50 часа на главен път І-9, 205.2 км., управлява лек автомобил марка „Пежо 206” без залепен валиден винетен стикер за платена годишна такса на предното обзорно стъкло на автомобила. С това деяние същата виновно е нарушила чл.100, ал.2, предл.1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба „Водачът на моторно пътно превозно средство е длъжен да залепи валиден винетен стикер за платена винетна такса съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата в долния десен ъгъл на предното стъкло на моторното пътно превозно средство при движение по републиканските пътища и да премахва незабавно винетния стикер след изтичането на неговата валидност”. За това нарушение не е предвидена санкция в ЗДвП, поради което лицето е следвало да бъде санкционирано на основание чл.185, ал.1 от ЗДвП, съгласно който за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба до 20 лв.

За установеното нарушение, наказващият орган вместо да санкционира лицето на основание чл.185, ал.1 от ЗДвП, той ме у наложил наказание на основание чл.179, ал.3, т.4, пр.1 от ЗДвП. Последната норма предвижда административно наказание на водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, каквото нарушение не е описано в наказателното постановление.

При издаване на едно наказателно постановление следва да е налице единство между описаното нарушение и неговата правна квалификация. Липсата на единство, води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице, тъй като то е лишено от възможността да разбере, за което точно нарушение е санкционирано, за това което е описано в мотивите на наказателното постановление или за това което е посочено в санкционната норма. Това нарушение е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо да се изследва въпроса за неговата материална законосъобразност.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХІV-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 401/22.11.2012г., постановено по н.а.х.д. № 826 по описа за 2012г. на Районен съд гр.Несебър.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:            

 

 

 

 

       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                     

 

                   2.